Определение № 820 от 13.10.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 820 гр. Ловеч, 13.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500526 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.274,ал.1,вр.с чл.248 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „ЛЕНДИВО“ООД с ЕИК 203811241,със седалище и адрес на управление в *****,представлявано от Адвокатско дружество „Н., У.М.“,с БУЛСТАТ ****, представлявано от адв.Т. Н.,съдебен адрес гр.*****, срещу Определение №748/16.07.2025г.,пост.по ч.гр.д.№905/2025г. на РС-Ловеч,в частта,с която не е уважено искането за присъждане в полза на заявителя на разноски.Не се съгласява с тълкуването на заповедния съд на приетото в т.5 от Решение С-714/2022г.на СЕС,тъй като касае хипотеза,която е различна от настоящата.Указанията да не се възлагат в тежест на потребител разноски е в случаите на предявен иск за установяване нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер и искането на потребителя за връщане на недължимо платени от него суми е частично уважено,с мотива,че практически е невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото му за връщане на тези суми. Възразява,че принципът за защита на потребителя като икономически по-слаба страна в отношенията му с търговеца,не следва да се абсолютизира и да се позволява да се реализира при явно нарушаване на правата и законните интереси на насрещната страна. Счита,че противното би означавало да се стимулират потребителите на финансови услуги да заемат финансови средства и да не ги връщат,доколкото в производствата по търсенето им биха били освободени от каквато и да е отговорност за неизпълнението на задълженията им да върнат предоставената главница.От своя страна кредиторът,освен,че е поставен в хипотезата на обедняла страна-не е получил дори главницата по договора,ще следва да понесе и изцяло разноските за водене на производството,формирани от държавната такса и адвокатското възнаграждение.Счита,че такова разрешение е в пряко нарушение на процесуалните правила и нанася вреди на търговеца в 1 необосновано висок размер.

Сочи,че заявлението е уважено в голямата си част и за нея са дължими разноски по съразмерност.

Моли да се отмени обжалваното определение и се присъдят направените разноски по съразмерност с уважената част от заявлението.

Макар заповедният съд да е приел,че е сезиран с искане по чл.248 от ГПК, не е разменил частната жалба с другата страна.

По допустимостта.

Обжалващият е уведомена за атакуваното определение на 27.07.2025г., а частната жалба е подадена на 05.08.2025г.-т.е.при спазване на указания в обжалваното определение срок.Подадена е от страна с правен интерес и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.При тези констатации съдът приема,че частната жалба е допустима.

По основателността.

Пред РС-Ловеч е подадено заявление по чл.410 от ГПК от „ЛЕНДИВО“ООД срещу Й.

Д. Х. от гр.Ловеч,за вземане по Договор за паричен заем №125043 от 30.12.2024г.,като се търси главница от 200лв. и възнаградителна лихва от 6лв.,дължима за периода от 30.12.2024г. до 29.01.2025г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата.Претендират се и направените от заявителя разноски,формирани от внесената държавна такса от 21.25лв. и адвокатски хонорар от 240лв.

Представена е вносна бележка за внасяне на държавната такса по сметката на съда. За обосноваване на заплатения адвокатски хонорар е представен Договор за правна защита и съдействие от 22.01.2025г.,между „ЛЕНДИВО“ООД и Адвокатско дружество „Н.,У.М.“,с предмет „оказване на правна помощ и съдействие в изготвяне и администриране на заявления по чл.410/417 от ГПК, искови молби, отговори по чл.131 от ГПК,въззивни жалби,насрещни въззивни жалби, касационни жалби,частни жалби и др.,както и осъществяване на процесуално представителство на клиента в съответните производства до тяхното приключване." Предвидено е, че за всяко отделно производство се дължи възнаграждение в размер,определян от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Плащането се извършва по банков път след получаване на данъчна фактура и опис,съдържащ информация за вида производство,имена на страните,номер на дело и размер на адвокатското възнаграждение с включен ДДС. Изготвена е фактура от 19.05.2025г. за извършени адвокатски услуги от Адвокатско дружество „Н.,У.М.“ на „ЛЕНДИВО“ООД за 99 бр.заповедни производства,на обща стойност 23760лв.с ДДС. Към нея и изготвен опис,в който се открива името на настоящия длъжник,с описан за внесена държавна такса от 21.25лв., и изплатен адвокатски хонорар от 240лв. Представено е и преводно нареждане от 20.05.2025г. за извършен превод на тази сума от „ЛЕНДИВО“ООД на адвокатското дружество.

С Разпореждане №1665/29.06.2025г.,по ч.гр.д.№905/2025г. РС-Ловеч уважава заявлението на „ЛЕНДИВО“ООД частично,като постановява да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за главница от 200лв.,ведно със законната лихва,а за възнаградителната лихва от 6 лв. отхвърля на основание чл.23 от ЗПК.

Отхвърлено е и искането на заявителя за присъждане на направените разноски по съразмерност с уважаването на заявлението. Съдът аргументира отказа с приетото в т.5 от Решение С-714/2022г.на СЕС,тълкувайки,че не следва да се присъждат в тежест на потребител разноски при 2 установена нищожност на договорна клауза.

От „ЛЕНДИВО“ООД е подадена частна жалба по чл.413,ал.1 от ГПК,която заповедният съд приема, че е молба по чл.248 от ГПК и се е произнася с обжалваното Определение №748/16.07.2025г.,като е приема, че искането е неоснователно.

Въззивният състав намира,че неправилно заповедният съд е приел,че частната жалба е молба по чл.248 от ГПК. Изрично в чл.413,ал.1 от ГПК е предвидена възможността да се обжалва заповедта за изпълнение само в частта на разноските,в какъвто смисъл са възраженията на жалбоподателя.

