Присъда № 2 от 20.01.2025, Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 2/20.01.2025г. постановена по НОХД № 685/2023г. по описа на РРС.

Обвинението против подсъдимия С. Е. М. от с. Чудомир е за това, че:

На 11.01.2023 в с. Чудомир, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - М. А. М., родена на **.**.200*г., чрез употреба на сила престъпление по чл. 150, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдебното производство срещу подс. М. е проведено по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, по искане на подсъдимия и неговия защитник, съгласно определението на съда в разпоредителното заседание. При предварителното изслушване подс. М. е признал фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В дадената му последна дума заявява, че съжалява за стореното. Защитникът му - адв. Й. заявява, че признават изцяло фактите и обстоятелствата по обвинението, и в тази връзка счита, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства- към минимума след приложението на редукцията по чл. 58а от НК. Предвид факта, че подзащитният му е неосъждан моли наказанието да бъде отложено по реда на чл.66 от НК за съответен изпитателен срок.

Представитeлят на РП- Разград поддържа обвинението и го счита за доказано, с оглед на направеното самопризнание и другите събрани на досъдебното производство доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказания при условията на чл.58а, ал.1 и ал.3 от НК в размер на 2 години лишаване от свобода /след намаляване с 1/3/, което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият С. Е. М. бил неосъждан /реабилитиран по право за престъпление по чл. 157, ал. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 2 НК/. Същият бил неграмотен, тъй като не можел да чете и пише. Той живеел на горепосочения адрес в с. Чудомир заедно с майка си и сестра си. Не работел на трудов договор. Изкарвал си доходи с почасова работа.

На 11.01.2023г. подс. С. М. почти през целият ден бил с неговия приятел - св. Т Е от с. Ч. Последният във въпросния ден имал рожден ден и отишли до съседното село Тръбач, общ. Лозница където се черпили и консумирали различни видове алкохол. Около 15.30 - 16.00ч. подс. М. и св. Т.

1

Е се намирали в барчето на с. Тръбач и пиели алкохол. По едно време заваляло дъжд и решили да се приберат към с. Чудомир. Те видели, че в барчето влязъл техен съселянин с прякор „Ц“ за да си купи цигари. Разбрали, че ще се прибира към с. Чудомир и се качили в неговия автомобил за да се приберат по домовете си. Когато пристигнали в с. Чудомир, подс. М. и св. Е слезли от автомобила където се намирал „магазина на Дора“. Там св. Е влязъл в магазина за да си напазарува нещо, а подс. М. останал отвън. Междувременно техният съселянин си продължил е автомобила. Докато св. Е пазарувал забелязал, че неговият приятел подс. М. около 17.00ч.-17.30ч. хукнал да бяга в посока обратна на тази където бил неговият дом. Св. Е не разбрал каква е причината за това поведение на своя приятел, тъй като когато излязъл от магазина подс. М. вече го нямало. Св. Е не потърсил подс. М., а се прибрал в дома си за да почерпи за рождения ден съпругата и децата си.

Причината подс. М. да побегне по гореописания начин била, че по това време видял пострадалата М. А. М., родена на **.**.200*г., на 17-годишна възраст към онзи момент, да върви в централната част на селото в посока към дома си. Той решил да я настигне. Било тъмно и не видял други хора покрай нея. Под въздействие на алкохола се приближил до нея и я дръпнал за зимното яке отзад. Те се познавали от няколко години, тъй като били от едно и също село, но никога не са имали каквито и да е отношения. Подсъдимият я попитал дали брат й Е ще излиза да ритат топка. Тя отговорила, че няма да излиза.

После я хванал за лявата ръка и почнал да я влачи в същата посока, където била и нейната улица „Камчия“. Тя му казала да я пусне. Той обаче не я пуснал и я ударил два пъти е шамар по дупето. После тя го помолила да я пусне и тогава я послушал. Той временно я оставил и тя продължила да върви в посока към дома си.

Впоследствие, пак я хванал за лявата ръка, дръпнал я и поискал да я целуне по устните. Тя го отблъснала и усетила, че е пиян защото миришел на алкохол. Когато го бутнала той посегнал с едната ръка и я хванал за гърдите и я опипал. После я пуснал отново. Тъкмо щяла да се прибере в дома си когато пострадалата била настигната пак от подс. М.. Когато я настигнал я ударил по устните, затворил й устата и я хванал за гушата. После я ударил с шамар в областта на лявата челюст. Пострадалата започнала да плаче и викала за помощ. В това време се появила св. Г Й.а, която видяла, че подс. М. нападал и дърпал пострадалата. Тя не успяла да разпознае нападателя понеже се било тъмно, обаче успяла да познае пострадалата. Подс. М. като видял, че се появил свидетел в лицето на възрастната жена - св. Г. Й.а оставил пострадалата и се прибрал.

Пострадалата М. М. се прибрала в дома си и плачейки разказала всичко на близките си. Св. М. се уплашила много понеже си мислела, че подс.

М. може да я завлече нанякъде и да я изнасили. Бащата и брата на пострадалата като разбрали какво се е случило и като видели, че има кръв по устата й тръгнали да търсят подсъдимия за да се саморазправят с него. Те намерили подс. М. пред дома му. Св. Е Ж - брат на св. М. го бутнал с ръце и го 2 попитал защо е направил това на сестра му. Подс. М. само мълчал. После излезли бабата и сестрата на последния, които разбрали от близките на пострадалата какво се е случило. Сестрата на подс. М. се скарала на брат си и му ударила шамар. После бащата на пострадалата в лицето на св. А М казал да си видят детето „какви ги върши“ и че на следващия ден ще подаде сигнал в полицията, което действително сторил и на базата на това било образувано настоящото досъдебно производство.

