Решение № 1144 от 30.12.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1144 гр. С., 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530101043 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 266, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът - твърди в исковата си молба и уточняващата я молба, че на 11.02.2019 г. сключил с ответника граждански договор, съгласно чл. 1 от който ищецът се задължил да извършва журналистически дейности, подробно описани в приложение № 1 към договора.

Съгласно чл. 6, ал. 1, за извършените и приети дейности по чл. 1, ал. 1, изпълнителят имал право на възнаграждение в размер, който бил определен в приемо-предавателен протокол за съответния отчетен период. В изпълнение на договорните си задължения изпълнил следните дейности, които били описани в приемо-предавателни протоколи, както следвало: 1). протокол № 31/08.09.2021 г. - - на - - -, които извършени от ищеца дейности, били приети без възражения от ответника и му било определено за същите възнаграждение в размер на 1000 лева; 2). протокол № 32/01.10.2021 г. - - на - - -, които извършени от ищеца дейности, били приети без възражения от ответника и му било определено възнаграждение в размер на 1000 лева; 3). протокол № 33/01.11.2021 г. - - на - -, които извършени от ищеца дейности, били приети без възражения от ответника и му било определено възнаграждение в размер на 500 лева. Съгласно чл. 6, ал. 3 от договора, възнаграждението по същия се изплащало в срок от 30 календарни дни от подписването на протокола, в брой или по банков път. Въпреки че дейностите по договора били приети без забележки от ответника, а падежът за плащане на дължимото по договора възнаграждение в размер на 2500 лева бил настъпил, същото и към датата на подаване на исковата молба не било заплатено. Съгласно чл. 6, ал. 4 от договора, в случай на забава в плащането му, възложителят дължал на изпълнителя обезщетение в 1 размер на законната лихва за всеки ден забава, но не повече от 10 % от дължимата сума. Към момента ответникът дължал на ищеца заплащане на 2500 лева, ведно с неустойка в размер на 10 % от сумата - 250 лева или ответникът му дължал заплащане на сума в размер на 2750 лева. В случая били подписани три приемо-предавателни протокола и работата била приета без възражение и възнаграждението по договора било дължимо. Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева за главница от неплатено възнаграждение за септември 2021 г. по договор от 11.02.2019 г. за приета работа по приемо-предавателен протокол от 08.09.2021 г., с 46.67 лева неустойка за забава в плащането му от 09.10.2021 г. до 18.03.2022 г., сумата от 1000 лева за главница от неплатено възнаграждение за октомври 2021 г. по същия договор от 11.02.2019 г. за приета работа по приемо-предавателен протокол от 01.10.2021 г., с 40 лева неустойка за забава в плащането му от 02.11.2021 г. до 18.03.2022 г., сумата от 500 лева за главница от неплатено възнаграждение за ноември 2021 г. по същия договор от 11.02.2019 г. за приета работа по приемо-предавателен протокол от 01.11.2021 г., с 15.83 лева неустойка за забава в плащането му от 02.12.2021 г. до 18.03.2022 г., и законна лихва върху тези суми от 18.03.2022 г. до изплащането им, както и разноските по делото.

Ответникът Р., с непреклудираната част от просрочения си отговор, която съдът може поради това да вземе предвид и разгледа и не я остави без разглеждане с определението по чл. 140 ГПК, заема становище за частична основателност на предявените искове, без да посочва кои, и оспорва допустимостта на претенцията за законна лихва върху исковете за неустойка, а в съдебните заседания по делото, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

