Решение № 1753 от 18.05.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 14374/2021
- Вид
- Решение № 1753
- Подписан
- 18.05.2023
- В сила
- 12.03.2026
- Състав
- Десислава Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25 · Закон за наследството
- чл.25, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 42, б."б" · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 1753 гр. Варна, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Десислава Й.а при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Й.а Гражданско дело № 20213110114374 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от И. М. И., Д. М. И. и И. П. В. иск с правно основание чл. 42, б.“б“ вр. чл.25, ал.1 ЗН искове срещу П. М. Ц. за обявяване за нищожно на завещание от 10.11.2020 г., оставено от ЛИ. *** ЕГН:**********, починала на 30.11.2020 г. в полза на П. М. Ц., тъй като завещанието не е изписано и подписано от ЛИ.
**** ЕГН:**********, както и в него са налице поправки, добавяния и зачерквания, които пречат да се установи волята на завещателката.
В исковата молба се поддържа, че ищците и ответника са били конституирани като правоприемници на ЛИ. ***в производството по в.гр.д. 250/2020 г. по описа на Апелативен съд- Варна. Ищците били конституирани като наследници по закон, а ответника, като наследник по завещание. Поддържа се, че оставеното в полза на ответника завещание е нищожно, тъй като не е написано и подписано от завещателя ЛИ. ***, поради което се иска уважаване на иска. С уточнителна молба от 19/08/2022 г. се поддържа, че завещанието е недействително и поради наличие на поправки, добавяния и зачерквания, които пречат да се установи волята на завещателката.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Искът се оспорва по основателност, като се сочи, че оспореното завещание е написано и подписано от завещателя. Иска се отхвърляне на претенцията.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Съдът е сезиран с иск чл. 42, б.“б“ вр. чл.25, ал.1 ЗН за нищожност на завещание.
Доказателствената тежест се разпределя, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК както следва: страната, която се ползва от завещанието следва да установи неговата истинност чрез пълно и пряко доказване / Решение № 123 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2393/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 207 от 21.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2015 г., I г. о., ГК/, т.е. в тежест на ответницата е да докаже, че завещанието е написано и подписано от ЛИ. ****. Ищците следва да проведат насрещно доказване на твърденията си.
Видно от представено по делото удостоверение за наследници на ЛИ. ***, починала на 30.11.2020 г. е оставила наследници по закон тримата ищци.
Към исковата молба е представено процесното завещание / л.7 от делото/ от 10.11.2020 1 г., с което ЛИ. *** е завещала на П. М. Ц. всичко което притежава, тъй като тя се е грижила четири години за нея и е много доволна и благодарна за грижите. Завещанието е датирано и подписано. Изписано е ръкописно.
С оглед наведените от страните твърдения с решаващо значение за изхода на настоящия спор има отговора на въпроса дали процесното завещание е написано и подписано от ЛИ. *** което съобразно допустимите доказателствени средства по ГПК може да се установи чрез изслушване на съдебно-графическа експертиза, експертът по която да изследва завещанието и сравнителен материал –образци от почерка и подписа / парафа/ на ***.
По делото е допусната единична съдебно –графична експертиза, изготвена от вещото лице Р. / депозирана в съда на 29.09.2022 г./, заключението на която е, че буквено-цифрения ръкописен текст, посочен като обект на експертизата е изписан от ЛИ. *** както и че подписът-обект на експертизата е положен от същата. Вещото лице е посочило, че при проведено сравнително изследване между почерка в обекта на изследване и този от сравнителния материал се установяват съществени съвпадения в общите графични признаци, както и съществено съвпадение в частните почеркови признаци, по-характерните варианти от които са проявени във формата на движенията при изписване на началната част на първия елемент от буквата „Л“, втория елемент на буквата „в“ и буквата ‚р“, началната част на втория елемент на буквата „л“, началната част на първия елемент на буквата „л“‘ примковидния елемент от буквата „я“, дъговидната част от цифрата „7“, втория елемент от буквата „ъ“ и втория елемент от буквата „ж“‘; във формата на движенията при свързване на елементи от буквите „щ“, „и“, „в“ и „о“; продължителност на движенията при изписване на елементи от буквата „д“; количество на движенията при изписване на елементи от буквата „ж“; наличие на диакритичен знак при изписване на букви „ш“ и т“. Вещото лице е установило, че ЛИ. ***изпълнява подписа си в пет варианта с характеристики, описани в експертизата за всеки вариант. При изследване на подписа в завещанието и сравнителния материал в.л. Р. е установило съществени съвпадения в общи признаци и частни признаци във формата и движенията при изписване на елементите на подписа, свързване на елементите от подписа, относително месторазположение на движенията при изписване на части от подписа, като съвпаденията са характерни, индивидуални, устойчиви и образуват идентификационната съвкупност, която дава основание за положителния извод на експерта.
В откритото съдебно заседание на 02.12.2022 г. вещото лице Р. е разяснило, че установени при осъщественото от него изследване различия между изследвания обект и сравнителния материал се дължат на вариантност при изписване на текста и полагане на подписа, която вариант представлява свойство на човешкия почерк и не указва влияние на крайния извод на експерта.
