Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 499 от 08.07.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 428/2025
Вид
Решение № 499
Подписан
08.07.2025
В сила
29.09.2025
Състав
ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 16, ал. 1, т. 6 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл.413 ал.2 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. Бургас, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20252120200428 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Г.К.“ ЕООД с ЕИК *********, срещу Наказателно постановление №02-*******/********г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.413 ал.2 КТ за нарушение на чл.16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословните и безопасни условия за труд, вр. чл. 15, т. 5 и т.

8 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи (обн. ДВ, бр. 11 от 03.02.2006 г.) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, като се твърди, че НП е било издадено в нарушение на материалния закон, тъй като не е било извършено административното нарушение, за което е била наложена имуществена санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., който поддържа жалбата и доразвива изложеното в нея доводи. Пледира за отмяна на обжалваното НП.

Административнонаказващият орган Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. оспорва жалбата като неоснователна, моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които установяват извършен от жалбоподателя състав на нарушение по ЗЗБУТ. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

1

От фактическа страна:

На ******** г. служители на „В.С. **“ ЕООД, ЕИК ********* извършвали кофражни дейности на обект „Комплекс от многопрофилни жилищни сгради –етапно строителство“ в УПИ V-2567, кв. 64, местност „М.“, СПЗ гр. Бургас. При извършване на строителните дейности работниците използвали монтиран от тях многожилен разклонител, състоящ се от две части за захранване на преносими ел. уреди. След като приключили възложените им дейности, работниците на „В.С. **“ ЕООД напуснали обекта, като оставили удължителя под напрежение. След тях на плочата на втори етаж на сграда 5, тип Б в близост до оставения удължител започнали работни дейности служители арматуристи на дружествотожалбоподател. Свидетелката Д.В.П. на длъжност „кранист“ заедно с работника Х.Г.К. извършвали дейности по разкомплектоването и „насаждането“ на арматурни конструкции (колони), които били оформени като „пачки“. Свидетелката П. разтоварвала „пачките“ на плочата с крана, а Х.К. взимал отделните колони и ги закачал на куката на крана, за да бъдат поставени с крана в определените места. При взимане на една от колоните, които били разпръснати върху плочата, работникът К. посегнал да хване крана, за да я закачи, като в този момент преминал ток по металната конструкция от удължителя, който преминал и през тялото на работника Х.К., като настъпилият инцидент причинил смъртта на работника К..

На място били изпратени по подаден сигнал на тел. 112 служители на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, в това число и свидетелят Л. В. – гл. инспектор, които извършили проверка за настъпилата трудова злополука на процесния строителен обект.

След извършената проверка свидетелят В. съставил срещу жалбоподателя АУАН за извършено нарушение по чл.16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословните и безопасни условия за труд, вр. чл. 15, т. 5 и т. 8 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи. Впоследствие било издадено и наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

Същевременно срещу „В.С. **“ ЕООД било издадено НП № 02-2400794/******** г., с което дружеството е било санкционирано за това, че е допуснало служителите му са напуснат обекта, като са оставили монтиран и използван от тях на обекта удължител под напрежение, като впоследствие е настъпила злополука с работника Х.К. причинила смъртта му.

Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелите В. и П. са обективни, логични, последователни и изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва 2 да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”) в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че с оглед събраните по делото доказателства и установената като безспорна по делото фактическа обстановка, неправилно АНО е ангажирал отговорността на дружеството - жалбоподател. Според съда по делото не са събрани доказателства, които да доказват осъществен състав на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословните и безопасни условия за труд, вр. чл. 15, т. 5 и т. 8 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товароразтоварни работи.

Съгласно чл.16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословните и безопасни условия за труд при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Така посоченото нарушение по ЗЗБУТ е било подведено от контролния орган към подзаконовия нормативен акт Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи (Наредбата) и в частност чл. 15, т. 5 и т. 8 от Наредбата, като се излагат твърдения, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ във връзка с осъществяване на обекта на дейностите по разформиране на фигура колони при работа около тях, чрез спазване на разстоянията за безопасност между товара и енергоснабдителните комуникации (удължителя).

От събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява, че удължителят е бил монтиран и използван от работниците на дружеството „В.С. **“ ЕООД за захранване на ел. уреди при извършване на СМР на процесния строителен обект.

