Решение № 118 от 05.06.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Ихтиман, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б. Д. Царчински при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Б. Д. Царчински Административно наказателно дело № 20261840200055 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба от Д. К. А., ЕГН **********, с адрес:

***** чрез адв. В. Р., против Наказателно постановление № 24-1204000***/**.**.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР – София, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушения съответно по чл. 58, т. 3 и чл. 41, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 и чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП са наложени на Д. К. А. административни наказания „глоба“ в размер на 511,29 евро/1000,00 лева, „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца и глоба в размер на 76,69 евро/150,00 лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В последното проведено открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. В. Р., който поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното НП. Сочи, че от събраните в хода на производството доказателства не се установява по несъмнен начин твърдяното нарушение. Твърди, че нарушението се основава единствено на субективните възприятия на полицейските служители. Липсва снимков и видеоматериал и не са използвани технически средства. Адв. Р. заявява, че при съставянето на акта са допуснати нарушения, изразяващи се в непълно, неясно описание на 1 нарушението, липса на конкретика относно време, място и начин на извършване. На следващо място, процесуалният представител на жалбоподателя сочи, че дори да се приеме, че е имало навлизане в аварийната лента, не е доказано, че същото е било неправомерно, както и че не е изключена възможността да са били предприети действия за предотвратяване на опасност.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, като в писмена защита моли жалбата да бъде оставена без уважение. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя при евентуално уважаване на жалбата му.

Съдът като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На **.**.2024 г., около 12:12 ч., жалбоподателят Д. К. А., заедно със свидетелите Т. С. Б. и К. Г. К. предприели пътуване с товарен автомобил „*****“ с рег. номер СВ*****Х, собственост на Л. Л. Л., от гр. София към гр.

Панагюрище по Автомагистрала Тракия. Движението по пътя било натоварено, като в района на 31 км, автомобилът, управляван от жалбоподателя навлязъл в лентата за принудително спиране с десните си гуми, с оглед избягване настъпването на ПТП с движещ се пред жалбоподателят неустановен автомобил и изпреварил същия от неговата дясна страна.

Движението на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил било възприето от св. Б. Б. - младши експерт, към група „Контрол на пътното движение, главни пътища и автомагистрали“, към сектор „Пътна полиция“ на ОДВМР – София. Св. Б. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1085***/**.**.2024 г. за извършени нарушения по чл.

58, т. 3 и по чл. 41, ал. 1 от ЗДвП на Д. А.. Актът бил подписан от св. П. Н., който също бил участник в движението и възприел навлизането на автомобил в лентата за принудително спиране, но не успял да възприеме конкретния автомобил, който навлязъл в лентата за принудително спиране. АУАН бил връчен на жалбоподателя на **.**.2024 г.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за нарушения съответно по чл. 58, т. 3 и чл. 41, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.

53, ал. 1 от ЗАНН, чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 и чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП са наложени на Д. К. А. административни наказания „глоба“ в размер на 511,29 евро/1000,00 лева, „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца и глоба в размер на 76,69 евро/150,00 лева.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по делото писмени доказателства – картон на НП, заповеди за компетентност, справка за нарушител/водач, както и на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Б. Б., Т. Б., К. К. и П.

Н.. Доказателственият материал е последователен и непротиворечив, поради 2 което съдът му даде вяра изцяло.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издаденото НП отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че обжалваното НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му. Същевременно НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок.

По отношение на съставения и приложен към материалите по административнонаказателната преписка АУАН № 1085***/**.**.2024 г. следва да се посочи, че същият е представен единствено като копие от информационна система на ОДМВР – София. Съдът служебно задължи административнонаказващият орган (АНО) – Началник група в ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“ да представи процесния АУАН в оригинал, както и снети сведения от жалбоподателя Д. А., св. П. Н. и евентуално от други лица.

