Решение № 53 от 15.04.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Свиленград, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20255620200165 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Г. Р. И. с Е Г Н ********** от град ***************************, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №10258235 издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4 вр. с ал.1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.2 вр с ал.1 от ЗДвП.

С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – а именно в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалния такъв,като не излага конкретни съображения за това. Жалбоподателя, моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен и претендира присъждане разноски на адвоката на основание чл.38 от ЗА.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв.М.,която поддържа жалбата по изложените в нея доводи,като представя и писмена молба в която излага подробни доводи за отмяна на обжалвания ЕФ. Претендират се разноски по делото.

Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител по делото и не представят становище по 1 жалбата.

Страна Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград,редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 30.12.2024г. в 21, 46часа в ПП –I- 8 км.366+500 , в общ.Свиленград, обл.Хасково , с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а , представляващо преносима система за контрол на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникационен тип ARH CAM S1, е регистрирано и заснето движещото се в посока магазин Жанет, моторно превозно средство (МПС) марка „Мерцедес С 500 4матик ”, с държавен регистрационен номер СВ 2026 АЕ, със скорост 55 км/ч, при разрешена такава 40 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 15 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч).

След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден процесния ЕФ на името на жалбоподателя Г. Р. И. в качеството му на собственик, но същият е ползвател, видно от Справката за собствеността на автомобила към датата на деянието/като не са ангажирани доказателства първоначално да е издаден ЕФ срещу собственика и същият да е анулиран,след подаване на декларация за реалния ползвател на автомобила за процесната дата/,като е прието,че нарушението е извършено в условията на повторност ,а именно в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К №8720729 на 26.07.2024г.

ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед.

В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.2 вр с ал.1 о т ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв.

Фишът е връчен на лицето н а дата 31.01.2025 година (, видно от Справката за нарушител ,Преглед на Фиш и Писмо с рег.№ 351000-1423 от 27.02.2025 година) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл.

189, ал. 5 о т ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.

В указания срок, жалбоподателят не е представил в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не е направил възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

2

За работата и използването на конкретното АТСС - 120с52а на процесната дата – 30.01.2024г., когато е установено нарушението на жалбоподателя , е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване н а АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство.

От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 30.01.2024г и времето (21.10 часа д о 22.20часа), за ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26- 40 км/ч (разрешена скорост) и точното местонахождение на мястото за контрол , където е използвана системата, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като по АНПр е налична един брой снимка,от която се установява рег.номер на процесния лек автомобил.

От представения Протокол № 051-СГ-ИСИС/15.04.2024 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S1- 120с52а, според който съответства на одобрения тип.

Налични по АНПР са преглед на фиш и снимка към ЕФ.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП.

Налична е и снимка на разположението на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 120с52а , заснело процесното нарушение.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № 8121з 172/29.02.2016г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци на електронни фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.

Налична е и справка относно собствеността на процесното МПС,видно от която собственик на МПС е дружество,а жалбоподателя е вписан като ползвател на същото.

3

По делото е изискана и приета като доказателство схема на разположение на пътните знаци в процесния участък,в който е заснето нарушението,като видно от същата / представена от Община Свиленград / става ясно, че за км.

366+500 не важи ограничението от 40 км/ч, тъй като ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26, е налично чак при км. 366+650, т.е.

150метра след мястото, посочено от АНО като място на нарушението. Преди км. 366+500 няма ограничение на скоростта, въведено с пътен знак.

Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към АНП писмени доказателства.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи.

Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко относими към установената по горе фактическа обстановка от съда.

По отношение на приложения снимков материал от заснет на 30.12.2024г. клип с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а , представляващо преносима система за контрол на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникационен тип ARH CAM S1, съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи.

На това място следва единствено да бъде отразено законовото положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач и преглед на ЕФ/ на 31.01.2025г., а жалбата е входирана на 31.01.2025г. в регистратурата на АНО от легитимирано лице и е процесуално допустима / доколкото и липсва плащане от страна на жалбоподателя на законно предвидения процент от глобата-съгласно писмо от АНО/.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с изх.№ 351000-1423 от 4

27.02.2025 година и от Справката за нарушител, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в резултат на плащане на финансовата санкция.

Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна по следните съображения:

Налице е недоказаност на нарушението, свързана с описание на инкриминираното нарушение от към място, което е основание за отмяна на обжалвания ЕФ.

Като място на нарушението в ЕФ е посочено първокласен път № 8 при км.

366+500, посока магазин „Жанет”, но от Скицата, представена от Община Свиленград става ясно, че за км. 366+500 не важи ограничението от 40 км/ч, тъй като ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26, е налично чак при км. 366+650, т.е. 150 метра след мястото, посочено от АНО като място на нарушението. Преди км. 366+500 няма ограничение на скоростта, въведено с пътен знак, но дори при евентуално наличие на такова съгласно чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП , то важи до първото кръстовище, т.е. до улица „Крайречна”, респ.

Метанстанцията.

Т.е. изложеното обстоятелство води до недоказаност на нарушението, а оттук и до недоказаност на обвинението от обективна страна, предвид че мястото на осъществяване на деянието е задължителен признак на същата. В този смисъл е и Решение № 4804 от 18.11.2024 година по КАНД № 789/2024 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова.

За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че тълкувайки нормите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и чл. 188, ал. 1 и 2 от ЗДвП, в тяхната взаимна връзка е видно, че ЕФ може да се издаде само по отношение на собственика на МПС или на лицето, на което същото е предоставено. Последното обстоятелство може да се установява единствено с Декларация по реда на чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП, в която собственикът декларира изрично, кое е лицето, извършило нарушението.

В конкретният случай по представената Администратвнонаказателна преписка (АНП) липсват доказателства, а и не се твърди от АНО, че преди издаването на ЕФ такава Декларация е подадена.

Следователно с издаването на ЕФ незаконосъобразно е ангажирана отговорността на лице, което не е собственик или лице, посочено от последния по реда на чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.

Не може да се приеме, че е налице идентичност между лицето, вписано в Справката от АИС – КАТ като ползвател и лицето, на когото е предоставено МПС. Последното подлежи винаги на конкретно установяване - спрямо момента, в който е осъществено административното нарушение.