Решение № 123 от 24.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Велико Търново, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20264001000092 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 14/5.02.2026 година по т. д. № 81/2025 година на Окръжен съд Плевен „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдена да заплати на Б. Д. М. сумата 60 000 евро – обезщетение за претърпени болки и страдания поради смъртта на съпруга Д.

Г. М., настъпила на 15.08.2024 година вследствие на причинените му при пътнотранспортно произшествие от 14.10.2023 година телесни увреждания, произшествието е резултат на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ВР 72 **** – Г. Д. М., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.12.2024 година до нейното окончателно изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

С посоченото решение претенцията на Б. Д. М. за разликата до 65 000 евро е отхвърлена като неоснователна.

Със същото „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдена да заплати на В.

Д. М. сумата 55 000 евро – обезщетение за претърпени болки и страдания поради смъртта на баща му Д. Г. М., настъпила на 15.08.2024 година вследствие на причинените му при пътнотранспортно произшествие от 14.10.2023 година телесни увреждания, произшествието 1 е резултат на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ВР 72 **** – Г. Д. М., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.12.2024 година до нейното окончателно изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

С посоченото решение претенцията на В. Д. М. за разликата до 65 000 евро е отхвърлена като неоснователна.

Със същото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдена да заплати на Б. Д. М., В. Д. М. общо сумата 5 045.06 евро – сторени деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

С посоченото решение Б. Д. М., В. Д. М. са осъдени да заплатят на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД сумата 88.70 евро – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, представлявана от юрисконсулт И. Г., против Решение № 14/5.02.2026 година по т. д. № 81/2025 година на Окръжен съд Плевен в осъдителната част. Във въззивната жалба се сочи, че първостепенният съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства, в резултат на което е формирал грешни изводи и заключения, релевантни за спора. Излагат се подробни съображения за липса на причинно-следствена връзка между причинените травматични увреждания и настъпилия десет месеца по-късно летален изход. Акцентира се, че основна причина за смътния изход са многобройните придружаващи заболявания, които прогресивно са довели до патоморфологични промени в органите и системите, до полиорганна недостатъчност. Няма данни за тежък възпалителен процес в областта на левия долен крайник, който хирургически би могъл да се реши в краен случай с ампутация на повисоко ниво. Заявява се, че пострадалият е неглижирал собственото си здраве, не е спазвал правилен режим, не се е явявал на необходимите прегледи, не е провел своевременно рехабилитация, с което не е позволил на медицинските специалисти да проследят неговото състояние, да предприемат съответни мерки в случай на усложнение. Изтъкват се доводи за непълнота и необоснованост на експертизата в нейната медицинска част. Посочва се, че вещото лице дава противоречиви и взаимно изключващи се отговори на поставените въпроси.

Изразява се становище, че не са ангажирани доказателства, обосноваващи присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в толкова значителен размер.

Решаващият състав не е формирал правни изводи за обема, в който е прието да е възникнало неблагоприятно засягане на правата на ищците (не е посочил във връзка с какви обективно установени обстоятелства, представляващи правнозначими факти и по повод на кои твърдения, обективирани в исковата молба, е формиран извод за налични нематериални вреди, обосноваващи присъждане на обезщетения в определените размери).

2

Направено е искане да се отмени Решение № 14/5.02.2026 година по т. д. № 81/2025 година на Окръжен съд Плевен в осъдителната част и да се постанови друго такова, с което да се отхвърлят претенциите като неоснователни и недоказани, ведно със законните последици; претендира се присъждане на сторените разноски пред втората инстанция, както и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Д. Н. – пълномощник на Б. Д. М., В. Д. М., в който излага съображения за нейната неоснователност.

В съдебно заседание процесуалният представител на Б. Д. М., В. Д. М. оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по т. д. № 81/2025 година по описа на Окръжен съд Плевен е образувано въз основа на предявени от адвокат Д. Н. – пълномощник на Б. Д. М., В. Д. М., против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди.

Формулирано е искане съдът да постанови решение, с което на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането да осъди от „Застрахователна компания „Лев инс“ АД да заплати на Б. Д. М., В. Д. М. застрахователни обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от по 30 000 лева на всеки един за претърпените от тях неимуществени вреди във връзка с настъпилата на 15.08.2024 година вследствие на пътнотранспортно произшествие от 14.10.2023 година смърт на Д. Г. М. – съпруг на Б. М., баща на В. М., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2024 година до окончателното изплащане на съответното задължение.

