Решение № 135 от 12.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. В., 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

К. Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100502218 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 66758/19.08.2024г. от К. С. С., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Решение № 2875/29.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 20233110106471 по описа за 2023г. на Районен съд – В., 10 състав, с което съдът ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 СК, размера на присъдената с решение по гр.д. № 20520/2019 г. по описа на Районен съд град В. издръжка, дължима от К. С. С., ЕГН **********, адрес: *** в полза на Е. К. С., EГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител С. Е. Р., ЕГН ********** адрес: *** като я УВЕЛИЧАВА от 160 лева на 500 лева, считано от подаване на исковата молба в съда – 22.05.2023 г. до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването на издръжката, в ЧАСТТА за сумата над 195лв. до присъдения размер от 500лв.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост, допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Сочи се, че съдът не е указал в доклада си по делото, че ответникът носи тежест на доказване относно 1 здравословното си състояние с оглед възможността да реализира доход. Счита, че решението е необосновано с оглед възприетия от съда извод, че с оглед данните от националният статистически институт К. С. С. е могъл да реализира доходи в размер на 2328 лева, но не е доказано реализирането на такива. Съдът не е обсъдил реалните възможности на родителя, дължащ издръжката, които са функция от неговите доходи, имущество и квалификация - т. 5 от ППВС № 5/1970 г. Решаващият състав не е съобразил събраните по конкретното дело доказателства за доходи, имущество, квалификация и алиментни задължения на ответника, а се е позовал на данните за средната заплата за страната през първото тримесечие от НСИ. Не е съобразено, че доходите на ответника са в размер на от 710 до 933лв. месечно. Установено е по делото, че ответникът е обременен с кредитни задължения, които не са отчетени от съда. Единственото притежавано от ответника недвижимо имущество е жилище, находящо се на адрес ***, върху което са наложени и вещни тежести като обезпечителни мерки. В конкретния случай за К. С. е непосилно да изплащането издръжка в определеният размер от 500 лв., доколкото самият той би останал без издръжка. Оставащите му доходи остават под прага на линията на бедност, който е установен за страната за 2024г. в размер на 526лв. Доколкото издръжката на децата се дължи от двамата родители, съдът не е уточнил месечната издръжка, дължима от двамата родители, от която сума следва да посочи каква част да заплаща бащата и каква майката.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в посочената част и да отхвърли иска за изменение на издръжката за разликата над 195лв. до присъдения размер от 500лв.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че депозираната въззивна жалба цели забавяне на производството, а ищецът има право на бърз процес, доколкото са касае за иск за издръжка. Сочи тежкото здравословно състояние, както на ищцата, така и на детето Е., така и на другото дете на ищцата Г., което страда от същото заболяване като Е., което налага лечения в Т.. Посочва, че майката се грижи за три деца. Счита, че съдът правилно е преценил нуждата на детето, доколкото то страда от тежко и рядко генетично заболяване, както и възможностите на ответника, който е управител и собственик на дружество, в което освен възнаграждение, същият получава и печалба от дейността. Сочи, че бащата разполага в МПС на висока стойност, 2 както и с недвижими имоти на село и в града и със земеделски земи. Твърди, че демонстрира благосъстояние като пътува на почивки в Гърция. Твърди, че бащата няма други алиментни задължения, доколкото детето Й. е вече пълнолетно.

Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.

При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд констатира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.

150 от СК, предявен от С. Е. Р., ЕГН ********** адрес: ***, действаща в качеството й на майка и законен представител на детето Е. К. С., EГН **********, срещу К. С. С., ЕГН **********, адрес: ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде изменено Решение с номер 3346/22.07.2020г., постановено по гр.д. с номер 20520/2019г. по описа на ВРС, като размерът на дължимата от ответника издръжка в полза на детето Е. С. бъде увеличен от 160,00 лв. на 500,00 лв., считано от подаване на исковата молба в съда – 22.05.2023 г., с падеж първо до пето число на месеца до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването на издръжката.

Иска се да се постанови и решение, с което да бъде присъдена допълнителна добавка към определената издръжка, в размер на 700 лв. месечно /след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК, конкретизирано в с.з. от 27.06.2024 г./ за срок от една година от 22.12.2023 г. до 22.12.2024 г., в полза на детето Е. С..

В исковата молба се излагат следните фактически твърдения: Страните са родители на детето Е. С.. Ищцата упражнява родителските права спрямо детето. От втория си брак майката има родени още две деца – Г. и С.. Трите деца майката отглежда сама в гр. В., в наетото от нея жилище, находящо се на ***. Две от децата й – Г. и Е. са болни със 75% инвалидност – липса на перисталтика и майката денонощно е ангажирана с обслужването им.

