Решение № 393 от 24.11.2023, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 1093/2023
- Вид
- Решение № 393
- Подписан
- 24.11.2023
- В сила
- 15.12.2023
- Състав
- Иван Манчев Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 - чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 105 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183 ал.1 т.1 пр.1,2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183 ал.1 т.1 пр.1,2 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 9 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 393 гр. Сливен, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иван М. Д. при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Иван М. Д. Административно наказателно дело № 20232230201093 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Щ. Н. Щ., чрез своя пълномощник адв. Д. Й. срещу НП № 22-0804-004600 от 18.10.2022 г. на Началник Сектор в ОД на МВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ - Сливен, с което на основание чл. 185 от ЗДвП и чл. 183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП му са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 20 лв. и ГЛОБА в размер на 10 лв., за нарушения на чл. 105 ал.1 от ЗДвП и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Иска НП да бъде отменено в частта за нарушението по чл.105 ал.1 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят, лично и чрез своя процесуален представител – адв. Й. иска НП да бъде отменено в частта, в която му е наложено наказание на осн. чл.105 ал.1 от ЗДвП. Претендират за направените по делото разноски.
В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 24.09.2022 г. жалбоподателят управлявал л.а. „Мерцедес ГЛ 450 Матик” с рег. № В 8512 ТМ в гр. Сливен по бул. П.Хитов. До бл.1 в кв. Сини 1 камъни посока с. Ичера в 11:02 ч. бил спрян от служители на ОД на МВР – Сливен. При извършената проверка се установило, че МПС е със затъмнени стъкла на предните две врати с фолио, с което са ограничени прозрачността им и видимостта на водача към пътя. Не носел КТ и СУМПС.
Жалбоподател бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARPM 0202, като уреда отчел 0 промила алкохол
Полицейските служители приели, че това е значителна техническа неизправност и му съставили АУАН № GА809561/24.09.2022 г., с който констатираното било квалифицирано като нарушение по чл. 105 ал.1 от ЗДвП и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му е отразено, че няма възражения.
На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 22-0804-004600 от 18.10.2022 г.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на АУАН № GА809561/24.09.2022г. и НП № 22-0804-004600 от 18.10.2022 г., кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител С. П. Ч. и свид. Н. Д. С..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
НП е частично неправилно и необосновано, тъй като приетата в него за установена фактическа обстановка не се подкрепя със събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и следващите от ЗАНН и съдържа изискуемите по чл. 42 от с. з. реквизити. Административнонаказателната преписка е изпратена на компетентния наказващ орган, който се е произнесъл в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и при спазване на правилата на чл. 52 и следващите от с. з., а НП съдържа всички изброени от 2
Закона реквизити.
Видно от фактологията по делото, а и нещо, което не се спори е, че жалбоподателят е управлявал МПС, което било със фолирани стъкла на предните врати. На жалбоподателят е вменено извършване на административно нарушение по чл.105 ал.1 от ЗДвП. С цитираната норма е въведена забрана за ограничаване на видимостта през челното, страничните и задното стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им, какъвто е процесния случай.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено по несъмнен начин въпросното адм.нарушение, което е и правилно квалифицирано по чл.105 ал.1 от ЗДвП, а именно: че жалбоподателят в качеството си на водач е управлявал лек автомобил със затъмнени стъкла на предна лява и дясна врати.
Има множество решения по сходни казуси и практиката е почти еднозначна. Съгласно чл. 105, ал. 1 ЗДвП забранено е ограничаването на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Алинея 3 сочи, че намаляването на прозрачността е допустимо само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата мисия за Европа на Организацията на обединените нации (Правило № 43).
