Решение № 20229 от 08.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 62831/2023
- Вид
- Решение № 20229
- Подписан
- 08.11.2024
- Състав
- МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149, ал.1, т.3 · Закон за енергетиката
- § 1, т.33а · Закон за енергетиката
- § 1, т.43 · Закон за енергетиката
- чл. 59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 20229 гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ИВ. И.ОВА АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.ОВА АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20231110162831 по описа за 2023 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание 4 2 2 от ГПК, вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„Топлофикация София” ЕАД твърди, че ответника И. Г. Ф. е потребител на топлинна енергия за топлоснабеден имот-магазин, находящ се в гр. София, бул.
„Васил Левски“ №101, но между страните липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. Сочи, че през процесния период ответникът е потребявал енергия в имота, поради което се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Твърди, че в производство по реда на чл. 410 от ГПК ответникът е депозирал възражение, поради което е обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за установено, че И. Г. Ф. му дължи сумата от 1460,09 лв. – главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 год. – 30.04.2022 год., сумата от 225,11 лв. – лихва за забава от 01.07.2020 год. – 05.01.2023 год., сумата от 1,52 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 год. до 30.06.2020 год. и сумата от 0,35 лева за периода от 31.07.2020 год. до 05.01.2023 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.01.2023 год. до изплащане на сумите. Претендира сторените разноски.
Ответникът-И. Г. Ф. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия през процесния период, като твърди, че имота е бил отдаден под наем на „Мора Ген“ ЕООД. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претенциите.
1
Третото лице помагач-„Техем сървисис“ ЕООД не взема становище по предявените искове.
Третото лице помагач-„Мора Ген“ ЕООД твърди, че през процесния период е ползвал имота под наем.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.59, ал.1 З ЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в процесния имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
Видно от представения като доказателство по делото Договор за отдаване по наем на недвижим имот от 11.04.2019 год. е че И. Г. Ф., в качеството си на наемодател е предоставил на „Мора Ген“ ЕООД, за временно и възмездно ползване процесния топлоснабден имот, като срокът на договора е 2 години или от 15.04.2019 год. до 15.04.2021 год..
Съгласно разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.
Съдът намира, че иска е неоснователен, тъй като предпоставка за основателността на претенцията на предявеното основание е ищецът да докаже, че ответникът се е обогатил със стойността на доставената стока, т.е. че той действително е ползвал топлоснабдения имот и е консумирал претендираното количество топлинна енергия. В случая топлоснабдения имот е предоставен за временно и възмездно ползване, за процесния период, на „Мора Ген“ ЕООД респ. имота се е ползвал от трето лице.
С оглед на изложеното и доколкото по делото не се установява ответникът да е използвал доставена от ищеца топлинна енергия в имота, липсва основание да бъде ангажирана неговата отговорност респ. същия не се е обогатил със стойността й. При неоснователността на предявения главен иск неоснователен е и акцесорния за 2 мораторно обезщетение върху цената на топлинната енергия, поради което и иска с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 искове против И. Г. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Изток“, ул.
„А.П.Чехов“ №10, ап.13 за признаване за установено, че дължи на „Топлофикация София” ЕАД, на основание 422 от ГПК, вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 1460,09 лв. – главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 год. – 30.04.2022 год., сумата от 225,11 лв. – лихва за забава от 01.07.2020 год. – 05.01.2023 год., сумата от 1,52 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 год. до 30.06.2020 год. и сумата от 0,35 лева за периода от 31.07.2020 год. до 05.01.2023 год., като неоснователни и недоказани.
Решението е постановено при участието на третите лица помагачи „Техем сървисис“ ЕООД и „МОРА ГЕН“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3