На 11.02.2019 г. страните са сключили представения по делото договор, който по характер е за изработка (чл. 258 ЗЗД). По силата му ответникът предложил, а ищецът приел, срещу възнаграждение, при условията и сроковете на договора, да - за организирани или финансирани от ответника - -, и участва активно в - (чл. 1 от договора, л. 5). С чл. 4, ал. 3 от договора страните уговорили още, ответникът да изготвя в 15-дневен срок от края на месеца, през който са осъществени дейностите (отчетен период) - месечен отчет за изпълнените от ищеца през месеца дейности по чл. 1, ал. 1 от договора, които ответникът е приел, като въз основа на същия отчет се изготвя и подписва приемо-предавателен протокол за съответния месец (л. 6). В чл. 6, ал. 1 от договора е уговорено, за извършените от ищеца дейности, приети и - от ответника, ищецът да има право на възнаграждение в размер, определен в приемо-предавателния протокол за съответния отчетен период, а в ал. 3 на чл. 6 от договора е уговорено още, възнагражденията по ал. 1 и 2 на чл. 6 да се изплащат в срок до 30 календарни дни от датата на подписване на протокола, в брой или по банков път, по посочената в същата клауза на договора банкова сметка на ищеца. В чл. 7, ал. 4 от договора 2 е уговорено, в случай на забавяне в плащането на дължимото възнаграждение, ответникът да дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва за всеки ден забава, но не повече от 10 % от същото/дължимата сума. Тази клауза има характер на неустойка за забава/мораторна неустойка, независимо, че не е наречена така в договора, защото обезпечава изпълнението на паричното задължение на ответника по същия договор, да плати на ищеца възнаграждението за приетата работа за отчетния период по приемопредавателния протокол, и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението му, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД).

За исковите месеци август, септември и октомври 2021 г., ищецът е изпълнил договорното си задължение по чл. 261, ал. 1 ЗЗД, като за всеки от тези отчетни периоди е изпълнил поръчаната му от ответника с договора работа, а последният е прегледал и приел без всякакви възражения същата работа, за приемането на която са съставени представените по делото от ищеца, и неоспорени от ответника приемо-предавателни протоколи по чл. 6, ал. 1 от договора (л. 11-13). От подписа на ответника под протокол № 31/08.09.2021 г. се установява, че ищецът е изпълнил поръчаната му с договора работа за август 2021 г., а ответникът е прегледал и приел бъз възражения същата работа и се е задължил да му заплати за нея уговореното в този протокол възнаграждение от 1000 лева; от подписа на представител на ответника под протокол № 32/01.10.2021 г. се установява, че ищецът е изпълнил и поръчаната му с договора работа за септември 2021 г., а ответникът е прегледал и приел без всякакви възражения същата работа и се е задължил да му плати за нея уговореното в този протокол възнаграждение от 1000 лева; и от подписа на представител на ответника под протокол № 33/01.11.2021 г. се установява, че ищецът е изпълнил и поръчаната му с договора работа за октомври 2021 г., а ответникът е прегледал и приел без всякакви възражения и тази работа, и се е задължил да му заплати за нея уговореното в този протокол възнаграждение от 500 лева (чл. 264, ал. 1 и 3 ЗЗД). Именно с подписването на такъв протокол страните са уговорили в чл. 6, ал. 1, във вр. с чл. 4, ал. 3 от договора ответникът да преглежда и приема извършената от ищеца работа за предходния месец/отчетен период, през който е изпълнена по договора, и му определи за нея възнаграждение, а този договор е закон и за ответника, който го е подписал с ищеца (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД). Поради това ответникът дължи на ищеца възнаграждение за тези извършени по този договор работи от ищеца, които са приети от ответника с тези протоколи без всякакви възражения (чл. 266, ал. 1 ЗЗД).

Доколкото пропускането на срока за отговор преклудира всички правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения на ответника срещу предявения иск, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти, както и тези факти, на които са основани тези му възражения, но не и правото му да оспори основателността на иска и обстоятелствата, на които е основан, то и в случая, поради пропускането на срока за отговор, съдът не взема предвид и поради това остави без разглеждане с определението по чл. 140 ГПК по делото, като преклудирани, всички заявени от ответника с просрочения му отговор факти и възражения, включително и това, че 3 договорът с ищеца бил прекратен на 12.10.2021 г., поради което претенцията му за заплащане на възнаграждение за ноември 2021 г. била неоснователна, защото според задължителната практика на ВКС, съдът може да разгледа само релевираните от ответника в подадения в срок отговор възражения (чл. 64, ал. 1, във вр. с чл. 133 ГПК, Р 105-2019-II т.о., Р 179/2018 от 08.04.2019 г. по гр.д. № 163/2018 г. на ВКС, т. 4 ТР 1-2013-ОСГТК и Р 672010-I т.о.).

