Решение № 1894 от 26.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1894 гр. София, 26.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА Административно наказателно дело № 20241110216842 по описа за 2024 година установи:

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на З. Х. И. срещу НП № 20- 4332 -015908/ 04.09. 2020г. , издадено от началник група в отдел ПП СДВР , с което на основание чл. 175 ал.3 ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право за управление на МПС за срок от 6 месеца - за това, че на 23.05. 2020г. в гр.

София управлявал МПС - мотопед , което не е било регистрирано по надлежен ред - нарушение на чл. 140 ал.1 ЗДвП.

С жалбата се претендира отмяна на НП поради допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения . В съдебно заседание представител на жалбоподателя се позовава на изтекла давност за административнонаказателно преследване .

Претендира се възнаграждение . присъждането

Представител на на разноските за адвокатско административнонаказващия орган в съдебно

1 заседание оспорва основателността на жалбата . Претендира се присъждане на намален размер разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност на заплатените .

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото прие, че обжалваното НП следва да бъде отменено , без да е необходимо обсъждане за това осъществено ли е административното нарушение, за които жалбоподателят е санкциониран , тъй като към настоящия момент , а и към

24.11. 2024г , е изтекла предвидената в закона абсолютна давност за реализиране на административнонаказателно преследване за посоченото в НП нарушение.

Съгласно чл. 84 ЗАНН разпоредбите на НПК намират субсидиарно приложение при съдебното разглеждане на жалби срещу наказателни постановления , а според разпоредбите на НПК наказателното производство подлежи на прекратяване при изтичане на предвидената в закона давност за реализиране на наказателно преследване , освен при изрично искане на подсъдимия за продължаване на производството .

Доколкото в ЗАНН не е предвиден специален срок на давността за реализиране на отговорност за извършени административни нарушения – следва да се приеме аналогията на закона, че абсолютната давност за това е предвидената към датата на нарушението най – кратка давност за реализиране на наказателно преследване , а именно давността по чл. 81 /3/ НК и 80 /1/ т.5 НК – 4 г. 6м. ., изтекла към 24.11. 2024г.

В този смисъл е тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд.

По отношение на разноските в претендиран размер от 720 лв. въз основа на представени договор за правна помощ по делото и преводно нареждане за посочената сума :

На осн. чл. 63д ЗАНН и чл. 143 ал.1 АПК в тежест на бюджета на 2 органа, издал отменения акт , следва да се възложат разноските на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение по делото .

По делото от юрисконсулт на АНО е направено възражение по чл. 63д ал.2 ЗАНН за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение по делото съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото .

Съдът като взе предвид имуществения интерес по делото , също конкретното естество на предоставената правна помощ и това ,че жалбата е подадена 12 дни преди изтичане на абсолютната давност за реализиране на административнонаказателно преследване , съдът , прие , че възражението за прекомерност се явява основателно .

С решение на Съда на Европейския съюз от 25.01. 2024г. по дело С – 438 /22г. СЕС е обявил ограниченията по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за противоречащи на правото на ЕС относно конкуренцията в рамките на вътрешния пазар и указал , че националният съд е длъжен да откаже да приложи такава национална правна уредба.

Съобразно изложеното съдът прие , че искането за присъждането на разноски на осн. чл. 63д ал.2 ЗАНН следва да бъде уважено в размер , съответен на необходимостта и на естеството на обективно необходимата правна помощ , като за съответен размер съдът определи сумата от 200 лв. .

По изложените съображения и на основание чл. 63 ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 20- 4332 -015908/ 04.09. 2020г. , издадено от началник група в отдел ПП СДВР , с което на основание чл. 175 ал.3 ЗДвП на жалбоподателя З. Х. И. са наложени административни 3 наказания глоба в размер на 300 лв. управление на МПС за срок от 6 месеца . и лишаване от право за

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по АУАН по делото .

ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на жалбоподателя З. Х.

И. сумата от 200 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по делото и ОТХВЪРЛЯ искането за разноски в останалата му част .

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Адм. съд - София.

Районен съдия :

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4