Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14091 от 14.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40474/2025
Вид
Решение № 14091
Подписан
14.07.2026
Състав
ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 371 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 - 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

РЕШЕНИЕ

№ 14091 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110140474 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от А. В. Й. срещу ЮЛ, с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата в общ размер на 11827.62 евро /23128.29 лв./, представляваща главница по договор за кредит от № 2764334/19.06.2017 г., за периода от 01.12.2020 г. до 01.06.2023 г. сключен с ЮЛ и прехвърлен на ЮЛ, с договор за прехвърляне на вземания от 17.02.2021 г.

В исковата молба ищецът твърди, че на 10.03.2023 г., получил писмено уведомление /удостоверение за непогасено задължение/, въз основа на което разбрал, че ответното дружество претендира от него сумата в размер на 32417.16 лв., с което обосновава правния си интерес от водене на иска.

Посочва, че не бил уведомен за обявената предсрочната изискуемост на договора и за прехвърлянето на вземането. С уточнителна молба вх. № 15741 от 10.02.2025 г., депозирана по гр.д. 2907/2024 г. по описа на СГС, ищецът сочи, че по отношение на процесното вземане, погасителната давност е изтекла на 09.06.2022 г. С уточнителна молба с вх. № 39432 от 31.03.2025 г., депозирана по гр.д. 2907/2024 г. по описа на СГС, ищецът сочи, че сумата, която се претендира от него е в размер на 27128.29 лв. С разпореждане от 28.04.2025 г., исковата молба е върната частично – относно сумата, която е била предмет на ч.г.д. № 65938/2021 г. на СРС, 68 състав, а именно: 4000 лв., частично от 27128,.29 лв. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа исковата молба, прави уточнение на исковата претенция и претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата молба.

Предявен е насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД от ЮЛ срещу А. В. Й. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 11827.62 евро /23128.29 лв./, представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № 2764334 от 19.06.2017 г. за периода от 01.12.2020 г, вкл. до 01.06.2023 г., ведно със законната лихва от 01.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

В насрещната искова молба се поддържа, че на 19.06.2017 г. между А. В.

Й. и ЮЛ бил сключен договор за потребителски паричен кредит № 2764334/19.06.2017 г., в резултат на който на ответника му бил предоставен кредит на стойност 55000 лв., като крайния срок за погасяване на кредита бил 01.06.2023 г. Посочва се, че с исковата молба се претендират само вноски, които са останали непогасени в размер на 23128.29 лв. Твърди се, че вземанията по договор за потребителски паричен кредит № 2764334 от 19.06.2017 г., били прехвърлени на ЮЛ по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.02.2021 г., като длъжникът бил уведомен за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД с уведомлението приложено към исковата молба на 12.04.2021 г. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК А. В. Й. е подал отговор на насрещната исковата молба, в която оспорва предявените искове. Посочва, че от датата на получаване на кредита са изтекли 5 години и вземането е погасено по давност.

Посочва, че договорът не отговаря на изискванията на ЗПК. Ответникът не бил уведомен за обявената предсрочната изискуемост на договора.

Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, че между А. В. Й. и ЮЛ бил сключен договор за потребителски паричен кредит № 2764334/19.06.2017 г. за сумата от 50500 лв.

Горното се установява и от представен делото договор за потребителски паричен кредит № 2764334 от 19.06.2017, сключен между ЮЛ и А. В. Й., по силата на който на К.Л.В. е предоставен заемна сума в размер на 50500 лв. за срок за погасяване на кредита 72 месеца. Съгласно договора е уговорено сумата да бъде върната на седемдесет и две вноски от по 912.01 лв., а последната е 912.10 лв., като е посочен размерът на фиксирания лихвен процент по кредита в размер на 6.99 %, като годишния размер на разходите е посочен в размер на 9.89 %. Съгласно договора е предвидена такса за разглеждане на кредит в размер на 550 лв., както и застрахователна премия в размер на 3728.88 лв., като общата дължима сума по кредита била 65664.81 лв.

2

По делото е представен и погасителен план на месечните погасителни вноски подписани от ответника.

По делото не е спорно обстоятелството, че ЮЛ е универсален правоприемник на ЮЛ. Още повече, че съгласно чл. 23, ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се считат за известни на съда обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като съгласно вписванията в Търговския регистър се установява именно това обстоятелство.

По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.02.2021 г., сключен между ЮЛ, като цедент и ЮЛ в качеството му на цесионер, по силата на който цедентът прехвърля и продава съгласно чл. 2.1 от рамков договор от 11.12.2020 г., заедно със съпътстващите гаранции на цесионера портфолио от необслужени от длъжниците вземания за период от над 180 дни просрочие съгласно чл. 2.2 от рамков договор от 11.12.2020 г., произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от цедента с физически лица, като продадените и прехвърлени вземания били описани в приложение 1 към договора за цесия, което представлявало неразделна част от него, и се отнасят за дата 17.02.2021 г.

Съгласно приложение № 1 от 17.02.2021 г. към индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания между ЮЛ и ЮЛ от 17.02.2021 г., е посочен договор 2764334 с длъжник А. В. Й. и общо задължение в размер на 27128.29 лв.

Приложено и потвърждение от ЮЛ на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършване на цесия на всички вземания, цедирани от ЮЛ на ЮЛ, съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.02.2021 г., които са индивидуализирани в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора.