Изменени са и общите икономически условия в страната. Нараснала е цената на живот, видно от линията на бедност и новия размер на МРЗ. Семейството живее под наем в гр. В., като заплаща наем от 720,00 лв. В жилището Е. има собствена стая. Повече от три години Е. е на лечение и редовни прегледи в Т., което задължава ищцата да пътува многократно с него или с братчето му Г., или и с двамата едновременно до гр. И. със специализиран транспорт.

3

Лечението в Т. е резултат от неуспешно лечение в България. Денонощната грижа лишава от възможност ищцата да започне работа и да получава доход, с който да се грижи за децата. Ответникът живее в собствено жилище в гр. ***, но не заплаща издръжка на детето си Е.. Майката не притежава собствен автомобил. Наскоро ищцата е припаднала от изтощение и свръхнатоварване.

Ответникът никога не е полагал грижи за детето си Е.. Поради заболяването си детето Е. има нужда от постоянна специална диета. Месечните разходи за детето Е. са на стойност 2642,00 лв. месечно.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Оспорват се исковете като неоснователни. Сочи се, че се дължи издръжка в минимален размер от 195,00 лв. Не се спори, че страните са родители на детето Е.. Не се спори, че съгласно решение по гр.д. с номер 20520/2019г. ответникът е осъден да заплаща издръжка в полза на детето Е. от 160 лв. месечно. Не се спори, че ответникът е съдружник и управител в „***“ ООД. Твърди се, че ищцата сама е решила да има още две деца, сама е решила да живее под наем на центъра в гр. В.. Ответникът от своя страна разполага с кредитни задължения, които допълнително утежняват финансовото му състояние – жилищен кредит от 36 750,00 лв., персонален заем с първоначален размер от 17 000,00 лв., кредитна карта с разрешен лимит от 1000,00 лв. и кредит овърдрафт с разрешен лимит от 2400,00 лв. Трудовите доходи на ответника са в минимален размер.

С Решение № 2875/29.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 20233110106471 по описа за 2023г. на Районен съд – В., 10 състав, съдът ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 СК, размера на присъдената с решение по гр.д. № 20520/2019 г. по описа на Районен съд - град В. издръжка, дължима от К. С. С., ЕГН **********, адрес: *** в полза на Е. К. С., EГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител С. Е. Р., ЕГН ********** адрес: *** като я УВЕЛИЧАВА от 160 лева на 500 лева, считано от подаване на исковата молба в съда – 22.05.2023 г. до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването на издръжката като отхвърля искането да бъде присъдена допълнителна добавка към определената издръжка на основание чл. 143, ал.4 СК, в размер на 700 лв. месечно /след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК, уточнено в с.з. от 27.06.2024 г./ за срок от една година от 22.12.2023 г. до 22.12.2024 г., в полза на детето Е. К. С., EГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител С. Е. Р., ЕГН ********** адрес: ***.

При така очертаните предмет на предявения иск, на съдебното 4 решение и на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящата въззивна инстанция счита, че фактическата обстановка по делото е установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да преповтаря същата.

Съставът на ВОС споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК.

По възраженията във въззивната жалба:

Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

Съобразно Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./ е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. чл. 27 ал.2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.

Съгласно чл. 142 ал.2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата за страната, която за 2024г. е в размер на 1077лв., т.е. минималната издръжка към настоящия момент е равна на 269.25лв. месечно.

Следва да бъде отчетен факта, че посоченият минимум на издръжката посочва само долната граница, под която съдът не следва да слиза, независимо от доказателствата, т.е. съобразени са само базовите нужди на детето, без оглед на възраст и пол, като възможността на родителите да дават издръжка се съобразява едва при размер над посочения минимум.

5

Конвенцията за правата на детето обаче задължава съда да отчита и останалите нужди на децата, извън базовите им потребности, като преценката е за всеки конкретен случай.

Съгласно т.4. от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.

За изчисляване на нормалните разходи за едно малолетно/непълнолетно дете, съдът взима за база средните разходи за едно лице в едно домакинство /съгласно статистическите данни на НСИ/, като изключва разходите, нехарактерни за малолетните и непълнолетни лица /алкохолни напитки и тютюневи изделия, жилищно обзавеждане и поддържане на дома, данъци и социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/. С оглед на посоченото средният разход за малолетно или непълнолетно лице за 2023г., съгласно статистическите данни на НСИ /все още не са налични данни за 2024г. на сайта на НСИ/, е в размер на 7951лв. на година или 662.58лв. на месец /храна и безалкохолни напитки – 2987лв., облекло и обувки – 390лв., жилища, вода, електроенергия и горива – 348лв., здравеопазване - 1211лв., транспорт – 474лв., съобщения – 610лв., свободно време, културен отдих и образование – 744лв., разнообразни стоки и услуги – 415лв., други разходи - 772лв./

Разпечатката съдържа 38 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d47c5e4c-7af5-4834-8cb1-4b789b91fe32