С писмо с рег. № 120400-9399/09.04.2025 г. на ОДМВР – София АНО заявява, че след извършена проверка в група АНДОАПТПВ и прилежащия й архив, не е установена преписката по процесния АУАН, поради което не е налице възможност да се представи същият в оригинал, както и снети сведения, във връзка с него.

От тези данни, съдът намира, че следва да се приеме, че е налице съществено нарушения на процесуалните правила. Липсата по административнонаказателната преписка на оригинала на АУАН, въз основа на който е съставено обжалваното НП, само по себе си поставя под съмнение констатациите и съдържанието на представения по преписката препис от АУАН № 1085***/**.**.2024 г. Липсата на оригинала на АУАН по преписката не позволи на свидетелите Б. и Н. в показанията си и след евентуално предявяване на АУАН да заявят също така, дали действително са положили подписи в акта, както и св. Б. да заяви дали действително той е съставил АУАН. Съдът намира, че тези обстоятелства препятстват жалбоподателя да упражни процесуалните си права в настоящото производство, поради което само на това основание – липсата на съставен АУАН следва обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че по делото също така, не се доказаха по безспорен начин виновно извършени нарушения по чл. 58, т. 3 и чл. 41, ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя.

3

Чл. 58, т. 3 ЗДвП (в ред. посл. изм. и доп. с ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. - действала към датата на нарушението), забранява на водачите на ППС при движение по автомагистрала да се движат или спират в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. В случаите, когато водач на ППС се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията, посочени по-горе, санкционната норма на чл. 178ж ал. 1 ЗДвП предвижда наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от три месеца и „глоба“ 1000 лева.

От своя страна чл. 41, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна. Санкционната норма на чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП, в редакцията действаща към датата на процесното нарушение – посл. изм. и доп. с ДВ, бр. 13 от 2024 г., предвижда административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева водач на пътно превозно средство, който спазва правилата за изпреварване, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.

От показанията на разпитаните свидетели Б. и К. се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил е навлязъл частично в лентата за принудително спиране за кратък период от време – няколко секунди и при наличието на уважителна причина за това – избягване на ПТП. Поради това следва да се приеме, че не е налице обществената опасност на деянието, осъществено от жалбоподателя.

На същото основание следва да се посочи, че не е налице осъществен състав на нарушение по чл. 41, ал. 1 ЗДвП, доколкото не е била налице създадена непосредствена опасност за движението при осъщественото неправилно изпреварване отдясно от страна на жалбоподателя. Дори напротив, от събраните по делото доказателства може да се приеме, че жалбоподателят, предприемайки изпреварване в нарушение на правилата за това е избегнал настъпването на опасност за движението – пътно-транспортно произшествие.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Б. и К., доколкото в хода на настоящото производство не са налице други доказателства, от които да се установи различна от описаната от тях фактическа обстановка и същите заявяват в показанията си, че са били очевидци на процесните нарушения и извършената впоследствие полицейска проверка.

Предвид допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

При този изход на спора, право на разноски се поражда за жалбоподателя, чиято жалба е основателна. От процесуалния представител на жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие и е направено искане за присъждане на сторените в производството разноски.

4

Така направеното искане е основателно и следва да бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Направеното от ответната по жалбата страна възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е под минималния предвиден, съгласно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). В конкретния случай, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на извършената дейност съдът приема, че следва да отхвърли направеното възражение за прекомерност, като присъди на жалбоподателя изцяло претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 383,47 евро – равностойността на 750 лева, съгласно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1204-000***/**.**.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР – София, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушения съответно по чл. 58, т. 3 и чл. 41, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 и чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП са наложени на Д. К. А. административни наказания „глоба“ в размер на 511,29 евро/1000,00 лева, „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца и глоба в размер на 76,69 евро/150,00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР – София, да заплати на Д. К. А., ЕГН **********, с адрес: **************, сумата от 383,47 евро /триста осемдесет и три евро и четиридесет и седем евроцента/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл.

143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.