Решение № 25 от 24.03.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. гр. Червен бряг, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Административно наказателно дело № 20244440200308 по описа за 2024 година на Районен съд-Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН

Съдебното производство е образувано въз основа жалба на Р. М. Р., с ЕГН **********, с адрес: с. Ракита, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ******, чрез адв. Т. Т. от АК-Плевен, подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против НП № 24-0374-000623/16.08.2024 г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП административно наказание ГЛОБА в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 20.06.2024г., около 15:41ч. на път III-305, около 500м преда табелата на село Ракита, с посока на движение към село Ракита, управлява лек автомобил "Фолксваген Голф" без регистрационни табели, с номер на рама ******, с немско свидетелство за регистрация на МПС, като автомобилът не е регистриран по надлежния ред в България, с което виновно е нарушил чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление жалбоподателят Р. обжалва същото, като излага подробни доводи. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Р. М. Р. - редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. Т. Т. от АК – Плевен, който поддържа жалбата. Моли настоящият съдебен състав да отмени НП и наложеното с него административно наказание „Глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ 1 месеца.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата Началника на РУ МВР гр. Червен бряг, ОДМВР-Плевен редовно призован в съдебно заседание не се представлява.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на процесуалния представител на жалбоподателя, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Жалбата е подадена в срока по чл. 53 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на наказателното постановление, като неизгодно за нея и е процесуално допустима.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Разгледана по същество същата е неоснователна.

Предмет на преценка в настоящето производство, е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

С НП № 24-0374-000623/16.08.2024 г. по описа на ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, на Р. М.

Р., с ЕГН **********, с адрес: с. Ракита, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ****** е наложено административно наказание - Глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 20.06.2024г., около 15:41ч. на път III-305, около 500м преда табелата на село Ракита, с посока на движение към село Ракита, управлява лек автомобил "Фолксваген Голф" без регистрационни табели, с номер на рама ******, с немско свидетелство за регистрация на МПС, като автомобилът не е регистриран по надлежния ред в България. При извършването на проверката водачът е представил СУМПС. С горното, водачът на МПС-то, виновно е нарушил чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, изложени в наказателното постановление.

Твърди, че не е подписвал издадения административен акт, което според същия е порок в системата.

За установяване на релевантните за делото факти и обстоятелства са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите: актосъставителят П. П. Д. и свидетеля Ц. Г. Х..

От показанията на актосъставителят П. П. Д. безспорно се установява, че жалбоподателя е управлявал превозното средство. Д. твърди, че през месец август 2024г. дежурния в РУ Червен бряг ги изпратил със свидетеля Х. за съдействие на Зонално жандармерийско управление – Плевен, че лек автомобил се придвижва без регистрационни табели от с.

Ракита към с. Ъглен. Отишли на място с колегата Х., като установили, че МПС-то на жалбоподателя било без поставени регистрационни табели, както и че автомобила не бил регистриран на територия на Република България. В хода на проверката се установило, че поведението на водача било адекватно, същият разписал и получил копие от АУАН-а без възражения. Актът се съставил на място. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Д. в тази им част, тъй като същите са непротиворечиви и последователни.

Сходни са и показанията на свидетеля Ц. Г. Х., който твърди че с колегата му Д. били на 2 дежурство, като същите били повикани от екипа на жандармерията за съдействие. На място установили, че автомобилът на Р. се движил без поставени регистрационни табели. По време на проверката Р. бил сам в колата, като при извършване на същата им представил шофьорската си книжка, след което Д. му съставил акт. Актосъставителят Д. запознал жалбоподателя Р. със съдържанието на акта, като последния се подписал и се съгласил, с това което е нарушил. На място му било разяснено, какво е нарушил, както и се установил номера на рамата на автомобила. Според свидетеля Х., водачът на автомобила Р. не възразил, дори бил доволен от това, което му било обяснено за съдържанието на акт и наложеното наказание.

