Решение № 3713 от 20.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3713 гр. Пловдив, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330113956 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба от „Кредито” ООД против Т. С. У. се прави искане за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните парични суми, а именно: сумата от 357,90 евро, равняваща се на 700 лева – главница по Договор за кредит №***/07.01.2025 г., обезщетение за забава в размер на 49,43 евро, равняваща се на 96,67 лева за периода от 07.01.2025 г. до 07.08.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда - 08.08.2025 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1210/2025 г. по описа на Районен съд-Търговище. Твърди се, че за процесната претенция е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1210/2025 г. по описа на Районен съд – Търговище, срещу която постъпило възражение, като с оглед дадените от заповедния съд указания по чл. 415 ГПК се предявява настоящия иск. Сочи се, че между страните е сключен по реда на ЗПФУР договор за потребителски кредит № ***/07.01.2025 г., по силата на който на Т. У. бил предоставен заем в размер на 700 лв., който тя следвало да върне на 7 месечни вноски с падеж на последното плащане 07.08.2025 г. Сумата била предоставена с основание: пълно погасяване на кредит № ***/28.10.2024 г. отпуснат на ответницата от ищцовото дружество. Описва се редът за сключване на договора за кредит от разстояние, както и неговите параметри, а именно главница – 700 лева, договорна лихва – 96,67 лева, ГЛП - 40,10 %, ГПР - 48,36 %, суми за такси и неустойки не са уговаряни. Задължението е разсрочено на 7 месечни вноски 1 в размер на 113,81 лева всяка, като ответницата не е заплатила нито една от тях. Предвид изложеното се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 1210 по описа на Районен съд Търговище за 2025г. се установява, че е издадена заповед № 583 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.08.2025г., с която е разпоредено Т. С. У. да заплати на „Кредито“ ООД сумата от 700 лв. непогасена главница по договор за потребителски кредит № ***/07.01.2025 г., ведно със законната лихва от 08.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 96.67 лв. за периода от 07.01.2025г. до 07.08.2025г., изискуеми на краен падеж – 07.08.2025г., както и сумата от 21.25лв. внесена държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

По делото е представена справка по индивидуален кредит № ***/07.01.2025 г., с дата на отпускане 07.01.2025г. и дата на падеж – 07.08.2025г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 1210 по описа на Районен съд Търговище за 2025г., че срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

По делото не се спори, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***/07.01.2025 г., по силата на който в полза на ответната страна е предоставена сумата от 700 лв. Не се спори, че сумата по кредита е усвоена. Не се спори, че е настъпил падежът за връщане на заемната сума.

Съдът намира, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. С възражението по заповедното производство са наведени доводи за недействителност на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 2 начин. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 40.10 %, а възнаградителната лихва – 48.36 %, но не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 8 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Освен това договореният размер от 40,10 % годишна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като лихвата е прекомерна и икономически необоснована. Съдебната практика приема, че уговорките за лихви, надвишаващи трикратния размер на законната лихва, представляват клаузи, накърняващи добрите нрави.

С оглед установената недействителност на договора, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита възлиза на сумата от 700 лв. По делото е посочено от страна на кредитодателя, че не са заплащани суми за погасяване на задълженията по него, поради което съдът намира, че предявеният установителен иск за сумата от 700 лв. следва да бъде уважен, като сумата се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 08.08.2025г. до изплащане на задължението. Следва да се отхвърли искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на 96.67 лв. за периода от 07.01.2025г. до 07.08.2025г.

При този изход на делото и при съобразяване уважената и отхвърлената част от исковите претенции, на ищеца следва да се присъдят направените по заповедното производство разноски в размер на 370.14 лв. и 527.20 лв. по исковото производство. От ответната страна не се претендират разноски, не се представят доказателства за направени такива, поради което и не се присъждат.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. С. У., ЕГН ********** от *** дължи на „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх” № 51Г, офис 32 сумата от 357.91 евро /700 лв./ – главница, представляваща чистата стойност по договор за кредит № ***/07.01.2025 г., за което вземане е издадена заповед № 583/11.08.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1210 по описа на Районен съд Търговище за 2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 08.08.2025г. до изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване 3 за установена дължимостта на сумата от 49.43 евро /96.67 лв./ обезщетение за забава за периода от 07.01.2025г. до 07.08.2025г.

ОСЪЖДА Т. С. У., ЕГН ********** от *** да заплати на „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх” № 51Г, офис 32 сумата от 189.25 евро /370.14 лв./ по заповедното производство и 269.55 евро /527.20 лв./ по исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4