Решение № 483 от 27.12.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Б., 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ц. Хр. П. при участието на секретаря Л. Б. П. като разгледа докладваното от Ц. Хр. П. Административно наказателно дело № 20241810200471 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

П. С. П. с ЕГН**********, чрез адв.И. Г. от АК - Я. е обжалвал в законния срок наказателно постановление №8708 от 17.06.2024г., издадено от Началник отдел „*”, Дирекция „*”, Агенция „*” – гр.С., упълномощен със заповед №РД-11-246/31.03.22г. на председателя на УС на АПИ, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл.7, ал.1, т.4 б. а и чл.7 ал.1 т.3 б. б от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл.177, ал.3, т.1 предл. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000.00 лева. В жалбата си К. излага съображения за незаконосъобразност на постановлението, за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание П. С. П. не се явява и не се представлява, а в писмено молба чрез адв.И. Г. от АК – Я. се изразява становище по същество, като се поддържа жалбата и алтернативно се иска намаляване на размера на наложеното наказание глоба.

Въззивната организация – Началник отдел „*”, Дирекция „*”, Агенция „*” – гр.С., чрез пълномощника си юрисконсулт Г. Н. в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства, както и за присъждане на разноски на 1

АНО за юрисконсултско възнаграждение, представя писмено становище.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: писмо изх.№94-00-2631/17.06.2024г. от АПИ; НП

№8708/17.06.2024г. – 4л.; известие за доставяне; НП №8708/17.06.2024г. – 4л.;

АУАН №0010010 от 15.05.2024г.; разписка; протокол за измерване на превозно средство; копия на СУМПС – 2бр.; кантарна бележка; пътен лист; копие на лична карта; Заповед № РД-11-246/31.03.2022г. на Председателя на УС на АПИ; Заповед № РД-11-247/31.03.2022г. на Председателя на УС на АПИ – 2л.; пълномощно; писмо с изх.№94-00-2631/17.06.2024г. от АПИ; НП №8708/17.06.2024г. – 4л.; куриерска разписка; пощенски плик; писмо с изх.

№94-00-2631/17.06.2024г. от АПИ; НП №8708/17.06.2024г. – 4л., както и постъпилите с отговор с вх.№ 8033/02.10.2024 година, писмени доказателства – Сертификат за съответствие за Ролетка 1307/18; Заповед № РД - 11 - 246 от 31.03.2022 г., на Председателя на УС на АПИ; Заповед № РД - 11 - 247 от 31.01.2022 г., на Председателя на УС на АПИ; 3аповед № А-616 от 11.09.2018 г., на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; Заявление за последваща периодична проверка на средствата за измерване и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Б. К. П. и Р. И. Г. се установява следната фактическа обстановка:

На 15.05.2024г. около 14.15ч. св. Б. К. П. – инспектор към Агенция „*” – гр.С. и неговия колега св. Р. И. Г. били на работа и изпълнявал задълженията си по контрол на републиканската пътна мрежа в района на общ.Б., на път *, в участъка на км 0+500, в посока гр.В. – гр.С.. Тогава свидетелите спрели за проверка движещото се по пътя в посока гр.С. състав от ППС с пет оси – МПС с две оси марка „В.” с рег.№* и полуремарке с три оси с рег.№*, управлявано от жалбоподателя - П. С. П.. Тогава двамата свидетели в присъствието на П. посредством техническо средство – ел. мобилна везна и ролетка с ролетка 1307/18 /5м/ извършили измерване, при което констатирали, че натоварването на задвижващата 2-ра единична ос на ППС е 12.700т. при максимално допустимо натоварване от 11.500т, съгласно 2 чл.7, ал.1, т.4 б.А от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като превишението е с 1.2т както и че при разстояние между осите 1.32м. сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29.850т. при максимално допустимо натоварване 24т. съгласно чл.7, ал.1, т.3 б. Б от Наредба №11, като превишението е 5.850т. С оглед на тези констатации св.П. съставил на П. АУАН, за това, че като управлява горецитираното ППС е извършвал превоз на товари с ППС, което е с осово натоварване надвишава нормите, установени от Министъра.

Актосъставителят квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение по чл.139, ал.1, т.2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл.7, ал.1, т.4 б. а и чл.7 ал.1 т.3 б. б от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Акта бил връчен за подпис на жалбоподателя и той го подписал.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН било издадено процесното НП №8708 от 17.06.2024г., от Началник отдел „*”, Дирекция „*”, Агенция „*” – гр.С..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите П. и Г., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна пълномощно, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено. В НП правилно е цитирана разпоредбата, която е нарушена, както и санкционната норма. С оглед на това, съдът счита, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени съответно разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.

3

Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство, с оглед на което намира, направените в жалбата твърдения за допуснати такива за неоснователни и голословни.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на свидетелите П. и Г., и от приобщените по делото писмени доказателства, се доказа, че К. е осъществил посоченото по-горе нарушение на ЗДвП. Съдът възприема показанията на П. и Г. като категорични, последователни и логични, кореспондиращи с приложените по делото писмени доказателства.

Съдът намира доводите, изложените в жалбата за това, че случая е маловажен и следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, като неоснователни.

Нарушението, извършено от П. е формално, на просто извършване и във фактическия му състав вредни последици не са елемент от обективната му страна, т.е. тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността на деянието и в този смисъл, според настоящия съдебен състав, в случая не са налице обстоятелства, разкриващи признаците на „малозначителност“, поради което и не са налице основания за отмяна на НП.

В предвид на изложеното съдът приема,че наложеното наказание „глоба” в максималния размер - 3000.00 лева е несъответно на допуснатото нарушение и неправилно определено, като следва да бъде намален размера му до минималния такъв по закон, а именно 500лева, при което наказателното постановление следва да бъде изменено в тази част. При преценка размера на наказанието съдът взе в предвид факта,че нарушението е констатирано за първи път /няма данни да има наложени други наказания/.

При тези обстоятелства наказателното постановление следва да бъде изменено в изложения по –горе смисъл.

С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН . С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО – Агенция „*“4 С. следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2 т.4 вр. ал.7 т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №8708 от 17.06.2024г., издадено от Началник отдел „*”, Дирекция „*”, Агенция „*” – гр.С. против П.

С. П. с ЕГН**********, с което за нарушение на за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл.7, ал.1, т.4 б. а и чл.7 ал.1 т.3 б. б от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл.177, ал.3, т.1 предл. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000.00 /три хиляди / лева, в частта относно наложеното наказание, като намалява размера на глобата от 3000/три хиляди/лева на 500/ петстотин/лева.

ОСЪЖДА П. С. П. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Б., ул.”В.” №*да заплати на Агенция „*“- С. сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело –АНД №471/24г. на БРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

5