Решение № 1084 от 21.07.2023, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 998/2023
- Вид
- Решение № 1084
- Подписан
- 21.07.2023
- Състав
- РАЛИЦА ДОБРЕВА АНДОНОВА, КРАСИМИР РУСЕВ КИПРОВ, ВИОЛЕТА ТОДОРОВА КОЖУХАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221 ал.2 изр.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.48 · Закон за движението по пътищата
- §6 т.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.348 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1084
Варна, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - X тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател:
КРАСИМИР
КИПРОВ
Членове:
РАЛИЦА АНДОНОВА
ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия РАЛИЦА АНДОНОВА кнахд № 20237050700998 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от Д.В.Р., ЕГН **********,***, чрез пълномощника й адв.З.С. ***, против решение №396/13.03.2023г по АНД №2324/2022г на ВРС, ХІІІ с-в, с което е потвърдено издаденото от началник на група към ОДМВР-Варна, сектор „ПП”, НП №21-0819-004147/11.10.2021г и наложената на касаторката глоба в размер на 200лв. на осн.чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП. Релевирано е основанието на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Главното възражение визира факта, че мястото на ПТП не е кръстовище на равнозначни пътища по см.чл.48 от ЗДвП; че Р. е карала велосипед по паркова алея – публична държавна собственост, която е главен път, а другият участник в ПТП е управлявал л.а. по алея – частна собственост, която е път без предимство, и двете в границите на Морската градина във Варна, обявена за паметник на градинското и парково изкуство; в този смисъл се твърди обективна несъставомерност на вмененото на Р. административно нарушение и се оспорват изводите на ВРС в обратния смисъл; поддържа се, че и вината й за настъпилото ПТП не е доказана по несъмнен начин. С тези аргументи се настоява за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП като незаконосъобразни, и се претендират сторените в производството разноски по списък. В съдебно заседание по същество адв.С. поддържа жалбата на изложените в нея съображения.
Касационният ответник началник група в сектор „ПП” при ОДМВР-Варна, чрез процесуалния си представител гл.ю.к. К.Л.
– А., е депозирал писмени бележки, изразявайки становище за неоснователност на жалбата срещу законосъобразното решение на ВРС, с молба за оставянето му в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на жалбата, респективно – за правилност и законосъобразност на решението на ВРС.
Касационната инстанция преценява жалбата като неоснователна.
В производството пред ВРС, образувано по въззивната жалба на Д.Р., са събрани допустимите и релевантни гласни и писмени доказателства, въз основа на чийто съвкупен анализ съдебният състав приел за установено от фактическа страна, че на 24.09.2021г около 18:30ч Р. управлявала велосипед, придвижвайки се в Приморски парк, местност „Салтанат“, по алеята от Делфинаруима към ресторант „Класик“. Достигайки до кръстовището с алеята, идваща откъм жилищните сгради в посока КПП, което не било урегулирано с пътни знаци, Р. навлязла в него без да се огледа и без да спре. Настъпило ПТП с материални щети с навлизащия от дясната й страна по другата алея л.а. „Нисан“ с рег. №В 0870 ТС, управлявано от св.Росица Стойнова.
Р. ударила велосипеда в предната лява врата на автомобила, в резултат на което я огънала, след което паднала. Пристигналите на място служители на сектор ПП при ОДМВР-Варна, в т.ч. св.Филипов, извършили оглед на кръстовището и установили, че и за двамата водачи в посоките им на движение няма поставени пътни знаци, регулиращи движението в кръстовището, поради което приели, че пътищата са равнозначни; констатациите им са отразени в изготвения Протокол за ПТП от същата дата. След оглед на велосипеда и автомобила св. Филипов съставил АУАН против Д.Р. за нарушение по чл.48 пр.1 от ЗДвП – за това, че при управление на ППС на кръстовище с равнозначни пътища не пропуска и се блъска в идващия от дясно на ляво по алеята посока бул.“Княз Борис І“ л.а., като предизвиква ПТП с материални щети. При личното предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са постъпили възражения. Въз основа на АУАН било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП наложил на Р. Глоба в размер на 200лв.
