Определение № 984 от 01.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 984 гр. София, 01.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Частно касационно търговско дело № 20268003900204 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД чрез процесуалния му пълномощник - адв. Н. К., срещу определение № 2822/29.10.2025г., постановено по ч.гр.д. № 2827/2025г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на определение № 488 от 18.09.2025 г., постановено по т.д. № 79/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд, ТО, I-5 състав, молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото определение и осъждане на ищеца Б. Р.

Д. да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 600 лева до претендираните 1 800 лева е отхвърлена.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Поддържа, че като ответник при прекратяване на производството по делото има право на пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Изтъква, че постановеното определение е в нарушение на правото на труд и достойното му заплащане. Според жалбоподателя съдът само е изброил критериите при определяне на размера 1 на адвокатското възнаграждение, но не е съобразил материалния интерес по делото, който възлиза на сумата от 120 000 лв. По подробно изложените доводи претендира отмяна на определението и отхвърляне на искането за намаляване на присъденото му адвокатско възнаграждение, като сторените разноски му бъдат заплатени в пълен размер.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, частният жалбоподател се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. „Може ли съдът да намалява възнаграждение под реално договорения и заплатен от страната размер, единствено на основание, че счита конкретната сума за „прекомерна“, без конкретни мотиви, съобразени с материалния интерес на делото като критерий за преценка? Следва ли адвокатското възнаграждение, уговорено между страната и адвоката, да бъде присъдено в пълния му размер, когато е реално договорено, заплатено и не е прекомерно и следва ли в случая досежно преценката за прекомерност съдът да вземе предвид както обстоятелствата по делото и извършения обем процесуални действия от една страна, но и от друга страна следва ли при тази преценка да вземе предвид и материалния интерес по делото?, като по поставените в т.1 въпроси сочи, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а именно Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, решение №7/10.01.2025г. по т.д.№2095/2024г. на 2 т.о. на ВКС, решение №386/21.06.2024г. по гр.д.

№3386/2023г. на 3г.о. на ВКС, решение №50009/07.03.2025г. по т.д.

№1988/2022г. на 1 т.о. на ВКС.; 2. „Следва ли Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа да се използва като ориентир за разумност на хонорара след решение на СЕС по дело С-438/22, при условие, че не представляват задължителни минимални цени, но остават приложим професионален стандарт?; 3. „Противоречи ли драстичното или необосновано намаляване на адвокатския хонорар от съда на правото на адвоката на достойно възнаграждение, гарантирано от чл. 15, чл.16 и чл.47 от ХОПЕС? Следва ли критериите за намаляване да бъдат съобразени с чл. 15, чл.16 и чл.47 от ХОПЕС, с правото на ефективна защита?; 4. „Длъжен ли е съдът да изложи изчерпателно всички конкретни мотиви когато прилага чл. 78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатски хонорар?; 5. „Как следва да се прилага чл. 78, ал.5 ГПК в условията на решение С- 438/22 на СЕС? Могат ли съдилищата да намаляват адвокатско възнаграждение под действително договорения и 2 заплатен размер при липса на задължителни минимални цени и при съблюдаване на ХОПЕС?“, за който въпрос поддържа, че е значим за развитието на правото.

Ответникът Б. Р. Д. не е подал отговор на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по жалбата и данните по делото, намира следното:

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск, предявен от Б. Р. Д. срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане на сума в размер на 120 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на сина му при ПТП, реализирано на 02.12.2021г. Счел е, че след връчване на препис от исковата молба и подаване на отговор от ответника, производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска с молба от ищеца от 14.08.2025г. С молба по чл. 248 ГПК ответникът е претендирал допълване на определението за прекратяване на производството по делото чрез присъждане на разноски, като е приложил към нея фактура и извлечение от сметка за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. С отговор на молбата ищецът е възразил срещу исканото допълване, като е заявил и възражение за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК. С определение № 488 от 18.09.2025 г., постановено по т.д. № 79/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд, ТО, I - 5 състав, е допълнено определение № 420/14.08.2025 г. по същото дело в частта за разноските, чрез осъждане на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Б. Р. Д. да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лева.

Софийски апелативен съд, сезиран с частна жалба от ищеца Б. Р. Д. срещу горепосоченото определение, е приел, че възражението за прекомерност е частично основателно. Отчел е, че основните критерии при преценката за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК са фактическата и правна сложност на спора, реално извършената по делото работа и етапът, до който е достигнало неговото развитие. Въззивният съд е изтъкнал, че единствените процесуални действия, извършени от адвоката на ответника, се изчерпват в подаването на писмен отговор на исковата молба. САС е изложил, че делото 3 не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, тъй като е налице влязла в сила присъда, т.е. част от елементите от фактическия състав на иска са установени между страните при зачитането й съгласно чл. 300 ГПК и това значително намалява необходимостта от процесуална активност. С оглед горното е счел, че присъденото на ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 600 лв. С така изложените мотиви е постановил обжалвания въззивен акт.

