Решение № 83 от 20.05.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Русе, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

Мирослав Й. при участието на секретаря Десислава Ботева в присъствието на прокурора П. Й. П. като разгледа докладваното от Мирослав Й. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254500600144 по описа за 2025 година съобрази следното:

Производството е по глава ХХI от НПК.

С Присъда № 3 / 29.01.2025 г., постановена от Районен съд – Бяла, обл.Русе, по НОХД № 270 / 2024 година, подсъдимият М. С. С. е признат за виновен в това, че на 17.03.2024 г., в с. Босилковци, обл. Русе управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка/модел Фолксваген Поло, peг. № Р 6928 РМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда 2,01 на хиляда, установено по надлежния ред - по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. на M3, МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което и на основание чл.343б, ал.1 вр. чл.54 и чл.36 от НК му е наложени наказание осемнадесет месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 вр. чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК е намалено с една трета на дванадесет месеца лишаване от свобода и наказание глоба в размер на 400 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години.

Със същата присъда подсъдимия С. е признат за невинен в това, че на 17.03.2024 г., в с. Босилковци, обл. Русе управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка/модел Фолксваген Поло, peг. № Р 6928 РМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда - 2,01 на хиляда, 1 установено по надлежния ред - по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. на M3, МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, след като е осъждан с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б, ал.1 от НК - Споразумение № 5/24.02.2020г. по НОХД № 29/2020г. по описа на Районен съд - Бяла, влязло в сила на 24.02.2020г., поради което и на основание чл.304 от НПК, съдът го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл.343б, ал.2 от НК.

Подсъдимия М. С. С. е осъден на основание чл.343б, ал.5 вр. ал.1 от НК да заплати в полза на държавата, равностойността на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. № Р 6928 РМ в размер на 1576,50лв, както и разноските по делото.

Присъдата е протестирана от прокурора с твърдения за нейната неправилност. Счита, че правният спор в случая е дали чл.343б, ал.2 oт HK представлява състав на престъпление извършен от субекта в условията на повторност спрямо чл.343б, ал.1 от HK. Излага аргументи и съдебна практика, според която състава нa чл.343б, ал.2 от НК е случай на повторност спрямо основния състав пo aл. 1 пo смисъла нa чл.28 НК, поради което намира, че настъпилата реабилитация на подсъдимия за извършено предходно престъпление по чл.343б, ал.1 от НК е ирелевантна, тъй като чл.30 от НК я изключва. Иска се първоинстанционната присъда да бъде отменена и да се постанови нова такава, с която въззивната инстанция да признае подсъдимия за виновен за извършено престъпление пo чл.343б, ал.2 от НК, да му се наложи наказание - 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да се редуцира с една трета на основание чл.58а, ал.1 от HK, изпълнението на което да cе отложи за изпитателен срок от 3 години, както и да му се наложи наказание глоба в размер на 800 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе не поддържа протеста и намира присъдата за законосъобразна, поради което предлага тя да бъде потвърдена изцяло, тъй като извършеното от подсъдимия престъпление, не е в условията на повторност.

В съдебно заседание подсъдимият не се явява и не взема становище.

Защитникът на подсъдимия се придържа към доводите на прокурора и иска от съда да потвърди протестираната присъда.

Като съобрази доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжен съд Русе намира следното:

Протестът е допустим, но разгледан по същество е неоснователен.

Делото пред Районен съд - Бяла е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

От фактическа страна е прието за установено следното:

Подсъдимият е неправоспособен водач на МПС. С Определение № 5/24.02.2020 г. по НОХД № 29/2020 г., по описа на Районен съд - Бяла, влязло в 2 сила на 24.02.2020 г., за извършено на 08.02.2020 г. престъпление по чл.343б, ал.1 НК, му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 200 лева. На основание чл.66, ал.1 НК, изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от 3 години.

На 17.03.2024г. в с. Босилковци, обл.Русе, св. Й.М.Т. *** *** в РУ Бяла при ОДМВР - гр.Русе, заедно с колегата си Й.М., изпълнявали служебните си задължения по *** ***, по утвърден работен график. Около 20:50 часа на ул.

„Цар Освободител“ спрели за проверка подс.С., който в това време управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. № Р 6928 РМ. Същият не представил СУМПС и заявил, че не притежава такова. Св. Т. извършил справка в информационната система на МВР и установил, че подс. С. е неправоспособен водач, а автомобилът е собственост на С.М. С.. Превозното средство било с прекратена регистрация, поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Св. Т. извършил проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия като водач на МПС, чрез измерване на издишания въздух, с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARBB 0088. Уредът отчел резултат от 2,01 промила алкохол в издишания от подс. С. въздух. На място му бил съставен АУАН серия GA № 948433, подписан от него без възражения. Било му разяснено, че има право да предостави проба от кръв и урина за медицинско изследване, като полицейските служители му връчили талон за изследване с № 137141 и го съпроводили до Спешно отделение на ФСМП гр.Бяла. Там обаче подсъдимият отказал да предостави проби за изследване, след което бил освободен.

