Определение № 367 от 27.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367 гр. Ловеч, 27.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Съдия:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

Съдебни

М. Д. Д. заседатели: СНЕЖАНКА П. РАЛЧЕВА

ЦЕНКА Ц. Н. при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ГЕОРГИЕВА в присъствието на прокурора В. Ст. В. като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно дело № 20264300200212 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 449 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от Д. И. Н., ЕГН **********, чрез упълномощения му защитник адв. Х. Н. от ЛАК, в която излага, че с присъда № 41 от 25.07.1995 г., по НОХД № 155/94 г. на Бургаския окръжен съд, молителят е признат за виновен по чл. 199 ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и във връзка с чл. 20, ал. 2 НК за това, че на 16.06.1993 година, в района на гр. Н. в съучастие като извършител отнел чужди движими вещи на обща стойност 241 985 лева от владението на Н. С. Ч. и Л. С. Р., представляваща особено големи размери, с намерение противозаконно да ги присвои, като грабежът е придружен с убийството на Ч. и Р. и му е наложено наказание - доживотен затвор, като началото на изтърпяване на наказанието е от 04.10.1993 година.

Твърди, че на 01.06.2009 г., режима му е заменен в „строг“, от 04.10.1993 г. до 23.12.1997 г. е бил в Затвора - Бургас, а след това до момента в Затвора Ловеч.

Излага, че подзащитният му има тежко психично заболяване - Ш.р.1 маниакален тип, като в Затвора - Ловеч често е изпращан в психиатрично отделение при СБАЛЛС при пенитенциарното заведение, като въпреки дългогодишното му лечение здравословното му състояние се влошава перманентно.

Твърди, че към днешна дата молителят е изтърпял ефективно повече от 33 години лишаване от свобода /задържане под стража от 02.07.1993 година по сл.д. №1442/93 година на Териториална СС Бургас/.

Предвид изложеното счита, че са налице формалните предпоставки на чл. 38а, ал. 3 от НК където се дава възможност за замяна на наказанието „Доживотен затвор“ с лишаване от свобода за срок от 30 години, ако осъдения е изтърпял не по малко от 20 години от присъдата.

В заключение моли съда да се произнесе с определение с което да замени наложеното на Д. И. Н. ЕГН **********, с присъда № 41/25.07.1995 г. по НОХД №155/94 г. на Бургаския окръжен съд наказание „доживотен затвор“ с наказание лишаване от свобода за срок от 33 години.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч – прокурор В. В., счита, че молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, като изразява становище, че не са налице достатъчно убедителни доказателства за поправителното и превъзпитателното въздействие на присъдата спрямо осъдения, като излага подробни съображения в тази насока.

Началникът на Затвора Ловеч – П. Х. в съдебно заседание счита, че молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, сочи аргументи в тази връзка.

В съдебно заседание осъденият Д. И. Н. се явява лично и с упълномощения си защитник адв. Х. Н. и моли да бъде уважена молбата му.

Защитникът на осъдения Н. – адв. Х. Н. релевира подробни доводи за уважение на молбата.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Лишеният от свобода Д. И. Н. е осъден с Присъда № 41/25.07.1995 г. по НОХД № 155/1994 г. на ОС - Бургас, за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 16.06.1993 г. в района на гр. Н. в съучастие като извършител отнел чужди движими вещи на обща стойност 241 985 лева от владението на Н. С. Ч. и Л. С. Р., 2 представляващи особено големи размери с намерение противозаконно да ги присвои, като грабежът е придружен с убийството на Ч. и Р., като му е наложено наказание доживотен затвор. Присъдата е влязла в законна сила на 30.05.1997 г.

Н. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 02.07.1993 г. до 30.05.1997 година.

Към датата на съдебното заседание осъденият е изтърпял 33 години и 25 дни, видно от приложената справка от Затвора – Ловеч /л. 87/. За времето на пребиваване в затвора, лишеният от свобода има отработени 4 (четири) работни дни или в негова полза 2 (два) работни дни, които по начало му се зачитат след замяна на наказанието „Доживотен затвор“ с наказание „Лишаване от свобода“.

