Решение № 73 от 01.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Пловдив, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20225001000610 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260047 от 14.02.2022 г.,постановено по т.д.№132/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XXIII-ти състав,е отхвърлен предявения от Е. Б. С., ЕГН ********** против И. Б. Б., ЕГН ********** иск за установяване съществуване на вземането, произтичащо от запис на заповед от 01.03.2010 г. с падеж 30.03.2014 г., в размер на 15 340 евро /петнадесет хиляди триста и четиридесет евро/, ведно с обезщетение за забава от 27.03.2017 г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение с постановено незабавно изпълнение по ч.гр.д. ****/**** г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Със същото решение е осъден ищецът Е. Б. С., ЕГН ********** да заплати на ответника И. Б. Б., ЕГН ********** сумата 252 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща разноски по делото.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Е. Б. С.,чрез пълномощника му адв. Я. Р..Ищецът С. обжалва решението изцяло,считайки го за неправилно и незаконосъобразно.Заявява,че първоинстанционният съд е събрал всички относими към правния спор доказателства и от анализа им става 1 ясно,че подадената ИМ е изцяло основателна и доказана-по основание и размер.Поддържа довода,че процесния запис за заповед,представляващ основание на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение,е редовен от външна страна съгласно изискванията на чл.535 от ТЗ и наведените от ответника твърдения за липсата на редовност от външна страна на същия запис на заповед са неоснователни и недоказани.Неоснователни са според жалбоподателя и доводите на ответника за липса на предявяване на записа на заповед в сроковете по чл.491 от ТЗ,липсата на удостоверяване на надлежно вземане и погасяване по давност на същото.В жалбата са изложени подробни аргументи за обосноваване позицията на жалбоподателя,че е неоснователно заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.В това отношение жалбоподателят се позовава и на съдебна практика,както и на разяснения,дадени с цитирани от него тълкувателни решения на ВКС.Най-общо казано,жалбоподателят поддържа,че след като иска по чл.422,ал.1 от ГПК е предявен при спазване срока по чл.415 ГПК,то давностният срок е прекъснат от датата на подаване на заявлението в заповедното производство и давност не тече на основание чл.115,б.“ж“ от ГПК докато трае настоящия съдебен процес за вземането.

И въз основа на поддържаните в жалбата съображения,жалбоподателят Е. С. моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение и вместо него настоящата инстанция да постанови друго решение,с което да се приеме за установено,че ответникът И. Б. дължи на ищеца описаната в процесния запис на заповед сума и не е изпълнил поетото с него задължение,ведно с всички законови последици от неизпълнението.Претендира направените разноски в заповедното производство,както и в производството пред първата инстанция и направените разноски в настоящото въззивно производство.

Въззиваемият И. Б. Б.,чрез пълномощника си адв. И. М.,е подал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,с който е оспорил същата като неоснователна,а относно обжалваното решение е изразил становище,че то е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.Въззиваемият поддържа заявеното пред първата инстанция възражение за погасяване по давност на процесното вземане,както и доводите за обосноваването на това възражение.В този контекст смята,че окръжният съд правилно е констатирал и приел,че процесното вземане е погасено по давност.Заявява още,че независимо от заключението по направената графологична експертиза оспорва качеството на кредитор от страна на ищеца,респ. Своето качество като длъжник,като твърди в тази връзка,че процесният запис на заповед не е подписан от него.И въз основа на всички поддържани в отговора доводи моли въззивната жалба да се остави без уважение,а атакуваното с нея първоинстанционно решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.В отговора е заявено искане за присъждане на разноски,включително и на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.1,т.3,предл. 2-ро от ЗА.

От страните не са заявени доказателствени искания пред настоящата инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените в жалбата оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

2

Жалбата е процесуално допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,подадена е от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение,а наред с това при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че обжалваното решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в тази връзка-че съдът се е произнесъл по иска,с който е сезиран по конкретното първоинстанционно дело и че самия този иск е допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

С обжалваното решение ОС-Пловдив се е произнесъл по установителен иск с правна квалификация по чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ,предявен по т.д.№132/2021 г. по описа на същия съд от Е. Б. С. против И. Б. Б.,с който е поискано да се приеме за установено по отношение на ответника,че не е изпълнил задължението си по запис на заповед от 01.03.2010 г. и дължи на ищеца Е. Б. С. сумата,посочена в същия запис на заповед и отразена в издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№****/**** г. по описа на Районен съд-Пловдив,ГК,XXII състав,възлизаща на 15 340 евро,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 27.03.2017 г.-датата на сезиране на съда за издаване на заповед за изпълнение,до окончателното й изплащане.В исковата си молба ищецът е поискал също така,ответникът Б. да бъде осъден да му заплати направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№****/**** г. по описа на РС-Пловдив и разноските,направени в първоинстанционното исково производство.

Така предявеният установителен иск е основан на следните твърдения на ищеца:

Твърди се в исковата молба,че на 01.03.2010 г. ответникът И. Б. Б. е издал в полза на ищеца Е. Б. С. запис на заповед без протест за сумата от 15 340 евро,с падеж 30.03.2014 г.Твърди се,че записът на заповед е редовен и разполага с всички предвидени от закона реквизити,но тъй като ответникът-длъжник не извършил плащането,за което се е задължил,то на база подадено от ищеца заявление било образувано ч.гр.д.№****/**** г. по описа на РС-Пловдив,ГК,XXII с-в,по което е била издадена заповед №**** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 27.03.2017 г. и изпълнителен 3 лист №**** от ******** г. за сумата 15 340 евро и законна лихва върху главницата,считано от 27.03.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди още,че е неоснователно подаденото от ответника възражение,че не дължи изпълнение по издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,поради което има правен интерес от предявяване на процесния установителен иск.