За да се установи съдържанието на правната норма е необходимо да се отчете целта на въведената от законодателя забрана и смисъла на употребените от него понятие в закона. Всяко изискване към моторното превозно средство законодателят прави с оглед на посочената в чл. 1, ал. 2 ЗДвП цел - да запази живота и здравето на участниците в движението, да улесни тяхното предвижване и да опази имуществото. В съответствие с тази цел е и законовото изискване по пътя да се движат само технически изправни превозни средства - чл. 139, ал. 1 ЗДвП . А съгласно чл. 9 ППЗДвП разрешава се движението само на пътни превозни средства, които отговарят на определените от производителя изисквания за експлоатация, както и на нормативно установените. Следователно, тълкувана в контекста на целта на закона и на изискванията към превозните средства, забраната на чл. 105, ал. 1 ЗДвП цели да гарантира установената от производителите и от нормативните 3 актове видимост на водача през стъклата на моторното превозно средство и свойствата на стъклата, които са преценени при точно установен от производителя начин на ползване.
Видимост, за целите на Закона за движението по пътищата , е възможността на водача да вижда достатъчно ясно и добре, за да може да управлява превозното средство по безопасен начин. Това значи, че превозното средство само по себе си трябва да създава възможно най-благоприятните условия на водача за неговата видимост. Законът за движението по пътищата борави с понятията "ограничена видимост" и "намалена видимост" - § 6, т. 55 и 56. Дадените от законодателя специални дефиниции на употребите в закона понятия сочат, че за целите на този закон законодателят разграничава двете понятия, като разграничителният критерий е характера на причината, водеща до видимост, различна от изискваната. При намалена видимост, видно от дефиницията, става въпрос за физични явления - здрач, мъгла, валеж, задименост, докато при ограничената видимост става въпрос за материални обекти, които влияят на видимостта - стръмнини, завои, други препятствия.
Очевидно е, че тези понятия са относими за фактори, които са външни за моторното превозно средство. В хипотезата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП законодателят има предвид фактори, които се отнасят за самото превозно средство, защото ограничаването е през стъклата. В този случай той не е разграничил хипотези на ограничена и намалена видимост, а с оглед на обективните възможностите за въздействие върху стъклата, които водят до намаляване на видимостта, е забранил ограничаването на видимостта по какъвто и да е начин, в т. ч. и чрез намаляване на прозрачността на стъклата независимо от начина, по който е постигнато. Следователно, до ограничаване на видимостта се стига и чрез намаляване на прозрачността на стъклата.
Тогава, когато едно моторно превозно средство е със залепено на стъклата фолио то обективно не отговаря на изискванията на производителя, защото фолиото не е сложено от производителя, а от собственика на превозното средство. Ако собственик на моторно превозно средство желае да постави определени допълнения на стъклото, то негова е доказателствената тежест да докаже, че тези отклонения са в съответствие със стандартизационните документи. В този смисъл Решение № 10583 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г., VII о., докладчик 4 председателят Соня Янкулова.
Констатираното нарушение не разкрива признаци по-леки от типичните случай на подобно нарушение, поради което няма как същите да бъдат квалифицирани като маловажни.
Съдът не възприе и възражението на жалбоподателя, че не е достатъчно с просто око да се установи намаляване на прозрачността на предните стъкла, като в случая проверяващите са имали субективна преценка. В случая затъмняването на въпросните стъкла е било с тъмно фолио, което затъмняване според съда е в степен до намаляване на прозрачността на стъклата за релевантната в случая видимост на водача към пътя, като е без значение изследване на въпроса до колко е намалена прозрачността. В ЗДвП и в ППЗДвП не е посочено, че преценката за намалена прозрачност се извършва със специални или технически средства и начини.
За извършеното от жалбоподателя адм.нарушение, правилно квалифицирано по чл.105 ал.1 от ЗДвП, административно-наказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП, която е относима към вмененото на жалбоподателя административно деяние където се предвижда наказание – глоба до 20 лева, тъй като за извършеното от жалбоподателя нарушение по чл.105 ал.1 от ЗДвП не е предвидено изрично наказание.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0804-004600 от 18.10.2022 г. на Началник Сектор в ОД на МВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ - Сливен, с което на Щ. Н. Щ. с ЕГН ********** от гр. С., кв. Дружба, бл.14, вх.А, ет.8, ап.38, съдебен адрес: гр.Сливен, ул. Г.С.Раковски №11, чрез адв. Д. Й. му са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 20 лв. на осн. чл.
185 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 10 лв., на осн. чл. 183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6