Решение № 72 от 02.02.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. София , 02.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело № 20201000502670 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1453/24.02.2020г., постановено по гр.д.№4405/2018г., СГС е :

- ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от А. В. Ш., гражданин на Руската Федерация, роден на ********, с постоянен адрес: Руска Федерация, гр. Москва срещу „Ахау“ЕООД, ЕИК200985272 и „Ахау 2013“ЕООД, ЕИК202788715 установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1, пр. второ ГПК, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. ***, район ***, бул. *** №***, вх.“*“, ет.*, ап.**, с площ от 77.90 кв. м., при съседи: на същия етаж:

***. 1. 69, ***. 1. 40, ***. 1. 34, под обекта

***. 1. 25, над обекта ***. 1. 41., ведно с прилежащите му 1, 51 % идеални части от общите части на сградата, разположена в поземлен имот ***. 1.

168, заедно с паркомясто Р. 4, находящо се в сутерен, ниво – 2, в блок А, със застроена площ от 19, 5 кв. м., съответстващи на 18, 27 кв. м. по площообразуване или площ, включваща и идеалните части от общите части на сградата, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. 1. 168, от 37, 77 кв. м., заедно с 0, 1564 % идеални части от 1 правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, заедно с паркомясто Р. 5, находящо се в сутерен, на ниво – 2, в блок А, с площ от 19, 5 кв. м., със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18, 27 кв. м. по площообразуване или площ, включваща и идеалните части от общите части на сградата, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. 1. 168, от 37, 77 кв. м., заедно с 0, 1564 % идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** ;

ОСЪДИЛ е „Ахау 2013“ЕООД, ЕИК202788715 да предаде владението на А. В. Ш., гражданин на Руската Федерация, роден на ********, на основание чл. 108 ЗС описания погоре имот.

Срещу решението е подадена жалба от ответниците „Ахау“ЕООД и „Ахау 2013“ЕООД, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Прехвърлителката М.

В. е действала добросъвестно при установяване на владение върху процесния имот, тъй като го е обитавала преди смъртта на В. Ш., продължила е да живее там и след това,а извършените от нея сделки са били въз основа на дадено от последния пълномощно.Тъй като тя е представлявала и двете търговски дружества то следва, че установеното от ответника „Ахау 2013“ЕООД владение е било добросъвестно и правото на собственост върху имота е било придобито въз основа на кратката придобивна давност, която е изтекла към момента на подаване на исковата молба.Ако съдът приеме, че в полза на ответниците не е изтекла предвидената от закона придобивна давност, то предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни, тъй като ищецът е сезирал съда само с искове за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот по н.а.№49, н.д.№229/2013г., както и на апорта, който е извършен на 09.12.2013г.И двете действия са действителни и са произвели своите правни последици.По отношение на апорта следва да се има предвид, че евентуалните пороци, от които страда процедурата по включването на имота в капитала на „Ахау 2013“ЕООД биха могли да бъдат релевирани само чрез искове за установяване недействителност на вписването, каквито в случая не са били предявени.Ако съдът не приеме изложените доводи следва да се има предвид, че ищецът е предявил иск само за ½ ид.ч. от имота, тъй като другата част се притежава от трето за процеса лице – преживялата съпруга Л. В..Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго по 2 същество, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.Претендират се направените по делото разноски.

В срок е постъпил отговор от ищеца, в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното решение.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата на ответниците е в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.

Не е спорно по делото, че наследодателят на ищеца В. Ш. е придобил по продажба правото на собственост върху жилищен имот и две паркоместа, находящи се в гр.София, бул.“България“№110.Сделката е била сключена на 05.11.2008г., към който момент купувачът е бил неженен/бракът му с лицето Л. В. е сключен на 10.04.2010г. – стр.29/, поради което следва да се приеме, че на основание чл.20, ал.1, изр.1 от СК-отм., вр. чл.65, ал.1 от КМЧП придобитите имоти съставляват негово лично имущество.