В досието на лишения от свобода Н. са налични текущи доклади, считано от 2004 г., изготвяни от Инспектори СДВР, които в общи линии съдържат повтарящи се констатации.

От представения по делото социален доклад /л.39 – л.44/ се установява, че от изготвената на 24.06.2004г. първоначална оценка на риска от рецидив в стойностно изражение е 47 т., в профила на нуждите зони с дефицит се очертава в сферата на начин на живот и обкръжение, емоционални проблеми, умения за мислене. Анализът на риска от сериозни вреди е среден по отношение на обществото, на самият него, както и на неговите съкилийници.

От последваща оценка извършена на 22.06.2005г. - остават непроменени до Текущ доклад с последваща оценка на 21.06.2006г. Рискът от рецидив клони към нисък по няколко причини: чисто съдебно минало; не е агресивен и няма власт имащо поведение; разбира деянието си и е мотивиран да се промени.; подкрепа от близкото му семейно обкръжение. Зоните с най големи потребности са: настоящо правонарушение; нагласи; взаимоотношения; начин на живот и обкръжение; трудова заетост; емоционални проблеми; междуличностни проблеми и умения за мислене - не е в състояние да взема адекватни решения, в случая болестно затормозени.

Анализът на риска от сериозни вреди по отношение на обществото остава на средно ниво. Рискът от вре ди по отношение на персонала и останалите лишени от свобода е среден, по отношение на самият лишен от свобода е среден - съществува риск от caмоувреждащи действия, в миналото е имал суицидни намерения. В момента отрича суицидни намерения.

3

От текущ доклад от 26.06.2007г.; от 26.06.2008г.; от 26.09.2009г.; от 31.05.2010г.; от 18.05.2011г.; 31.10.2012г. - рискът от рецидив е нисък, рискът от вреди за околните с оглед здравния му статус е преценен около средните нива остават в същия диапазон като текущ доклад от 2006г. Почти не се забелязват премени в профила на нуждите, поради липса на съзнание за болест, което допълнително дава отражение за честото влошаване на емоционалното състояние.

От текущ доклад 26.07.2013г. - 40 т. , проблемните зони са: настоящо правонарушение, отношение към правонарушението; взаимоотношения, начин на живот и обкръжение, трудова заетост, емоционални проблеми, междуличностни взаимоотношения, умения за мислене. Анализът на риска от сериозни вреди продължава да е в средните нива, по отношение на обществото, на персонала, останалите лишени от свобода и по отношение на самият него.

От текущ доклад 29.11.2013г. - остава непроменен. Почти не се забелязват промени в профила на нуждите. Зони с дефицит остават настоящо правонарушение, отношение към правонарушението, взаимоотношения трудно съжителства с други лишени от свобода; начин на живот и обкръжение; трудова заетост; емоционални проблеми - емоционално лабилен и периодично изпада в депресивни състояния, непредсказуем в поведението си; междуличностни проблеми и умения за мислене. Анализът на риска от сериозни вреди продължава да е в средните нива, по отношение на обществото, на персонала, останалите лишени от свобода и по отношение на самия него.

От текущ доклад 2014г. – рискът от рецидив остава непроменен. Почти не се забелязват промени в профила на нуждите. Зони с дефицит остават настоящо правонарушение, отношение към правонарушението, взаимоотношения - трудно съжителства с други лишени от свобода; начин на живот и обкръжение; трудова зае тост; емоционални проблеми - емоционално лабилен и периодично изпада в депресивни състояния, непредсказуем в поведението си; междуличностни проблеми и умения за мислене. Анализът на риска от сериозни вреди продължава да е в средните нива, по отношение на обществото, на персонала, останалите лишени от свобода и по отношение на самият него. С изключение на това, че през мес. август 2014г. има настъпила промяна в правния статус и л. св. е изведен в общи помещения с другите 4 лишени от свобода.