Независимо от това, съобразявайки,че жалбоподателят надлежно е инициирал производството по чл.413,ал.1 от ГПК, частната жалба следва да се приеме за допустима и се разгледа по същество.

Въззивният състав не споделя аргументите на жалбоподателя за неприложимост на приетото в т.5 от Решение С-714/2022г на СЕС в хипотезата на заповедно производство по чл.410 от ГПК.

Макар безспорно в цитираното решение да се касае за тясната хипотеза на предявен от потребител иск за установяване недействителност на договорна клауза и претенция по чл.55 от ЗЗД,за чието частично отхвърляне е прието,че не следва да му се възлагат в тежест разноски по съразмерност с отхвърлената част, приетото в т.5 е израз на трайно установения принцип за защита на потребителя в случаите,когато е засегнат от неравноправни клаузи на сключен от него договор.

Същата е израз на принципа за ефективност на съдебния контрол, регламентиран с в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,така и в Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити,съотв.в цитираните и единно прилагащи го Решения С-224/19 и съединеното С-259/19 на СЕС, С-714/22 на СЕС,съотв.С-714/2022 на СЕС.

Защитата е предвидена и се дължи винаги,когато правата на потребителя са нарушени от неравноправни клаузи, които са му били наложени да приеме. Наличието на неравноправни клаузи-без значение как са установени-дали по инициатива на потребителя в исково производство или по инициатива на съда-в заповедно производство, изисква да се създаде гаранция за потребителя да може да упражни правото си на защита от такива договорености,без да има опасност да бъде натоварен с разноски. В този смисъл е и утвърдената съдебна практикаОпределение №129/30.07.2024г.,пост.по гр.д. №630/2023г. на І ТО на ВКС.

Не може да се приеме обвинението,че по този начин се легитимира неизпълнението на договорните задължения и злоупотреба с права от страна на потребителя. С възприемането на това разрешение реално и на практика се осъществява принципа за защита на „икономически по-слабата страна“, каквато е потребителят,засегнат от неравноправни клаузи. Липсата на такива в договорното отношение,предмет на производството, на общо основание обосновава приложение на общия ред за присъждане на разноски по чл.78 от ГПК-съразмерно с уважената/отхвърлена част от претенцията.

По изложените съображения съставът намира за правилно обжалваното Определение №748/16.07.2025т.,пост.по ч.гр.д.№905/2025г.на РС-Ловеч.

Затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №748/16.07.2025г., постановено по гр.д.№905/2025г. на РС-Ловеч, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 820 гр. Ловеч, 13.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500526 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.274,ал.1,вр.с чл.248 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „ЛЕНДИВО“ООД с ЕИК 203811241,със седалище и адрес на управление в *****,представлявано от Адвокатско дружество „Н., У.М.“,с БУЛСТАТ ****, представлявано от адв.Т. Н.,съдебен адрес гр.*****, срещу Определение №748/16.07.2025г.,пост.по ч.гр.д.№905/2025г. на РС-Ловеч,в частта,с която не е уважено искането за присъждане в полза на заявителя на разноски.Не се съгласява с тълкуването на заповедния съд на приетото в т.5 от Решение С-714/2022г.на СЕС,тъй като касае хипотеза,която е различна от настоящата.Указанията да не се възлагат в тежест на потребител разноски е в случаите на предявен иск за установяване нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер и искането на потребителя за връщане на недължимо платени от него суми е частично уважено,с мотива,че практически е невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото му за връщане на тези суми. Възразява,че принципът за защита на потребителя като икономически по-слаба страна в отношенията му с търговеца,не следва да се абсолютизира и да се позволява да се реализира при явно нарушаване на правата и законните интереси на насрещната страна. Счита,че противното би означавало да се стимулират потребителите на финансови услуги да заемат финансови средства и да не ги връщат,доколкото в производствата по търсенето им биха били освободени от каквато и да е отговорност за неизпълнението на задълженията им да върнат предоставената главница.От своя страна кредиторът,освен,че е поставен в хипотезата на обедняла страна-не е получил дори главницата по договора,ще следва да понесе и изцяло разноските за водене на производството,формирани от държавната такса и адвокатското възнаграждение.Счита,че такова разрешение е в пряко нарушение на процесуалните правила и нанася вреди на търговеца в 1 необосновано висок размер.

Сочи,че заявлението е уважено в голямата си част и за нея са дължими разноски по съразмерност.

Моли да се отмени обжалваното определение и се присъдят направените разноски по съразмерност с уважената част от заявлението.

Макар заповедният съд да е приел,че е сезиран с искане по чл.248 от ГПК, не е разменил частната жалба с другата страна.

По допустимостта.

Обжалващият е уведомена за атакуваното определение на 27.07.2025г., а частната жалба е подадена на 05.08.2025г.-т.е.при спазване на указания в обжалваното определение срок.Подадена е от страна с правен интерес и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.При тези констатации съдът приема,че частната жалба е допустима.

По основателността.

Пред РС-Ловеч е подадено заявление по чл.410 от ГПК от „ЛЕНДИВО“ООД срещу Й.

Д. Х. от гр.Ловеч,за вземане по Договор за паричен заем №125043 от 30.12.2024г.,като се търси главница от 200лв. и възнаградителна лихва от 6лв.,дължима за периода от 30.12.2024г. до 29.01.2025г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата.Претендират се и направените от заявителя разноски,формирани от внесената държавна такса от 21.25лв. и адвокатски хонорар от 240лв.