По делото била извършена съдебно-медицинска експертиза /л. 38/, която заключила, че при прегледа на пострадалата М. М. на 12.01.2023г. се установили:

- Две разкъсно-контузни рани по видимата лигавица в централно лявата част на долна устна с подлежащ оток;

- Кръвонасядане под средата на тялото на долната челюст от лявата страна;

- Кръвонасядане по двете мишници.

По своята медико-биологична характеристика установените увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата.

Травмата в областта на устата добре отговаря да е получена от удар или притискане, а кръвонасяданията под долна челюст от лявата страна и по двете мишници - от упражнен натиск /стискане с пръсти на ръката/ и търпят обратно развитие за срок около 10-на дена.

По своята давност уврежданията отговарят да бъдат получени на 11.01.2023г.

По делото била извършена комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза /л. 50/ на пострадалата М. М., като вещите лица съобразно поставените въпроси по същество дали заключение, че въз основа на проведеното психологично изследване и психиатричен преглед се установило, че освидетелстваната не страда от психично заболяване. Същата можела да възприеме адекватно ситуацията свързана с делото. Степента на развитие и общото интелектуално функциониране й позволявало да опише правилно една логична серия от събития, да възпроизведе случилото се в хронологично правилен ред.

На въпроса дали извършеното деяние е дало отражение върху психиката на пострадалата вещите лица отговорили положително. Осв. М. М. е развила „Адаптационна тревожна реакция“, като неадаптивен отговор на преживения стрес, характеризираща се с констелация от емоционални, вегетативни и поведенчески симптоми-безпокойство, страхове, напрежение, както и симптоми от невротичния регистър - колебания в съня, апетита, тонуса, избягващо поведение /затвореност, страх от излизане навън, страх от общуване, и най-вече страх от последваща среща е агресора/. Тези състояния продължили близо две седмици, като към датата на изготвяне на заключението вегетативните симптоми са отшумели, не се наблюдават промени на поведенческо ниво, идентифицират се засилена тревожност и 3 страх, с водещи чувства на срам, объркване и вина, които следва да отшумят след месец, два при наличие на подкрепяща среда от семейство и връстници.

По делото била извършена комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на обвиняемия С. М., като вещите лица съобразно поставените въпроси са дали заключение, че въз основа на проведеното психологично изследване и психиатричен преглед се установило, че освидетелствания С. М. не страда от умствена недоразвитост или психично заболяване. Интелектът му е в долните граници на нормата и съответства на дефицитарното образование и примитивната среда, в която функционира.

Същият бил със запазени психически годности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в смисъла на чл. 33 НК. Като обстоятелства улеснили го в извършване на деянието следва да се отчетат личностовите особености и алкохолното повлияване, което безспорно понижава възможностите му за самоконтрол над импулсивните желания.

По отношение на психологическия му профил е заключено, че осв.

М. обича да действа бързо, без много мислене. Мисленето и действията му често се определят от външни ситуации. Рисковите ситуации го стимулират.

При предходното разглеждане на делото от друг състав на съда е била назначена нова комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, която дава следното заключение /вкл. и допълнително такова/:

I. Страда ли подсъдимия от психиатрично заболяване, което да му пречи да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си?

Осв. С. Е. М., ЕГН **********, страда от Лека умствена изостаналост, но не фигурира в регистъра на районната психиатрична служба - гр. Разград и не е провеждал амбулаторно или стационарно лечение по повод психично заболяване.

По време на извършеното деяние осв. М. е бил в състояние на Обикновено алкохолно опиване — лека степен. Промените в психичното състояние са били само количествени и извън психотичния регистър. Към момента на стореното цялостното поведение на осв. е било подредено и последователно, а споменът - пълноценен. Независимо от въздействията на алкохола върху мозъчните структури, той е бил със запазени годности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

2. Вещото лице психолог да даде заключение относно интелектуалното равнище на подсъдимия и дали същото е фактор, обуславящ девиантно поведение?

Интелектуално-мнестичното функциониране на осв. е в рамките на лека умствена изостаналост. В личностовата структура на осв. се очертават съществени дефицити на незрялост, примитивизъм, изразено ограничени комуникативни умения, затруднения в установяване и поддържане на адекватни за неговата възраст интерперсонални контакти, неизградени ясни граници на приемливо-неприемливо поведение, емоционална нестабилност, 4 нисък фрустрационен толеранс, импулсивност, крайно примитивни и неефективни стратегии за справяне в ежедневни и проблемни ситуации при сериозен дефицит на годностите да прогнозира негативните последици от собственото поведение /изводимо от интелектуалната непълноценност/.

Всичко гореописано определя и силната податливост към девиантно поведение.

В конкретния случай, обект на експертизата - интелектуалният дефицит при осв., предполагащ известни трудности в съобразяването на факти и обстоятелства от действителността, в съчетание с алкохолното повлияване, протекло със стимулиране на деятелността, освобождаване на задръжките и нагонните влечения, бързо вземане на решения за изпълнение на спонтанно възникнали желания при влошаване на самоконтрола, недооценяване на последствията, понижаване на критичността, е обусловило девиантната проява.