От текущи доклади, както следва: от 03.11.2015г. ; 03.11.2016г.; от 28.11.2018г.; от 28.11.2019г.; от 05.11.2020г.; от 14.06.2021 г.; от 06.11.2022г.; от 31.10.2023г.; от 13.11.2024г.; 05.11.2025г.- не се забелязват промени в профила на нуждите, оценката на риска от рецидив остава непроменена - 40 точки.

Като проблемни зони в последния текущ доклад са посочени - настоящо правонарушение; нагласи; взаимоотношения; начин на живот и обкръжение трудно съжителства с други лишени от свобода в група; трудова заетост - не е постоянен. По време на престоя в затвора пенитенциарната администрация се е стреМ. да използва образователните умения и хобитата /да чете книги или да рисува/, но без съществен резултат, има моменти на желание, но стремежът му към постоянство и системност бързо се изпарява. Основно житейските му планове до колкото ги има не надхвърлят живота „ден за ден".; емоционални проблеми - емоционално лабилен, периодично изпада в депресивни епизоди, непредсказуем в поведението си.; междуличностни проблеми и умения за мислене не винаги е в състояние да взема адекватни решения, в случая болестно затормозени. Анализът на риска от сериозни вреди по отношение на обществото е на средно ниво. Рискът от вреди по отношение на персонала и останалите лишени от свобода е среден, по отношение на самият лишен от свобода - среден. В момента отрича суицидни намерения. По отношение на злоупотребата с алкохол проблемите са минимализирани - няма данни за злоупотреба на алкохол в затвора. Не се наблюдават индикации за отклонение или бягство.

По делото е приложена и Експертна оценка относно актуалното психично и емоционално състояние на осъдения Д. Н., изготвена от инспектор психолог М. В.. От същата е видно, че Н. се характеризира със средно добри умения за общуване, но предпочита да общува избирателно, обича позната среда и в по - тесен кръг от хора. При непознати и несвойствени обстоятелства е затворен, неуверен, трудно намира решения, в резултат, на кое го е склонен към неадекватни реакции. Характеризира се с преобладаваща емоционалност в психичните процеси. Проявява се като лабилен, лесно раним при критика, неустойчив в социални конфликти. В ситуации на натиск и стрес е склонен да реагира импулсивно и непредсказуемо: от заемане на позиция на подчинение до раздразнение и агресия - особено в острите фази на своето заболяване. В поведението му се наблюдава известна отчужденост и изолация. Към 5 авторитети се отнася с респект и уважение. За него са присъщи недостатъчна прозорливост, незряло отношение към проблемите изобщо и песимистично отношение към собствените проблеми в частност. Декларира високо ниво на мотивация и желание, но заедно с това липсват ясни очертани, дългосрочни цели, като същите имат по-скоро пожелателен характер, но им липсва точност, конкретика и реализъм. По отношение на собственото си заболяване и негативните проявления в острите фази на болестта, които е имал във времето осъденият е по-скоро формално критичен, недооценъчен, но и същевременно склонен да се вслушва в съвети да и приема предоставени му възможности за лечение.

От изготвената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза от вещите лица д-р П. В. - психиатър и М. Д. клиничен психолог, се установява, че към момента на проведеното изследване Д. И. Н. страда от: Ш.р., по настоящем в медикаментозна ремисия.

Заболяването първоначално е диагностицирано през 2002г. в Психиатричното отделение при Затвора гр. Ловеч с диагноза: *********** ******* * *********** *****. ********* ** ********* * ********. ДД:

**************** *******, през 2004г., диагнозата е ревизирана на **************** ******* - маниен тип. От тогава до настоящия момент следват множество хоспитализации, като настоящата хоспитализация е осемнадесета поред със същата диагноза. Към момента провежда лечение с депо препарат и стабилизатор на настроението. Шизоафективното разстройство е рецидивиращо заболяване и може да се обостри във всеки момент независимо от провежданото противорецидивно лечение. Лечението е непрекъснато и не се влияe от мястото на провеждане.