Решение № 261242 от 27.10.2023, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 27.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени

Коджабашева

ЧЛЕНОВЕ: Анелия Янева мл. съдия Яна Борисова при участието на секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 486 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С

Решение от 7.08.2019 г., постановено по гр. дело № 88749/ 2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 167 състав, по предявени от Г.Н.Н. /ЕГН **********/ и В.Х.Н. /ЕГН **********/ срещу „Б.П.Б.“ АД- *** /ЕИК ********/ установителни искове „по чл.146 ЗЗП“ са обявени за нищожни клаузите чл.14, ал.2, чл.14, ал.3 и чл.24, ал.2 от Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 2388/R/ 2007 от 11.07.2007 г., и на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „Б.П.Б.“ АД- *** /ЕИК ********/ е осъдена да заплати на Г.Н.Н. /ЕГН **********/ и В.Х.Н. /ЕГН **********/ сумата 757.80 евро, представляваща недължимо платена сума по Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 2388/R/2007 от 11.07.2007 г., през периода от 20.12.2012 г. до 20.12.2017 г., като този иск е отхвърлен за горницата над уважения размер от 757.80 евро до пълния предявен размер от 5 468.48 евро и за периода от 17.11.2012 г. до 19.12.2012 г. С решението е отхвърлен и предявеният от Г.Н.Н. /ЕГН **********/ и В.Х.Н. /ЕГН **********/ срещу „Б.П.Б.“ АД- *** /ЕИК ********/ иск по чл.86 ЗЗД за присъждане на сумата 540.23 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.11.2014 г. до 20.12.2017 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Б.П.Б.“ АД е осъден да заплати на ищците Г.Н. и В.Н. сумата 734.12 лв.- разноски по делото, и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците Г.Н. и В.Н. са осъдени да заплатят на ответника „Б.П.Б.“ АД сумата 540.39 лв.- разноски.

С решение от 1.11.2019 г., постановено по реда на чл.250 ГПК, „Б.П.Б.“ АД /ЕИК ********/ е осъдено да заплати на Г.Н.Н.

/ЕГН **********/ и В.Х.Н. /ЕГН **********/ законната лихва за забава върху сумата 757.80 евро, считано от 20.12.2017 г. до окончателното й изплащане.

С определение от 1.11.2019 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е оставено без уважение искане на Г.Н.Н. и В.Х.Н. /ищците/ за изменение на постановеното на 7.08.2019 г. по гр.д.№ 88749/ 2017 г. на СРС, 167 състав, решение в частта за разноските.

Постъпила е въззивна жалба от Г.Н.Н. и В.Х.Н. /ищци по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното на 7.08.2019 г. решение в отхвърлителната му част и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на останалата част от претендираните на основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД суми- главница и лихви за забава, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Подадена е въззивна жалба срещу постановеното на 7.08.2019 г. решение и от ответника „Б.П.Б.“ АД- ***, с конституиран по реда на чл.227 ГПК в хода на въззивното производство правоприемник „Ю.Б.“ АД- ***, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в частта му, в която са уважени исковете по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.146 ЗЗП и чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, и в частта относно съразмерно присъдените на ищците разноски, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърлянето им като неоснователни, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Подадена е и частна жалба от ищците Г.Н.Н. и В.Х.Н. срещу постановеното на 1.11.2019 г. определение по чл.248 ГПК, с искане да бъде постановена отмяната му и да им бъдат присъдени претендираните по делото разноски.

Насрещните страни взаимно оспорват подадените по делото въззивни жалби и частна жалба.

Предявени са установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1, изр.1 ЗЗД вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП и осъдителни искове по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на ищците Г.Н. и В.Н., с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Жалбата на ответника „Б.П.Б.“ АД, с конституиран във въззивното производство правоприемник „Ю.Б.“ АД- *** /чл.227 ГПК/, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е също частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество обжалваното първоинстанционно решение е частично неправилно- относно уважения от СРС установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1, изр.1 ЗЗД вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП с предмет клаузата на чл.14, ал.2 от процесния кредитен договор, и относно отхвърления осъдителен иск по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за горницата над сумата 757.80 евро до размер на сумата 1 482.45 евро, или за сумата 724.65 евро, и следва в тази част да бъде отменено.

В останалата част, в която установителният иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1, изр.1 ЗЗД вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП с предмет клаузите на чл.14, ал.3 и чл.24, ал.2 от процесния кредитен договор е уважен, и осъдителният иск по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД е отхвърлен за горницата над сумата 1 482.45 евро до пълния предявен размер от 5 468.48 евро, и искът по чл.86 ЗЗД /за сумата 540.23 евро/ е отхвърлен изцяло, решението като правилно следва да бъде потвърдено.

Фактическият състав на чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. В тежест на ищците е да установят при условията на пълно главно доказване факта на плащане на процесната сума, а ответникът дължи доказване, че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото /чл.154 ГПК/.