Представеното е пълномощно, от което се установява, че ЮЛ е упълномощен от ЮЛ да уведоми от името на ЮЛ всички длъжници по всички вземания на дружеството, които ЮЛ е цедирало с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.02.2021 г., както изрично е посочено правото на упълномощения да преупълномощава трети лица включително и адвокати, с всички притежавани по това пълномощно права.

Представеното е пълномощно, от което се установява, че А.Д. - И. и Д. е упълномощено от ЮЛ да уведоми от името на ЮЛ всички длъжници по законоустановения ред и съгласно утвърдените образци към съответните договори за цесия, сключено между ЮЛ и банкови, финансови институции, кредитни институции и др, небанкови търговски дружества, по силата на който вземанията към конкретните длъжници се прехвърлят на ЮЛ.

Представено е уведомление за извършено прехвърляне на вземания от ЮЛ, чрез ЮЛ, съгласно което ищецът, в качеството си на пълномощник на ЮЛ, уведомява ответника, че на основание договор за прехвърляне на парични вземания от 17.02.2021 г. ЮЛ е прехвърлило на ЮЛ вземанията по договор за заем № 2764334 от 19.06.2017 г.

Представено е и уведомление за обявяване на задълженията по договор за потребителски паричен кредит № 2764334 от 19.06.2017 г. за предсрочно изискуеми, като е предоставен петнадесет дневен срок за погасяването им.

Видно от съобщението за доставяне уведомлението за извършено прехвърляне на вземания и уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост са били връчени на 12.04.2021 г.

По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че по 3 договор за потребителски паричен кредит № 2764334 от 19.06.2017 г. на 19.06.2017 г. била усвоена сума в размер на 50000 лв., от която 37184 лв. били погасили съществуващ дълг на кредитополучателя в ЮЛ и 12816 лв. били постъпили по сметка на А.В.Й.. Съгласно заключението сумата преведена на ЮЛ от кредитополучателя по договор за потребителски паричен кредит № 2764334 от 19.06.2017 г. била в общ размер на 33781.37 лв., с която били погасени задължения както следва: за главница – 23371.71 лв., възнаградителна лихва – 8452.11 лв., месечна застраховка – 1916.23 лв., наказателна лихва – 20.73 лв., както и лихва за просрочена главница -20.59 лв.

След сключването на договора за цесия от 17.02.2021 г. нямало постъпили плащания по процесния договор. Вещото лице посочва, че размерът на неиздължената сума по процесния договор за кредит към датата на подаване на насрещната искова молба при обявена предсрочна изискуемост през април 2021 г. е в размер на 27128.29 лв. Съгласно заключението размерът на лихвите за забава начислени върху дължимата главница 27128.29 лв. от 01.08.2020 г. към дата 01.10.2025 г. е в размер на 16626.19 лв. Вещото лице посочва, че размерът на дължимата главница по договор за потребителски паричен кредит № 2764334 от 19.06.2017 г. за вноски с настъпил падеж от 01.10.2020 г. до датата на подаване на настоящия насрещен иск – 01.10.2025 г. е в общ размер на 25725.86 лв.

По делото е приета и съдебно-техническа експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че шрифтът на процесния договор за кредит е „***”, а размерът на основания текст бил 12 пункта, с изключение на последната част от Общите условия и на целия погасителен план, в които размерът на шрифта бил 10 пункта.

По делото е обявено за безспорно, а и от представения договор за потребителски паричен кредит № 2764334 от 19.06.2017 г. се установява, че между А. В. Й., като кредитополучател и ЮЛ, като кредитодател е налице облигационна връзка по договор за кредит, по силата на който на А. В. Й. е предоставен кредит в размер на 50500 лв., за срок за погасяване на кредита 72 месеца и фиксирания лихвен процент по кредита в размер на 6.99 %. и ГПР в размер на 9.89 % Не се спори, че съгласно договора била предвидена такса за разглеждане на кредит в размер на 500 лв., както и застрахователна премия в размер на 3728.88 лв., поради което общия размер на дължима сума по кредита била 65664.81. Съгласно приетото по делото заключение по съдебносчетоводната експертиза на 19.06.2017 г. по процесния договор за кредит била усвоена сума в размер на 50000 лв., от която 37184 лв. били погасили съществуващ дълг на кредитополучателя в ЮЛ и 12816 лв. били постъпили по сметка на А.В.Й.. Съгласно заключението сумата преведена на ЮЛ от кредитополучателя по договор за потребителски паричен кредит № 2764334 от 19.06.2017 г. била в общ размер на 33781.37 лв. В случая ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, която била обявена на ответника. В същото време доколкото всички вноски са с настъпил падеж, то така настъпилият в хода на делото факт е от значение за спорното право и следва да бъде съобразен от настоящия състав при постановяване на решението, поради което се явява ирелевантно обстоятелството дали уведомително писмо е било връчено на А.В.Й..

От представения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.02.2021 г., сключен между ЮЛ, като цедент и ЮЛ в качеството му на цесионер, от приложение № 1 от 17.02.2021 г. към индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания между ЮЛ и ЮЛ от 17.02.2021 г., от представеното потвърждение от ЮЛ за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, се установи и обстоятелството, че ЮЛ е прехвърлило на ЮЛ вземането си срещу А. В. Й. по процесния договор за кредит.