Процесуалният представител на жалбоподателя в открито съдебно заседание взима отношение по казуса като изразява защитна теза по същия, изразяваща се в пороци на АУАН-а. Същият твърди, че издадения административен акт не е връчван на жалбоподателя и не е подписван от Р..

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

От обективна страна по делото по категоричен начин се доказа, че на посочените в наказателното постановление време и място – на 20.06.2024г., около 15:41ч. на път III-305, около 500м преда табелата на село Ракита, с посока на движение към село Ракита, жалбоподателят Р. М. Р. е управлявал лек автомобил "Фолксваген Голф" без регистрационни табели, с номер на рама ******, с немско свидетелство за регистрация на МПС, като автомобилът не бил регистриран по надлежния ред в България. Следователно той е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е годен субект на вмененото му във вина административно нарушение, тъй като съгласно чл. 175, ал.

3, предл. 1 ЗДвП отговорността за извършеното нарушение се носи от водача на превозното средство. Доказа се по делото на следващо място, че управляваното от Р. М. Р. МПС не е било надлежно регистрирано. С разпоредбата на § 2, т. 4 от допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е дадена легална дефиниция на понятието регистрация, което представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Към датата на извършване на нарушението – 20.06.2024г., процесният автомобил с номер на рама ****** не е разполагал с такова административно разрешение, поради което правилен е изводът на АНО, че МПС не е било надлежно регистрирано.

От субективна страна деянието е извършено виновно от жалбоподателя Р. М. Р. и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на извършването му той е формирал в съзнанието си представа относно проявлението в обективната действителност на всички елементи от състава на нарушението, но въпреки това е пристъпил към неговото 3 извършване. Съзнавал е, че е привел в движение моторно превозно средство, като е боравил с уредите му за управление и се е придвижвал по пътното платно с него. Формирал е съзнание и че то не е било регистрирано. Последното обстоятелство беше изяснено по делото по категоричен начин от показанията на свидетеля Х., от които се установи, че при проверката жалбоподателят е признал пред полицейския служител, че бил дори доволен от това, което му било обяснено за съдържанието на акт и наложеното наказание. При тези факти се прави извод, че Р. М. Р. е извършил деянието при формирана представа, че с привеждането на автомобила в движение, неизбежно ще наруши обществените отношения, уреждащи условията и реда за регистриране на моторни превозни средства, а деянието му е виновно извършено.

Съгласно трайната съдебна практика, управлението на МПС е всяко боравене с лостовете и механизмите на превозното средство. Не е необходимо същото да е в движение или да извършва маневри. Безспорно се установи по делото, както от показанията на свидетелите, така и от приложените по делото писмени доказателства, че превозното средство не е регистрирано по надлежен ред и е без регистрационни табели. Същото било управлявано то Р. М. Р..

В хода на административно наказателното производство, при установяване на нарушението и издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения, обуславящи незаконосъобразност на обжалваното постановление. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В тази част настоящия съдебен състав, не следва да уважи доводите на процесуалния представител на жалбоподателя. С оглед представените писмени доказателства /на л. 8 от делото/, се установява, че съставения АУАН е получен и подписан собственоръчно от нарушителя Р..

В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена разпоредба чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение по т. 1 от НП съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е предвидено административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и административно наказание „глоба“ от 200 до 500 лева. При определяне на размера на наказанието съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото 4 извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца и „глоба“ в размер на 200 лева. И двете наказания са индивидуализирани в минималния предвиден за всяко от тях размер, който според настоящия състав напълно съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, съобразявайки и факта, че жалбоподателя е работещ и има три непълнолетни деца, за които се грижи, към датата на извършване на нарушението, което обстоятелство съдът отчита като смекчаващо. Правилно е определена и приложимата в случая санкционна разпоредба. Настоящото производство е образувано по жалба на наказаното лице, поради което и съдът не би могъл да влошава положението му.