Установява се, че след като са напуснали обекта, работниците на „В.С. **“ ЕООД са оставили монтирания от тях разклонител под напрежение на плочата на втори етаж от строежа. От показанията на свидетелката П. се установява, че следващият етап в строителните дейности бил поставяне на арматурни колони, за която работа били ангажирани служители на дружеството жалбоподател в лицето на пострадалия Х.К. и свидетелката Д. П. –изпълняваща длъжността кранист в трудово правоотношение с търговското дружество „П.И.“ ЕООД. В показанията си свидетелката П. категорично посочва, че за извършване на т.нар. „насаждане“ на колоните, не е било необходимо използването на електричество. Т.е. за извършването на възложената на пострадалия работник дейност по изграждане на арматурата на сградата, не е бил използван монтираният от работниците на „В.С. **“ ЕООД удължител. Още повече от свидетелските показания на свидетеля В. се установява, че удължителят е бил монтиран за извършване на кофражни дейности от работниците на „В.С. **“ ЕООД, като след изпълнение на възложената им 3 работа, са напуснали обекта без да изключат удължителя от ел. напрежение при условие, че са приключили работата с него и не е бил необходим за следващия етап на строителството.

От така изложеното според съда може да се направи извод, че жалбоподателят в качеството си на работодател е бил длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд за работника К. при изпълнение на възложената му работа – поставяне на арматурни колони. Т.е. за самия работник да е безопасно да извърши дейността при условията на труд, които са осигурени при нормалното и обичайно протичане на изпълнителния процес на конкретната СМР. В случая работниците по предходния етап на строителството – кофражистите, които са били служители на друго търговско дружество „В.С. **“ ЕООД изпълнител на дейността, са монтирали електрически удължител за нуждите на изпълняваната от тях работа, като след извършването й този разклонител е следвало да бъде демонтиран предвид обстоятелството, че не е бил необходим за извършване на СМР по поставяне на арматурните колони. В тази връзка според съда неправилно би било да се възлага в тежест на работодателя, с оглед гарантиране безопасността на работниците да следи за наличие на рискове, които не се предполага да възникнат, предвид естеството на извършваната работа. Отговорността на работодателя би била правилно ангажирана, ако се установи, че работникът е пострадал при извършване на възложена работа при боравене с необходимите за извършването й вещи, осигурени от работодателя. От фактическа страна безспорно се установява, че удължителят не е бил поставен от служители на жалбоподателя, за извършване на възложена му строителна дейност на обекта. Удължителят е бил използван от служителите на друго дружество, при изпълнение на възложения им етап от строителството. Ето защо според съда, АНО незаконосъобразно е вменил на жалбоподателя отговорност в качеството на работодател за допуснато неизпълнение на задълженията на работниците на друго дружество („В.С.“ ЕООД), които с оглед обезпечаване безопасността на работници, изпълняващи последващите СМР на обекта, е трябвало да обезопасят работната площадка, като отстранят допълнително монтираните и използвани от тях източници на рискове за възникване на инциденти, какъвто е бил удължителят под напрежение. Същевременно за настъпилия инцидент с работника К. е била ангажирана и отговорността на дружеството „В.С.“ ЕООД, в качеството му на работодател за това, че не е осигурил безопасни условия на труд, като е допуснал да бъде монтиран удължител под напрежение, който е бил използван от работници на дружеството и след извършване на работата не е бил демонтиран, като впоследствие в резултат на нарушена изолация на удължителя, е настъпила смъртта на работника Х.К. –изпълнявал длъжността „работник строителство на сгради“ в „Г.К.“ ЕООД. Т.е. установява се, че за настъпилата трудова злополука на процесния обект са били санкционирани с административни наказания и двете дружества - „В.С.“ ЕООД, и жалбоподателят -„Г.К.“ ЕООД за това, че и двете дружества в качеството на работодатели не са осигурили безопасни условия на труд, в резултат на което е настъпила смъртта на работника Х.К.. От фактическа страна безспорно се установява, че застрашаващата живота и здравето на работниците опасност (удължител под напрежение) е бил монтиран от работниците на „В.С.“ ЕООД единствено за изпълнение на възложените им строителни дейности, като след извършването им е трябвало да бъде премахнат. След като 4 се установява, че работниците на „В.С.“ ЕООД са напуснали обекта без да демонтират удължителя, създалата се рискова среда за живота и здравето на работниците, поставящи арматурни колони на следващия етап от строителството, не е била допусната от жалбоподателя като работодател, поради което неправилно е било прието от АНО, че жалбоподателят е осъществил състав на вмененото му административно нарушение по ЗЗБУТ. В тази връзка неправилно е била ангажирана и административнонаказателната му отговорност с налагане на имуществена санкция.