Въпросът за валидността на спорните договорни клаузи- чл.14, ал.2 и ал.3 и чл.24, ал.2 от процесния кредитен договор, е релевантен за извършваната от съда преценка за съществуването и реализацията на спорното материално право и респ. за основателността на иска по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, тъй като от тяхната липса /поради твърдяната нищожност и неравноправност/ ищците извеждат правото да искат връщане на платени без основание погасителни вноски, съответно- от тяхното наличие /като валидни/ ответникът извежда правото да задържи платените по кредитния договор погасителни вноски.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал /писмени доказателства и експертно заключение на изслушана в първо-инстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза/ обосновава извод на въззивния съд за наличие на визираните в чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД материално- правни предпоставки и за настъпило за ищците обедняване за сметка обогатяването на ответника, поради плащане на сумата 1 482.45 евро общо /757.80 + 724.65 евро/, представляваща част от платена по процесния кредитен договор възнаградителна лихва, без основание.

Не е спорно по делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че страните са били обвързани от валидно договорно право-отношение, възникнало по силата на сключен на 11.07.2007 г. Договор за кредит, обезпечен с ипотека, под № 2388/R/2007, по отношение на който приложение намират разпоредбите на чл.430 и сл. ТЗ. Договорът е формален /изискуемата от закона форма за действителност е писмена форма- чл.430, ал.3 ТЗ/, срочен, двустранен, възмезден и консенсуален.

По така сключения договор ответникът „Б.П.Б.” АД предоставил на ищците Г.Н.Н. и В.Х.Н. кредит в размер на 25 700 евро- за рефинансиране на жилищен кредит към „Българска пощенска банка“ АД /за покупка/ и ремонт на недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул********, апартамент № 61, за срок от 420 месеца /или 35 години/, считано от 17.08.2007 г. до 17.07.2042 г.- според посоченото в приложения погасителен план. За усвоения кредит кредитополучателите се задължили да заплащат годишна лихва, представляваща сбор от два компонента-базов лихвен процент /БЛП/, определен при подписване на договора, който към момента на сключването му бил в размер на 2.5 %, и фиксирана надбавка от 3.9 %, т.е. при сключване на договора договореният годишен лихвен процент е възлизал на 6.4 %- съгласно чл.14, ал.1 от договора. БЛП на банката- според чл.14, ал.2 от процесния договор, бил формиран от тримесечния EURIBOR, който към датата на подписване на кредита бил в размер на 2.5 %.

Не е спорно по делото и че възникналите до датата на подаване на исковата молба /20.12.2017 г./ задължения по кредита са погасени от страна на ищците, като са платени главницата и начислените от ответника лихви /възнаградителни лихви/, за което са направени и съответни констатации от вещото лице С. в приетото в първоинстанционното производство заключение на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза.

Съгласно експертното заключение, прието като неоспорено от страните, стойността на тримесечния EURIBOR достигнал ръст от 4.074 % през м. август 2007 г. и 4.108 %- през м. декември 2007 г. При запазена тенденция за увеличаването му през следващите месеци, тримесечният EURIBOR достигнал най- високите си нива през м. август 2008 г.- 4.968 %, след което започнала тенденция за намаляването му, при което през м.02.2009 г. достигнал ниво от 2.077 %, което е под приемливия за ответната банка- според чл.14, ал.3 от договора, минимум, като тенденцията за намаляването му се запазила и през целия процесен период от м.12.2012 г. до м.12.2017 г. нивото му било под 2.5 %. Отчитайки ръста на приложимия към договора за кредит пазарен индекс, ответната банка променила едностранно приложимия към процесния кредитен договор лихвен процент, като го завишила до 7.65 % и тази тенденция е запазена през целия процесен период /м.12.2012 г. до м.12.2017 г./, през който задължението е олихвявано при лихвен процент от 7.65 %, вместо 6.4 %, както е посочено в чл.14, ал.1 от договора. Независимо от посочената от експерта трайна тенденция към намаляване на тримесечния EURIBOR /достигнал ниво от 0.007 % през периода до 17.12.20017 г., като през целия процесен период е бил под 1 %/, завишеният от банката лихвен процент от 7.65 % е прилаган относно процесния кредитен договор през целия исков период от 17.12.2012 г. до 17.12.2017 г., когато отново бил приложен уговореният между страните /чл.14, ал.1 от договора/ лихвен процент от 6.4 %.

Сключеният между страните договор е такъв за банков кредит по чл.430 и сл. ТЗ.

Кредитодателят е банка, която извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск- чл.2, ал.1 ЗКИ. Като юридическо лице, което предоставя услуги и сключва договори с потребители като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, ответната банка е търговец по смисъла на § 13, т.2 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Другата страна по право-отношението- кредитополучателите- ищци като физически лица следва да се считат потребители по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като, макар и предназначението на получените от тях кредитни средства да е за рефинансиране на жилищен кредит /за покупка на апартамент/ и за ремонт на същия, няма твърдения, нито данни и доказателства по делото при сключването на договора за кредит да са действали в рамките на осъществявана търговска или професионална дейност, което да изключва качеството им на потребители по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Следователно приложим в отношенията между страните е Законът за защита на потребителите /ЗЗП/, в който пряко са транспонирани правилата на Директива 93/13/ЕИО от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори- & 13а, т.9 от ДР на ЗПП.