ВКС, състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, представено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Не са налице предпоставки за допускане на допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр.1 и пр.2 ГПК, тъй като не се установява вероятност обжалваният акт да е нищожен или да е недопустим. Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното тълкувателно решение, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни, но не и да го изведе от изложението към касационната жалба.

Поставените от частния жалбоподател в изложението въпроси са взаимосвързани, поради което следва да бъдат разгледани общо, тъй като касаят критериите за намаляване на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК и обстоятелствата, които се преценяват от съда. Същите са обуславящи с оглед разрешения от въззивния съд с атакуваното определение 4 въпрос относно дължимия от насрещната страна размер на адвокатско възнаграждение при възражение за прекомерност, поради което удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК. Питанията следва да бъдат обобщени като един общ уточнен въпрос по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на тълк. д.

№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС относно предпоставките за намаляване на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Този въпрос съответства на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, като са налице и сочените от касационния жалбоподател допълнителни основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.

2 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.

Съгласно задължителните разяснения в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС при преценка наличието или липсата на прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и осъществените от процесуалния представител правни действия. Относно значимостта на фактическата и правна сложност на делото като критерий при преценка за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е формирана и постоянна практика на ВКС с определение №107/25.03.2021г. по ч. гр. д. №3467/2020г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение №183/09.05.2016г. по ч. гр. д. №1460/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение №150/24.04.2020г. по ч. т. д. №2924/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №68/07.02.2020г. по ч. т. д. №508/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други. Съгласно решение С - 438/22 на СЕС и последващата практика на ВКС, обективирана в определение № 1001 от 06.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 553 от 2024 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 28 от 21.01.2022 г. по ч.т.д.№ 2347 от 2021 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение 1183 от 14.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 2605 от 2023 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 327 от 16.07.2018 г. по ч.т.д. № 750 от 2018 г. на ВКС, ТК, II т.о. и мн.др., при произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа размери, които могат да служат само като ориентир. В определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС, постановено след цитираното решение на СЕС, е прието, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на 5 възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Предвид горния отговор на правния въпрос, обжалваното въззивно определение се явява частично неправилно и следва да бъде отменено.

Въззивният съд е намалил възнаграждението на ответника до размер от 600 лв., като настоящият съдебен състав намира, че възприетата сума е несъответна на горепосочените критерии. Намаляването му до размер от 600 лв. е несъобразно на осъществения обем на правна защита и фактическата и правна сложност на делото, тъй като макар да е предявена претенция по чл.

432, ал.1 КЗ, същата е за сумата от 120 000 лв., и възнаграждението, посочено като ориентир в Наредба № 1/2004 г., възлиза с оглед цената на иска на сумата от 11 340 лв. /с включен ДДС/. В случая след подаването на подробен писмен отговор от ответника, в който са релевирани конкретни доводи за липса на емоционална връзка на ищеца с починалия, за съпричиняване и са направени редица възражения, както и процесуални и доказателствени искания, включително за привличане на трето лице, по чл. 213 ГПК и др., ищецът е оттеглил иска си. С оглед концентрационното начало и преклузиите в ГПК, в отговора на исковата молба ответникът следва да изложи изчерпателно доводите си относно фактите и доказателствата, поради което макар процесуалните действия на страната в случая по делото да се изразяват само в подаване на писмен отговор, то подаването му е свързано със значителна предварителна подготовка. Следва да се отчете и че преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение се извършва към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, а в случая хонорарът е заплатен преди депозиране на отговора на исковата молба. В горния смисъл е и определение № 670 от 19.10.2015г. по ч.гр.д. № 3982/2015г. на IV г.о. на ВКС, в което е прието, че в закона не е предвидена възможност за пълно или частично освобождаване на ищеца от обективната деликтна отговорност по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, извън случая по чл. 78, ал. 5 ГПК. Затова ако договорът между ответника и неговия довереник е сключен за процесуално представителство до приключване на съдебното производство, като е заплатен пълният размер на уговореното възнаграждение, ищецът трябва да заплати на ответника адвокатско възнаграждение, независимо от това, че не са се 6 сбъднали очакванията за процесуалните действия, които е било необходимо да бъдат извършени и за продължителността на процеса, с оглед на които е определено същото. При осъществяване на отговорността по чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът не може да иска тя да се ограничи по размер само за извършените от адвоката до момента на прекратяването на производството действия. Оттеглянето или отказът от иска са действия на ищеца, които се извършват по негова преценка, затова не може да се изисква от ответника при подготовката на защитата си да се съобразява с тях, още повече че настъпването им не е сигурно. Отговорността на ищеца за разноски за адвокат може да бъде намалена само по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, която е различна за всеки конкретен случай и се преценява с оглед на наведените от страните релевантни за спора факти и връзките между тях, възможностите за тяхното доказване, а също така и предвид свързаните с фактите правни твърдения и дейността, която трябва да се извърши за установяване на действителните отношения между страните.