Решение № 4507 от 10.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4507 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20221100505609 по описа за 2022 година

., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД въззивна жалба срещу решение № 1171/16.02.2022 г., постановено по гр. д. № 38007/2021 г. на СРС, 165- ти състав, с което е уважен предявеният от Б. В. П. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за сумата от 993,41 лв.

– главница по запис на заповед от 02.04.2013 г. и 265,00 лв. – разноски и предмет на изпълнителен лист от 08.09.2014г. по ч. гр. д. № 33584/2014г на СРС, въз основа на който е образувано изп. д. № 20148410410069/2014 г. по описа на ЧСИ с рег. № 841 с район на действие СГС, поради погасяването му по давност.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон и неправилни изводи относно момента, от който е прекъсната погасителната давност и започнал да тече нов срок, както и несъобразяване със задължитената практика на ВКС. Моли се за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на исковата претенция.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – Б. В. П., в която изразява становище за правилност и 1 обоснованост на първоинстанционното решение, постановено при правилно приложение на материалния закон и утвърдената съдебна практика.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

СРС е бил сезиран с искова претенция с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК от Б. В. П., чрез адв.И. Д. от САК, срещу присъединения взискателцесионера „Еос Матрикс“ ЕООД, за признаване за установено, че не му дължи изпълнение на следните суми: сума от 993,41 лв., представляваща главница по запис на заповед от 02.04.2013г. и сума от общо 265 лв.- разноски, за които суми е издаден в полза на цедента „Кредисимо“ АД изпълнителен лист по ч. гр. д. №33584/2014 г. по описа на СРС, 30 състав.

В исковата молба ищецът твърди, че е настъпила перемпция по образуваното изп. д. №201484410410069 по описа на ЧСИ Н.М., рег. №841, район на действие СГС. Изложени са твърдения за погасяването по давност на процесното вземане с кратката 3- годишна погасителна давност, с оглед характера на претендираните вземания, считано от 06.07.2016 г.- датата на последното валидно предприето изпълнително действие. Претендират се разноски.

В законен срок е подаден отговор на искова молба от ответното дружество, чрез адв. П. В. от САК, с който се оспорва основателността на предявения иск по изложени съображения в тази насока. Твърди се, че в случая е приложима общата 5годишна погасителна давност за процесното вземане, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение. Посочено е, че с извършвани изпълнителни действия по образуваното изпълнително производство е прекъсната погасителната давност.

По делото са присъединени изп. д. № 20148410410069/2014 г. по описа на ЧСИ с рег. № 841 с район на действие СГС и ч. гр. д. №33584/14 г., СРС, 30ти с-в.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 2 служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Предявеният иск се основава на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност. Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради давност като правен резултат означава установяване, че същото е погасено по давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение, а не че вземането не съществува.

Що се отнася до основателността на исковете съдът намира следното:

Спорният между страните въпрос е свързан с това дали в случая давността е била прекъсвана в хода на изпълнителния процес. В Тълкувателно решение № 2/2013 г. на 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК - т. 10 се казва, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като обявява Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд за изгубило сила. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвижда хипотеза на прекратяване на изпълнителното производство, при чието наличие то настъпва ex lege. Предпоставка за прекратяването на изпълнителното производство на това основание е в двугодишен срок взискателят да не е поискал извършването на изпълнително действие, като тук следва да имат предвид същинските изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване на вземането му, изтичането на който срок осъществява основанието за прекратяване на изпълнителното дело, посочено в цитираната разпоредба. Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Както е разяснено в мотивите на тълкувателното решение, при прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция", прекратяването на производството настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без 3 правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови, или не, акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.

Съгласно дадените от ВКС разяснения прекъсват давността само действия, (независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя), които представляват: насочване на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са такива изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Следва да се вземе предвид, че трайната съдебна практика на ВКС приема, че заповедта за изпълнение има идентични правни последици със съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – давностният срок е петгодишен и започва да тече от влизане в сила на заповедта (така Определение № 1764 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. дело № 2403/2023 г., III г. о, и цитираните в него решения на ВКС).

В настоящия казус страните не спорят, че въз основа на изпълнителен лист от дата 08.09.2014 г. в полза на „Кредисимо“ АД за следните суми: 993,41 лв., представляваща главница по запис на заповед от 02.04.2013 г. и сума от общо 265 лв.- разноски, е било образувано изп. д. №201484410410069 по описа на ЧСИ Н.М..

Видно от присъединеното в настоящото производство изп. д.

№201484410410069 по описа на ЧСИ Н.М. с молба от 22.11.2018 г. настоящият ответник е поискал да бъде конституиран като взискател в същото на основание извършена цесия. Последното, както и обстоятелството, че настоящият ищец е бил уведомен редовно за извършената такава, не се оспорва от страните.

Видно от материалите по изпълнителното дело на 24.09.2015г. е извършено валидно изпълнително действие, изразяващо се в налагането на запор върху вземане за трудово възнаграждение на длъжника. Съдът намира за доказани и основателни доводите на ответника, че след тази дата също са извършвани действия, с който се прекъсва давността. От представеното по делото копие на изп. дело №201484410410069 по описа на ЧСИ Н.М. е видно, че на 11.03.2016г. и на 06.07.2016г. постъпват молби от кредитора за извършване на справка и налагане на запор на банковите сметки на длъжника 4 в търговски банки и за насрочването на опис. На 22.12.2016 г., на 08.10.2018 г.

, на 03.01.2019 г. ЧСИ е насрочил опис на движимите вещи на длъжника, разпорежданията за което са връчени редовно на последния. С молба от 02.09.2019 г. пък взискателят е поискал от ЧСИ да бъде извършена справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове за съществуване на регистрирани банкови сметки и сейфове, като при наличие на такива да бъде наложен запор.

С молба от 28.10.2019 г. е поискал от ЧСИ да бъде насрочена дата за оценка и опис на движими вещи. С молба от 21.09.2021 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор на сметки на длъжника в Те-Дже Зираат Банкасъ-клон София.

С оглед всичко изложено съдът намира, че са предприемани регулярни действия от категорията на прекъсващите давността и такава към момента на подаване на исковата молба не е изтекла.

При това положение исковата претенция следва да бъде отхвърлена, а постановеното първоинстанционно решение- отменено като неправилно.

По разноските:

Предвид основателността на въззивната жалба разноски в размер на 25.17 лв. държавна такса за настоящото производство се следват на въззивника.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1171/16.02.2022 г., постановено по гр. д. № 38007/2021 г. на СРС, 165- ти състав, включително и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. В. П., ЕГН:**********, срещу „Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК:131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Малинова долина“, ул. ********* 6, представлявано от Р.М.Т.- Управител, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че Б. В. П., ЕГН:**********, не дължи на „Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК:131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.

„Малинова долина“, ул. ********* 6, представлявано от Р.М.-Т.- Управител, следните суми: сума от 993,41 лв., представляваща главница по запис на заповед от 02.04.2013г. и сума от общо 265 лв., представляваща разноски, за които суми е издаден на 08.09.2014 г. изпълнителен лист по ч. гр. д.

№33584/2014г. по описа на СРС, 30 състав, поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА Б. В. П., ЕГН:********** да заплати на „Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК:131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.

„Малинова долина“, ул. ********* 6, представлявано от Р.М.-Т.- Управител, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25.17 лв., разноски във въззивното 5 производство, представляващи държавна такса.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________