Определение № 748 от 18.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 748 гр. София, 18.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Емилия Донкова Касационно гражданско дело № 20258002101590 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област Бургас и от Община Бургас, чрез пълномощника юрисконсулт З. Р., срещу въззивно решение № 1070 от 17.12.2024 г. по в. гр. д. № 1580/2024 г. на Бургаския окръжен съд.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК и към същите има приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с поддържано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в жалбата на Българската държава и с поддържани основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК в жалбата на Община Бургас, поради което са допустими.

Ответницата по касация Д. В. Д. е подала писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които е изразила становище, че не следва да се допуска касационно обжалване.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:

Производството е образувано по предявени от Д. В. Д. положителни установителни искове срещу Българската държава и Община Бургас за установяване правото й на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] и построените в него сгради: жилищна и две постройки на допълващо застрояване.

Въведеното главно придобивно основание по отношение на терена и жилищната сграда е завещателно разпореждане от баща й В. К. и наследяване по закон и дарение от останалите наследници по закон по отношение на постройките на допълващо застрояване. В полза на наследодателя на ищцата е изтекла придобивна давност, на която той не се е позовал приживе, тъй като не знаел, че е придобил имота от несобственик. Легитимирал се е с 1 нотариален акт от 1991 г., с който е бил сключен договор за замяна с физическо лице.

Същият не е знаел, че преди това имотът е бил отчужден за обществено строителство /училищен двор/ и че към момента на сделката вече принадлежал на държавата след проведено отчуждително производство по чл. 95 и чл. 98 ЗТСУ /отм./. От момента на сделката до смъртта му през 2017 г. имотът бил ползван от баща й като жилищен.

Въведеното при условията на евентуалност придобивно основание е придобивна давност, изтекла в полза на ищцата към месец януари 2018 г., като е присъединила и владението на наследодателя си.

Първоинстанционният съд е приел главната претенция за неоснователна и е отхвърлил същата с решение от 24.07.2024 г. за поправка на явна фактическа грешка, като е изложил съображения, че наследодателят на ищцата е бил недобросъвестен владелец. Разгледал е заявената при условията на евентуалност претенция за придобиване собствеността върху имота по давност от ищцата при присъединяване към нейното владение на осъществено от праводателя й такова и е уважил иска на това придобивно основание.

Въззивният съд е приел за доказан главния иск за собственост на ищцата, основан на наследяване, завещание и дарение, като е изложил съображения, че наследодателят К. е придобил приживе собствеността по силата на давностно владение, осъществено от него добросъвестно в краткия петгодишен срок, а ищцата като негова низходяща наследница и заветник е придобила процесния имот по завещание, наследяване и дарение от останалите наследници на имота.

По делото е установено, че по плана от 1978 г. процесният имот пл. № * попада в парцел *, отреден за „Начално училище“. В разписния лист към плана имотът е записан на Д. Б., който през 1981 г. го е дарил на дъщеря си С. Б.. Със заповед от 12.12.1988 г. на председателя на ИК на ОНС-Бургас и протокол от същата дата на комисия за извършване на оценка и определяне на начина на обезщетяване, е проведено отчуждаване по реда на чл. 95 и чл. 98 ЗТСУ /отм./ на имот пл. № *, собственост на С. Б.. Издаден е акт за държавна собственост /№ 9637 от 26.01.1989 г./. Със заповед от 16.01.1991 г. на председателя на ОбНС – Бургас, издадена на основание чл. 32 ЗТСУ /отм./ и въз основа на решение на ЕСКИТЕ при ОбНС – Бургас, е одобрено изменението на ЗРП на парцели * и *, състоящо се в преотреждане на имоти, включително имот пл. № *, вместо за обществено строителство, за жилищно и образуване на парцели *, * и *. С договор за замяна, сключен на 6.02.1991 г. между С. Б. и В.

К., наследодателят на ищцата е придобил собствеността върху парцел *, заедно с жилищната сграда и две стопански постройки.

С обжалваното въззивно решение е отменено решение от 24.07.2024 г. за поправка на явна фактическа грешка, с което е отхвърлен главния иск на Д. В. Д., като вместо него е постановено ново по същество, с което е признато за установено, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построената в него жилищна сграда, на основание завещание от баща си В. В. К. и че ищцата е собственик на другите две постройки на допълващо застрояване в гореописания имот, на основание наследяване по закон от баща си В. В. К. и по дарение от 07.07.2017 г. с нотариален № 131 от останалите негови наследници по закон. Обезсилено е решението от 25.10.2023 г. в останалата част, с 2 която е разгледано заявеното при условията на евентуалност придобивно основание, тъй като не е настъпило процесуалното условие за разглеждането му.

Изложени са съображения, че за имота е било проведено отчуждително производство, приключило със стабилен административен акт, като същият е станал държавна собственост.

Със заповедта от 1991 г. е одобрено преотреждането на имота вместо за обществено строителство – за жилищно; той е останал държавен, но с променено предназначение.