По искане на ищците е допусната и изслушана повторна съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещите лица *** Ц., Б. Б. и В. В., депозирана на 10.04.2023 г. в съда. Заключението на трите вещи лица е че изследваното саморъчно завещание от 10.11.2020 г. е написано и подписано от ЛИ. ****. Експертите са посочили установените съвпадения в общите и частните признаци от почерка на ЛИ. ****в изследваното завещание и сравнителните образци, в резултат на които са формирали изводи, че констатираните пълни съвпадения в общите признаци на почерка дават основание да се направи извод, че почеркът на лицето изпълнило изследвания текст и почеркът на ***имат една и съща групова принадлежност. Заключили са, че констатираните съвпадения при сравнението на частните признаци на почерка и техните вариантни проявления са характерни, устойчиви и образуват индивидуална съвкупност достатъчна, за да се направи категоричен извод, че изпълнителя на текста на завещанието е ЛИ. ***. Направено е изследване и на подписа на лицето, при сравнението на който е посочено, че се установяват съвпадения в графичния строеж, в общите признаци на почерка – обработеност, строеж, преобладаващи форми и посока, размер по вертикала, разтегнатост по хоризонтала, наклон, свързаност и натиск, както и в частните признаци /л.385/, поради които съвпадения е направен извод за това, че ***е изпълнител и на подписа.
В откритото съдебно заседание на 21.04.2023 г. вещите лица са разяснили подробно констатациите си, като подробно са отговорили на въпросите на ищеца за изписването на различни елементи от букви и цифри, букви, цифри и изрази от завещанието, без да се променя крайният им извод.
Съдът намира, че следва да даде вяра и да основава правните си изводи на така 2 приетите единична съдебно-почеркова експертиза и повторна тройна-съдебно почеркова експертиза, доколкото двете са вътрешно и помежду си непротиворечиви. Общо четири вещи лица са направили еднопосочни изводи, които въз основа на обстоятелства, че вещите лица са посочили изследваните източници, под формата на приложения е видно какви елементи от почерка и подписа са изследвани и съответно са формирали експертни изводи въз основа на проучването си, съдът намира за обосновани. Вещите лица са разяснили извършените от тях проучвания на почерка и подписа и как те са свързани с крайния им извод включително в откритите съдебни заседания.
От правна страна:
Предмет на разглеждане са искове за установяване недействителност на саморъчно завещание, основан на твърдения за нарушение изискването за форма, свързано с ръкописно написване и подписване на текста му; зачерквания, добавки.
Завещанието е личен, едностранен безвъзмезден и строго формален акт – законовите изисквания за неговата форма и съдържание са императивни и спазването им от страна на завещателя е преценено от законодателя като достатъчна гаранция за съобразяване на изразената от него воля, който поражда действие след откриване на наследството. За действителността на саморъчното завещание е необходимо да се спазят всички реквизити по чл. 25 от ЗН – да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът се поставя след завещателните разпореждания.
Установено е по делото от заключението и на двете експертизи, за които съдът изложи, че ги намира за обективно и компетентно дадени, че завещателното разпореждане на ЛИ. ***, обективирано в саморъчно завещание от 10.11.2020 г. е изцяло написано ръкописно и подписано от самата завещателка. Датата на съставяне на завещанието е обозначена в текста на завещанието, при това ръкописно от завещателката. Подписът на завещателката е поставен след завещателните разпореждания, поради което съдът приема, че като съставено при спазване на императивните изисквания за форма и съдържание на чл. 25, ал. 1 от ЗН, саморъчното завещание от 10.11.2020г. е валидно. Оспорената автентичност на завещателното разпореждане е недоказана, доколкото заключението на двете експертизи еднопосочно и категорично установява, че ръкописният текст на завещанието и подписът принадлежат на лицето, посочено като негов автор. Документът отговаря и на изискванията за форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 25, ал. 1 от ЗН.
По отношения на твърденията на ищците, че в текста са налични зачерквания и добавки съдът намира, че саморъчното завещание следва да бъде изписано ръкописно от завещателя, без значение колко красив и четлив е почеркът му и до каква степен написаното е граматически и лексикално правилно. Достатъчно е от прочита на текста да става ясна волята на завещателя или да е възможно тя да бъде разкрита, вкл. и чрез тълкуване по реда на чл. 20 от ЗЗД. В случая текстът на завещанието е абсолютно четлив. В него съдът установява, че съдържа поправка в номера на личната карта на наследника, който представлява несъществен за смисъла на документа текст / още повече че това не са данни, които индивидуализират трайно едно лице, а подлежат на промяна през определен период от време или в предвидени от закона случи преди изтичане валидността на документа за самоличност на лицето/. Видими са и потъмнявания на буква ‚н“ в думата „направя“ и буквата „т“ в бащиното име на ответницата, които се дължат видимо на повтаряне с химикала, с който е изписан текста, но не правят последния нечетлив и не създават съмнения в смисъла ми. Не са налични други зачерквания или добавки, още повече такива които да обуславят несвързаност, разпокъсаност и противоречие в обективираната воля на автора на завещанието и да буди съмнение за действителната воля на завещателката и да прави същата неясна и противоречива. Текстът е напълно свързан и разбираем, като не оставя съмнение относно съдържанието на волеизявлението на автора.
При изложеното, съдът намира передявения иск за неоснователен, поради което и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода от спора, право на разноски има ответникът, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
От него е направено искане за присъждане на разноски е доказано заплащането на: сумата от 300 лв.- депозит за съдебно-графическата експертиза / л.189/ и 1300 лв. –адвокатско възнаграждение, което включва 800 лв.- за процесуално представителство , заплащането на 3 която е доказано от договор за правна защита и съдействие – л.51 и сумата от 500 лввъзнаграждение за явяване в две съдебни заседание след второ, на осн. чл.7, ал.9 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в последната й редакция от 2022 г., влязла в сила на 08.11.2022 г. / разписки на л.395-396 от делото/ Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника общо сумата от 1600 лв.разноски в съдебното производство.
Разпечатката съдържа 29 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d480afd8-4000-449e-bbb1-a572ed785ca5