При така установената фактология
ВРС приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, ограничаващи или осуетяващи правото на защита на наказаното лице, те съдържат всички императивно изискуеми реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително пълно и конкретно описание на нарушението, поради което констатирал липса на основания за отмяна на постановлението на процесуално основание.
По приложението на материалния закон въззивният съд приел, че със събраните в производството доказателства е установено, че на посочените в НП дата и място Р. не е изпълнила задължението си по чл.48 от ЗДвП в качеството си на водач на ППС на кръстовище с равнозначни пътища да пропусне ППС, които се намират или приближават от дясната му страна.
ВРС посочил, че съгл. §6 т.8 от ДР на ЗДвП „кръстовище“ е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят или се събират на едно ниво, а според т.1 на същия текст „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначено или обикновено използвано за движение на ППС или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците. Съдът е посочил, че специалният ЗДвП е приложим за всички пътища, независимо дали са част от републиканската и общинска пътна мрежа, или са част от второстепенната пътна мрежа на съответното населено място; че кръстовищата са два вида в зависимост от наличието или липсата на регулиращи средства: ако единият от пресичащите се улици е сигнализиран със съответни пътни знаци като път с предимство, кръстовището е регулирано, а при липса на сигнализация то е неурегулирано и предимство да премине пръв през него има дясностоящия съгл. предвиждането на чл.48 от ЗДвП. Позовавайки се на събраните в хода на АНП доказателства въззивният съд приел, че ПТП в случая е възникнало на неурегулирано кръстовище поради отразената от полицейските служители липса на сигнализация на някой от пътищата, по които са се придвижвали двете ППС, като такъв с предимство. Приел е, че независимо че управлява велосипед, като участник в движението Р. е задължена да спазва правилата на ЗДвП, което тя не е изпълнила в случая, тъй като не е пропуснала идващия отдясно л.а. и е причинила ПТП с материални щети.
По-нататък въззивният съд обсъдил и отхвърлил като неоснователни възраженията на Д.Р. за липса на умисъл за извършване на нарушението с аргумент, че транспортните нарушения по ЗДвП в общият случай се осъществяват при форма на вината непредпазливост, и като такива са субективно съставомерни; относно поправката в часа на нарушението в АУАН е достигнал до заключение, че след като такава фигурира и в екземпляра, връчен на нарушителя, тя е направена преди връчване на акта, т.е. липсва основание да се счита за съществено процесуално нарушение; посочил, че липсата на мотиви защо АНО не прилага чл.28 от ЗАНН няма стойност на съществено процесуално нарушение, понеже те не са задължителен реквизит по чл.57 ал.1 от ЗАНН, а и издаването на НП красноречиво обективира становището на АНО, че случаят не е маловажен. Не на последно място въззивният съд коментирал, че наложената глоба е в абсолютния размер по приложимия санкционен текст и не са налице основания за изменението й. С тези съображения ВРС потвърдил НП, като присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- Варна.
Настоящият касационен състав преценява така достигнатите от предходния правни изводи като доказателствено обвързани и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. Касационните възражения са изцяло неоснователни.
Без съмнение е вярно всичко изложено относно Морската градина на гр.Варна като паметник на градинското и парково изкуство – това обаче се отнася до т.нар.Историческо ядро в централната градска част, където безспорно и категорично е забранено движението на МПС.