Разпоредбата на чл.89, ал.2 от КМЧП предвижда, че „наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират“, което означава, че след смъртта на В. Ш. собствеността върху придобитите през 2008г. имоти е била придобита от неговия син и преживяла съпруга, които на основание чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН са наследници с равни права.

Представени са доказателства, че В. Ш. е починал на 18.01.2013г., а на 03.04.2013г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който е обективиран по н.а.№49, н.д.№229/2013г. на Нотариус Р.Д., по силата на който В. Ш., действащ чрез пълномощника си М. А. В. е продал на „Ахау“ЕООД имотите, които е придобил на 05.11.2008г.Така сключената сделка е нищожна поради липса на съгласие, а не се явява висящо недействителна поради това, че е сключена от пълномощник с прекратена представителна власт, тъй като една от страните по правоотношението /продавача/ е била починала и не би могла да изяви воля за сключване на договор.На нищожност на сделката поради липса на съгласие може да се позове всеки, докато в случая, в който сделката е висящо недействителна само мнимо представляваната страна или нейните универсални правоприемници.

От изложеното по-горе следва, че купувачът по договор за покупко-продажба от 03.04.2013г. „Ахау“ЕООД не е придобил собствеността върху прехвърлените имоти, а установеното от дружество владение е било недобросъвестно.

Представени са доказателства, че на 25.10.2013г. е учредено еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с наименование „Ахау 2013“ЕООД. Едноличен 3 собственик на капитала е бил „Ахау“ЕООД, а управител на новоучреденото дружество М.

В..Установеното от „Ахау 2013“ЕООД владение е било също недобросъвестно.Неговият управител и този на „Ахау“ЕООД е било едно и също лице, което означава, че към момента на апортиране на придобитите от „Ахау“ЕООД имоти в капитала на „Ахау 2013“ЕООД, органът, който управлява и представлява дружеството е знаел, че прехвърлителят не е техен собственик/чл.70, ал.1 от ЗС/. Неоснователни са оплакванията на ответниците, че единственият път за защита на ищеца е чрез предявяване на иск по чл.29 от ЗТР, тъй като насрещната страна не твърди порок на процедурата по включване на процесните имоти в капитала на „Ахау 2013“ЕООД.

От изложеното по-горе следва, че ищецът е установил активната си материалноправна легитимация в качеството си на собственик на процесните имоти по наследяване, както и пасивната легитимация на втория ответник, който не оспорва твърдението, че владее процесния имот.Неоснователно е възражението на „Ахау 2013“ЕООД, че е придобил по давност процесния имот, тъй като от момента на установяване на владението от неговия праводател – 03.04.2013г. до подаване на исковата молба в съда – 30.03.2018г., не е изминал период по-голям от 10г.

Предявеният положителен установителен иск срещу първия ответник е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба/т.3б от ТР№4/2016г. на ОСГК/.

Неоснователни са оплакванията, които са свързани с допуснати от страна на първоинстанционния съд нарушения на диспозитивното начало.В решението си СГС се е произнесъл по същество само по отношение на исковете за собственост, които са били предявени срещу двамата ответници.Липсата на произнасяне по самостоятелните претенции за нищожност на договора за покупко-продажба от 03.04.2013г. и извършения през 2014г. апорт съставлява непълнота на решението, която би могла да бъде отстранена по искане на страните, което е направено в срока за обжалване.Такава процедура не е била проведена, поради което исковете за нищожност не са предмет на въззивна проверка.

Както бе посочено по-горе ищецът се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от процесните имоти, а ответника „Ахау 2013“ЕООД ги владее без правно основание.

Предявяването на иск по чл.108 от ЗС от един от съсобствениците срещу лице/лица/, които владеят или държат съсобствения имот без правно основание съставлява действие на обикновено управление, поради което същия разполага с правото да иска предаване на целия имот, а не само на притежаваната от него идеална част.

Предявените искове за собственост са основателни и следва да бъдат уважени.

Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

4

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1453/24.02.2020г., постановено по гр.д.№4405/2018г. на СГС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5