Ответникът е оспорил иска с предявения от него отговор на ИМ.В тази връзка е оспорил качеството на ищеца като кредитор,респ. своето качество на длъжник,поддържайки възражението,че процесния запис на заповед е неавтентичен и антидатиран.По-конкретно ответникът е заявил,че не е подписвал процесния запис на заповед и че същият съдържа няколко различни почерка в текстовата част,без да е ясно от кого и кога са изпълнени.Наред с това ответникът е заявил и възражение,че вземането,обективирано в процесния запис на заповед е погасено по давност поради изтичане на предвидената в чл.531 от ТЗ погасителна давност.В този контекст е развил аргументи,че ищецът-заявител в производството по чл.417 ГПК,е бездействал в продължение на три години и пет месеца след издаване на изпълнителен лист въз основа на записа на заповед до образуването на изпълнително производство за събиране на вземането,а предявяването на иска по чл.422 от ГПК в срока по чл.415 ГПК прекъсва давността от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение,само ако изпълнението е предприето действително незабавно,респективно в разумен срок и при липса на бездействие от страна на кредитора.За обосноваване на това си становище ответникът се е позовал и на съдебна практика,както и на цитираните в отговора му тълкувателни решения.

При условия на евентуалност ответникът и възражение за злоупотреба с бланков подпис /бланкова менителница/,съгласно чл.464 от ТЗ,по съображения изложени в отговора на исковата молба.Позовал се е и на липса на каузално правоотношение във връзка с процесния запис на заповед.

В обобщение,с оглед наведените в същия отговор доводи,ответникът е заявил,че процесният иск е неоснователен,тъй като от формална страна представеният запис на заповед не съдържа установените в чл.535 от ТЗ реквизити и с оглед на това на основание чл.536 от ТЗ не съставлява заповедна ценна книга,а от друга страна вземането,обективирано в него,е погасено по давност.

В допълнителната ИМ ищецът е изложил становище,че всички възражения на ответника са неоснователни.Заявил е,че процесния запис на заповед е издаден,за да новира вземания по други по-стари записи на заповед,издадени от ответника И. Б. в предишни години,с настъпили падежи,но с неплатени суми по тях.Във връзка с изявлението на ответника за изтекла давност и позоваването му на ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГК на ВКС ищецът е заявил,че в конкретния случай погасяване по давност няма.Изложил е становище за неприложимост към процесния случай на разрешенията,дадени в посоченото тълкувателно решение.Счята,че погасяване по давност би имало,ако не беше заведен установителния иск по чл.422 от ГПК,но в конкретния случай с предявяването на процесния иск давността е спряла да тече на 27.03.2017 г.,когато е било подадено заявлението за 4 издаване на заповед на незабавно изпълнение и изпълнителен лист,а по време на целия исков процес по предявения иск давност не тече.

В отговора на допълнителната ИМ ответникът е изложил контра аргументи срещу твърденията на ищеца за издаване на записа на заповед във връзка с новиране на задължения.Изложил е и становище за неоснователност на твърденията на ищеца,че постановките дадени в горното тълкувателно решение не са относими към процесния случай.

С обжалваното решение предявеният иск е приет за неоснователен поради погасяване на процесното вземане по давност.

По така предявения иск,отчитайки твърденията и възраженията на страните,въззивната инстанция приема следното:

Допустимостта на иска не е спорна между страните и се установява при съобразяване данните от приложеното ч.гр.д.№****/**** г. по описа на РС-Пловдив,ГО, XII-ти състав.По същото дело настоящият ищец Е. Б. С. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и такава му е издадена на датата 27.03.2017 г. срещу настоящият ответник И. Б. Б. за сумата от 15 340 евро,представляваща вземане по запис на заповед от 01.03.2010 г.,с падеж 30.03.2014 г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-27.03.2017 г. до окончателното изплащане на вземането,както и за съдебни разноски в размер на 601 лв.-държавна такса.На ******** г.,на основание посочената заповед за незабавно изпълнение,е издаден и изпълнителен лист за сумите по заповедта,а впоследствие ищецът-кредитор по заповедта се е присъединил като взискател по изп.д.№************** по описа на ЧСИ П. И. с рег.№***,с район на действие ОСПловдив и на датата 31.08.2020 г. на длъжникът И. Б. е връчена поканата за доброволно изпълнение и препис от издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.След това,в установения от закона срок,на датата 14.09.2020 г.,длъжникът Б. е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение,а съдът по заповедното производство е съобщил на кредитора Е. С. за постъпилото възражение и му е указал за правото да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си по издадената заповед,като това съобщение е връчено на кредитора на датата 01.02.2021 г.Процесният иск е именно иск за установяване на вземането по издадената по ч.гр.д.№****/**** г. по описа на РС-Пловдив заповед по чл417 от ГПК и е предявен в законния и предоставен от съда едномесечен срок /исковата молба е подадена пред съда на 25.09.2021 г./.С оглед на всички тези обстоятелства-наличието на издадена заповед за изпълнение за претендираното с процесния установителен иск вземане,наличието на подадено в срок възражение от длъжника срещу заповедта и предявяването на иска в законния срок,същият иск е допустим и подлежащ на разглеждане по същество.