От приложения към досъдебното производство протокол от лаборатория за проверка на СИ, с рег.№ 3286р-55972/06.11.2023г. се установило, че техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARBB-0088, с което била установена концентрацията на алкохол в издишания от подсъдимия въздух, е технически годно, тъй като последната му проверка била извършена на 31.10.2023 г. и била със срок на валидност 6 месеца.

Назначената и изготвена в хода на досъдебно производство ценова автотехническа експертиза заключила, че паричната равностойност на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. № Р 6928 РМ е 1576,50 лв. към момента на извършване на деянието.

Тази правилно установена фактическа обстановка съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: признанията на подсъдимия в съдебно заседание и в хода на досъдебното производство, показанията на свидетеля Й. Т., АУАН, справка за нарушител, констативен протокол, справка за трудови договори, удостоверение за наследници, талон за изследване, протокол за медицинско изследване, ЦАТЕ, протокол за извършена проверка на СИ, справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

Настоящият въззивен състав намира, че проведеното от първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК е 3 било в пълно съответствие с процесуалните изисквания, визирани в разпоредбите на глава 27 от НПК. Съдът е спазил всички принципни изисквания за провеждане на съдебното производство по този ред, обусловено от направеното признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изявлението на подсъдимия С. по чл.371, т.2 от НПК било дадено в открито съдебно заседание, в присъствие на защитник и при разясняване на последиците от него. В този смисъл настоящата инстанция възприема изцяло фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, доколкото по отношение на приетите доказателствени източници, с оглед на предварително даденото съгласие от страна на подсъдимия, е прието, че са безспорни и не се нуждаят от събиране и проверка по общия ред за провеждане на съдебно следствие.

Районният съд правилно е приложил материалния закон като е изложил убедителни мотиви в подкрепа на приетото от него. Законосъобразно е прието за доказано, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, тъй като на 17.03.2024 г., в с.

Босилковци, обл. Русе управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка/модел Фолксваген Поло, peг. № Р 6928 РМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 2,01 на хиляда, установено по надлежния ред - по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. на M3, МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, изразяващо се в управление на моторно превозно средство от страна на подсъдимия на инкриминираната дата, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда - 2,01 на хиляда. Тази концентрация е установена по надлежния ред, определен в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата наркотични вещества или техни аналози, като са спазени всички изисквания на наредбата. Към момента на деянието и към настоящия момент подсъдимият е пълнолетен и психически здрав.

От субективна страна подс. С. извършил деянието при пряк умисъл, тъй като съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите общественоопасни последици и искал тяхното настъпване. Знаел, че е забранено да управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол и в това състояние създава опасност за движението по пътя, за живота и здравето на околните и за своето, но въпреки това седнал зад волана, привел в движение лекия автомобил и го управлявал. Съзнавал е общественоопасния характер на това, което върши, предвиждал е общественоопасните последици от деянието си и е искал настъпването им, а именно да шофира след като е употребил алкохол, вместо да потърси друг начин за придвижване.

При индивидуализация на наказанието съдът правилно е съобразил като смекчаващи отговорността обстоятелства трудовата му ангажираност, изразеното съжаление за стореното, липсата на други противоправни прояви, а като отегчаващи отговорността обстоятелства – това, че управлява МПС като неправоспособен водач, както и че престъплението е извършено след като подсъдимият вече е бил веднъж осъждан за управление на МПС под 4 въздействие на алкохол. С оглед на това и при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, контролираният съдът точно е определил размера на наказанието лишаване от свобода за срок от осемнадесет месеца и законосъобразно, с оглед проведената процедура на съкратено съдебно следствие, при спазване разпоредбите на чл.58а, ал.1 вр. чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК го е редуцирал с една трета на дванадесет месеца лишаване от свобода. Правилно е определен и размера на кумулативно предвиденото за това престъпление наказание глоба. Напълно обосновано районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, за което са изложени подробни мотиви, които се споделят и от въззивния съд.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство или на съдебното следствие, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Законосъобразно подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.343б, ал.2 от НК. Съгласно нормата на чл.343б, ал.2 от НК, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Разпечатката съдържа 33 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4802707-9993-49e5-827f-63a7b86bd01b