С оглед уговорения от страните в чл. 6, ал. 3 от договора падеж за плащането им, възнаграждението от 1000 лева за приетата с протокол № 31/08.09.2021 г. работа по договора, ответникът е следвало да заплати на ищеца най-късно на 08.10.2021 г., възнаграждението от 1000 лева за приетата с протокол № 32/01.10.2021 г. работа по договора, ответникът е следвало да заплати на ищеца най-късно на 01.11.2021 г., и възнаграждението от 500 лева за приетата с протокол № 33/01.11.2021 г. работа по договора, ответникът е следвало да заплати на ищеца най-късно на 01.12.2021 г. (чл. 266, ал. 1 ЗЗД и Р 69-2004-I т.о.). При това положение тежестта да докаже, че е изпълнил тези си изискуеми парични задължения към ищеца по договора, изцяло и без забава, лежи върху ответника по делото (чл. 154, ал. 1 ГПК). Последният обаче не представи и по делото няма доказателства да ги е платил/изпълнил до приключване на съдебното дирене. Други релевантни доказателства не са представени по делото.

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените главни искове по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, са основателни. По делото се установи, че ищецът е изпълнил, а ответникът прегледал и приел без възражения, поръчаната му с договора работа по процесните протоколи, поради което дължи на ищеца уговорените в тях възнаграждения за същата приета работа, съответно от 1000 лева по протокол № 31/08.09.2021 г., от 1000 лева по протокол № 32/01.10.2021 г. и от 500 лева по протокол № 33/01.11.2021 г. работа по договора (чл. 266, ал. 1 ЗЗД). До приключване на съдебното дирене обаче, няма данни по делото ответникът да е платил същите възнаграждения, въпреки настъпването още преди образуването му на уговорените в договора горепосочени падежи за плащането им. Поради това предявените от ищеца главни искове за осъждането на ответника да му плати тези изискуеми възнаграждения, се явяват напълно основателни и следва да се уважат така, както са предявени, заедно с акцесорната му претенция за присъждане и на законна лихва върху същите, от подаване на исковата му молба в съда до изплащането им (чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД).

При тези установени по делото обстоятелства, доказани в своето основание се явяват и предявените от ищеца в обективно съединение с тях акцесорни искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

По делото се установи, че ищецът е изпълнил точно поръчаната му от ответника с договора работа за всеки от исковите месеци, посочени в процесните три протокола, а ответникът е прегледал и приел тази работа без възражения, въпреки което не му е платил уговорените в тях възнаграждения за същата работа, съответно от 1000 лева по протокол № 31/08.09.2021 г., от 1000 лева по протокол № 32/01.10.2021 г. и от 500 лева по протокол № 33/01.11.2021 г., въпреки настъпването съответно на 08.10.2021 г., на 01.11.2021 г. и на 01.12.2021 г. на 4 уговорените в договора падежи за плащането им. По делото ответникът, чиято е тук според чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест, не е представил и липсват доказателства да е платил тези възнаграждения до приключване на съдебното дирене, а в делото няма и доказателства това му неизпълнение да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина, поради което е виновно (чл. 81 ЗЗД). При това положение същият е изпаднал и в забава да заплати на ищеца тези възнаграждения съответно на 09.10.2021 г. - за възнаграждението от 1000 лева по протокола с № 31/08.09.2021 г., на 02.11.2021 г. - за възнаграждението от 1000 лева по протокола с № 32/01.10.2021 г. и на 02.12.2021 г. - за възнаграждението от 500 лева по протокола с № 33/01.11.2021 г. по договора (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Поради това дължи на ищеца и уговорените в чл. 7, ал. 4 от договора закъснителни неустойки за обезщетяването й, в размер на законната лихва от деня на забавата до изплащане на всяко от тези възнаграждения, но не повече от 10 % от същите.