Конкретното ПТП обаче е настъпило другаде - в Приморския парк, местност „Салтанат“, където има построени множество жилищни сгради, обитавани от постоянно живеещи в тях граждани на града. На всички варненци е добре известен дългогодишният проблем с непоследователната политика на Община Варна относно наличието на контролно-пропусквателни пунктове, разрешителния режим за движение на автомобили в парка, и т.н. Никоя от тези обстоятелства обаче не е предмет на настоящото производство. Релевантните факти са два – управление на ППС (велосипед) от страна на Д.Р., и настъпилото ПТП, като спорният въпрос е единствено дали то се е случило на нерегулирано кръстовище, т.е. извършила ли е касаторката вмененото й административно нарушение по чл.48 от ЗДвП.
Въззивният съдебен състав е дал убедителен положителен отговор на всички тези въпроси. В допълнение към изложеното от него и в отговор на твърденията в касационната жалба следва да бъде посочено и следното: Обстоятелството, че пътят с идентификатор ***, представляващ алея в Приморски парк, по който се е придвижвала Р., е публична държавна собственост, е ирелевантно за квалифицирането му като главен спрямо пътя с идентификатор ***, представляващ също алея в Приморски парк, по който се е придвижвала другата участничка в ПТП, който е частна собственост. От общодостъпната база данни на КАИС е видно, че двете алеи са с еднаква ширина, като първата е успоредна на бреговата линия, а втората е перпендикулярна; липсват обаче основания да се приеме, че единият от тези пътища е обслужващ и второстепенен спрямо другия. Главното основание за това е безспорната между страните и потвърдено с писмените доказателства по АНП липса на пътни знаци, обозначаващи някой от тези пътища като път с предимство; същевременно ноторен факт е, че и двата пътя са асфалтирани, т.е. никой от тях не е черен, ерго – второстепенен спрямо другия. Всички тези факти в безпротиворечивата си съвкупност налагат извод, че кръстовището между двете алеи, на което е настъпило ПТП, е такова на равнозначни пътища, на което предимство има дясностоящия, т.е. л.а., управляван от св.Стойнова, а не лявостоящия, т.е. велосипедът, управляван от касаторката Р.. Задължение на последната е било да даде предимство на навлизащия в кръстовището отдясно лек автомобил, което тя не е спазила, в резултат на което е предизвикала ПТП с материални щети, т.е. вмененото й административно нарушение по чл.48 от ЗДвП е обективно съставомерно.
Противно на поддържаното от касаторката, същото е и субективно съставомерно. Като участник в движението по пътищата, отворени за обществено ползване (в случая – алея в Приморски парк), и независимо от вида на управляваното ППС (в случая – велосипед), Р. е била длъжна да възприеме и да се съобрази с пътната сигнализация и маркировка, а в случая – липсата на такава, обозначаваща пътя, по който се придвижва, като път с предимство. Изхождайки от нормалната житейска логика, че никой не желае да предизвика ПТП със своя участие поради големия риск от неблагоприятните имуществени и неимуществени вреди, и от факта, че касаторката е имала обективна възможност да възприеме липсата на сигнализация на пътя, по който се придвижва, като такъв с предимство, следва извод, че нарушението е извършено от нея при форма на вината несъзнавана непредпазливост, наричана още престъпна небрежност.
При тази форма на вината деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването им. Безспорно Д.Р. е можела да съобрази, че се придвижва по път, който не е обозначен като такъв с предимство, можела е и била длъжна да съобрази, че на кръстовище с равнозначен път от дясната страна по посока на движението й, тя е длъжна да пропусне придвижващия се по него лек автомобил, и че ако не го стори, ще настъпи ПТП. Изложеното квалифицира извършеното от нея административно нарушение като непредпазливо, а в случая то изпълнява и изискванията да е резултатно и увреждащо, каквито са всички съставомерни непредпазливи нарушения. Съгласно чл.7 ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, както е в настоящия казус, а според ал.2 на текста непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, какъвто нарушението по чл.48 от ЗДвП не представлява. Поради гореизложеното санкционираното с НП административно нарушение е и субективно съставомерно, като вина (под формата на небрежност) за извършването му има Д.Р..
Разпечатката съдържа 30 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d47ad94e-5358-4f85-a8c6-d6bb9447960a