Обсъдил е възраженията на ответника – държавата за нищожност, евентуално за унищожаемост на цитираната заповед. Посочил е, че в случая не е налице такъв тежък порок, който да обуславя нищожност. Макар в нея да не отбелязана конкретната хипотеза на чл. 32 ЗТСУ /отм./, липсата на посочено основание за промяна на предвиждането за застрояване не съставлява такъв порок. Освен това липсват данни промяната да е била инициирана от Б.. По възражението за унищожаемост на заповедта е съобразил ограничението на чл. 17, ал. 2 ГПК за инцидентно произнасяне по законосъобразността на административен акт, тъй като Общинският народен съвет е действал като орган на държавна власт; адресат на заповедта и страна в административното производство е държавата, тъй като имотът, предмет на изменените предвиждания в плана, е държавен.

Разгледал е и доводите за нищожност на договора за замяна, като е посочил, че липсва правна норма, която да забранява замяна на държавни имоти с такива на физически лица.

Напротив – чл. 13 ЗС /в ред. на ДВ, бр. 31 от 1990 г./ разрешава такива сделки, като определя фактическия състав, формиращ волеизявлението на държавния орган.

Трансформацията на собствеността върху процесния имот от държавна в общинска е настъпила на основание пар. 42 ПЗР на ЗИД на ЗОС /в сила от 9.11.1999 г./, когато законодателят предвижда преминаването по силата на закона в собственост на общината и на застроени парцели и имоти, предназначени за жилищно строителство.

Обосновал е решаващ извод, че владението на наследодателя на ищцата е било добросъвестно. Макар и през 1989 г. да е бил издаден акт за държавна собственост, по делото не е установено това обстоятелство да е било известно на К.. Доводите за наличие на регистър, отразяващ актовете за държавна собственост и тяхната публичност, са изведени от нормите на чл. 74 и чл. 77 ЗДС, според които всеки акт за собственост се отбелязва в нарочен регистър, както и че книгите, в които са актувани държавните имоти са публични, общодостъпни. Към момента на издаване на акта за държавна собственост обаче горните правила не са били установени, а и не се и изисквало вписването на такъв документ за собственост в имотния регистър. Освен това знанието на приобретателя за принадлежността на имота в деня на сделката на лице, различно от прехвърлителя не се предполага, а трябва да се установи със сигурност.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на държавата са поставени следните въпроси, формулирани от настоящия състав съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. „допустимо ли е при проведено надлежно отчуждаване по реда на чл.

95 и сл. ЗТСУ /отм./ административна процедура и платено обезщетение, имот държавна собственост, да бъде обект на замяна от предишния собственик“; 2. „допустимо ли е да бъде извършена замяна на държавен имот, без да има заповед на председателя на Изпълнителния 3 комитет на ОбНС по местонахождението на държавния имот“. Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на общината са поставени следните въпроси: 1. „допустимо ли е изменение на иска, посредством предявяване на нов иск чрез замяна или прибавяне на нов петитум пред въззивната инстанция“. В подкрепа жалбоподателят посочва като съдебна практика ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 710/5.03.2010 г. по гр. д. № 4345/2008 г. на ВКС, второ г. о.; 2. „длъжен ли е въззивният съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази с всички събрани по делото доказателства и да обсъди доводите на страните“, като се сочи противоречие с решение № 39/30.06.2022 г. по т. д. № 56/2021 г. на ВКС, първо т. о., решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 599/2021 г. на ВКС, четвърто г. о.; 3. „от коя година следва да се счита, че е започнал да тече давностния срок по отношение на имоти частна общинска собственост, с премахване забраната за придобиване по давност на вещи, които са държавна или общинска собственост – с изменението на чл. 86 ЗС /1996 г./ или съобразно разпоредбата на параграф 42 ПЗР на ЗИД на ЗОС /5.11.1999 г./“. По първите два въпроса в изложението поддържаното основание за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по третия – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По касационната жалба на държавата.

Не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поставените въпроси са свързани с тезата на касатора, че за сключването на договора за замяна е било необходимо издаването на заповед на председателя на ИК на ОбНС, съобразно нормата на чл. 13 ЗС /отм., в ред. на ДВ, бр. 31 от 1990 г./ Обуславящите изводи на въззивния съд са изведени от възприетото, че договорът за замяна не е нищожен. Изложените съображения в обжалвания акт са, че няма нормативна забрана, на която сделката да противоречи, нито съществува императивна норма, която в случая се заобикаля. Нормата на чл. 13 ЗС /отм., в ред. на ДВ, бр. 31 от 1990 г./ е цитирана именно с оглед обосноваване възможността за сключването на такива сделки. Въззивният съд не е направил заключение, че договорът е породил вещноправно действие, а е приел, че не е нищожен поради сключването му в нотариална форма. В цитираната норма, която допуска замяна на държавен имот с имот на граждани, е установена облекчена писмена форма за действителност на договора.

Така поставен, въпросът не може да обоснове горното основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обуславящ за изхода на спора.

По касационната жалба на общината.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен в изложението процесуалноправен въпрос.

Този въпрос не кореспондира с установеното по делото. В случая не се касае за изменение на иска, предприето във въззивната инстанция. Въззивният съд е оставил без движение исковата молба поради констатирана нередовност, изразяваща се в несъответствие между нейната обстоятелствена част и петитума й. Делото е било върнато на районния съд за поправка на явна фактическа грешка, тъй като същият е разгледал в мотивите си всички 4 съображения, свързани с главния иск, но не се е произнесъл със съответстващия му диспозитив. Въззивното решение е постановено след нейното отстраняване.