В исковата молба се твърди, че на 14.10.2023 година около 13.30 часа Г. Д. М. управлявал лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ВР 72 **** по второкласен път II-35, с посока на движение от гр. Плевен към гр. Ловеч. В автомобила пътували и родителите на водача – Д. и Б. М.и, които седели съответно на предна дясна и задна дясна седалка. В района на километър 26+480 Г. М. изгубил контрол над управлението на автомобила, вследствие на което последният се отклонил в лява посока, напуснал границите на пътното платно и се ударил в крайпътно дърво. При произшествието пострадали Д. и Б. М.и, поради което те са откарани за лечение от екип на Спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, гр. Плевен.

Образувано е наказателно производство, прекратено с постановление на прокурор при Районна прокуратура Ловеч от 3.04.2024 година.

От приложената към исковата молба Епикриза ИЗ № 32937 е видно, че след приема на Д. М. в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, гр. Плевен е установена триемалеоларна 3 фрактура с луксация на левия глезен. Тази травма наложила извършване на репозиция на счупванията на глезена и монтиране на метална остеосинтеза с плака и винтове. На 23.10.2023 година пострадалият е изписан от болницата за продължаване на лечението в домашни условия.

След оперативната интервенция Д. М. продължил да изпитва силни болки в областта на счупения крак. Интензитетът на оплакванията не се променил през последвалите месеци и пострадалият не успял да възстанови движението на крака си в пълен обем. При преглед на 11.06.2024 година пострадалият е насочен за хоспитализация за отстраняване на поставените в крака импланти. В изпълнение на препоръката на 21.07.2024 година Д. М. постъпва за лечение в МБАЛ „Сърце и Мозък“, гр. Плевен. При приема в лечебното заведение в зоната на травмата на левия глезен е установено наличие на активен дрениращ се фистулен синус и патологична костна подвижност. По време на болничния престой поради констатиране на съпътстваща периимплантна инфекция Д. М. е подложен на три оперативни интервенции, които включвали химично и механично почистване на хирургичната рана (т. нар. „дебриман“) и отстраняване на мъртвите тъкани (т. нар.

„фасциотомия“). В резултат на оперативните интервенции остеосинтезните материали в крака на пострадалия също са отстранени. Въпреки проведените операции инфекцията не е овладяна, а общото здравословно състояние на Д. М. постепенно се влошавало. Независимо от проведеното продължително лечение на 15.08.2024 година той починал.

Към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие за лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ВР 72 **** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с дружеството-ответник. На 12.12.2024 година от името на ищците адвокат Д. Н. предявява писмени претенции към „Застрахователна компания „Лев инс“ АД за изплащане на застрахователни обезщетения, което не е сторено, независимо от изтичането на предвидения в Кодекса за застраховането тримесечен срок.

С постановлението на прокурор при Районна прокуратура Ловеч е прието, че пътнотранспортното произшествие на 14.10.2023 година е причинено от виновните противоправни действия на водача Г. М., който не е изпълнил задължението си по чл. 20, ал.

1 от Закона за движението по пътищата – не е контролирал непрекъснато управляваното от него моторно превозно средство и по тази причина е самокатастрофирал, причинявайки телесни увреждания на Д. М., включително счупване на левия му глезен. В съобщението за смърт изрично е посочено, че основната причина за смъртта на Д. М. е фрактурата на долния ляв крайник, получена в резултат на претърпяното пътнотранспортно произшествие.

Описват се претърпените от Б. Д. М., В. Д. М. болки и страдания вследствие внезапната кончина на Д. Г. М..

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, представлявано от юрисконсулт И. Г., с който оспорва механизма на произшествието; навежда доводи за изключителен принос на пострадалия за настъпване на уврежданията, при условията на евентуалност са позовава на съпричиняване от страна на пострадалия поради неизползване на обезопасителен колан;

4 оспорва наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и настъпилата смърт; изтъква, че леталният изход се дължи на многобройните придружаващи заболявания на пострадалия; липсват данни за тежък възпалителен процес в областта на левия долен крайник; сочи, че пострадалият е неглижирал собственото си здравословно състояние; проведеното лечение не е осъществено съобразно утвърдените стандарти и правилата на добрата медицинска практика; спори твърденията за претърпени неимуществени вреди и връзката им с инцидента, продължителността на тяхното проявление; оспорва размера на претенциите.

Постъпила е допълнителна искова молба от адвокат Д. Н. – пълномощник на Б. Д.

М., В. Д. М., с която изразява становище по възраженията, наведени от представителя на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД.

Подаден е отговор на допълнителната искова молба от „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, представлявано от юрисконсулт И. Г., с който изразява становище по направените доказателствани искания.

С протоколно определение в съдебно заседание на 26.01.2026 година е допуснато изменение на исковете на основание чл. 214 от ГПК, като същите се смятат за предявени за по 65 000 лева за всеки един от ищците.

Пред първостепенния съд пълномощниците на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД оспорват претенциите.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи: