Решение № 97 от 08.03.2021, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Търговище , 08.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Йоханна И. Антонова при участието на секретаря Валентина И. Войникова като разгледа докладваното от Йоханна И. Антонова Гражданско дело № 20203530101517 по описа за 2020 година

Производството е по предявен иск с правно основание чл. 288а, ал.3, вр.ал.1, т.1, вр. чл. 288, ал.12 от КЗ (отм.)

Ищецът Гаранционен фонд гр.София, представляван от изп. директори М.К. и С.С., действащи чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.К.В. -ТАК, твърди в исковата молба, че е изплатил по щета № 11-0068/15.01.2016г. обезщетение в размер на 1 324,26лв., за причинени имуществени вреди на л.а.”Мерцедес 190А” с рег.№ ******** вследствие на ПТП, настъпило на 12.08.2015г. причинено от ответника В. Д. Н. от гр.Търговище, който управлявал л.а. „Фолксваген Голф” с рег.№ ********* с несъобразена скорост и не пропуснал движещият се по пътя с предимство л.а., като управлявал автомобила и без валидно действаща задължителна застраховка ГО, при което ищецът счита, че за него е налице правен интерес да предяви регресна претенция против причинителя на вредите за изплатеното обезщетение; претендират се законната лихва и разноските по делото. В съдебно заседание и в писмени бележки процесуалният представител на ищеца адв.К.В.-ТАК поддържа иска и пледира за уважаването му, претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, предявеният иск се оспорва изцяло, като неоснователен и недоказан.Излага се, че вземането е погасено по давност; че не са били налице законовите изисквания за изплащане на обезщетението от страна на ищеца, а също, че не е спазена законовата процедура за това; оспорва се и твърдението за липса на валидна застраховка „ГО” към момента на ПТП, доколкото това било посочено единствено в съставения АУАН, но административно1 наказващият орган не му наложил наказание за това, като установяването на това обстоятелство в настоящото производство би било недопустимо; оспорва и доказателствената стойност на вписаните обстоятелства в базата данни на ГФ.Поради изложеното иска отхвърляне на претенцията, като неоснователна.В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства, а именно- Протокол за ПТП № 1553731/12.08.2015г., неоспорен от ответника се установява, че на 12.08.2015г. около 17.30ч. на кръстовището на ул.”Кап. Данаджиев” и ул.”Граф Игнатиев” в гр.Търговище ответникът, който управлявал л.а. л.а. „Фолксваген Голф” с рег.№ ********* с несъобразена скорост и като не пропуснал движещият се по пътя с предимство л.а., .”Мерцедес 190А” с рег.№ ********, собственост и управляван от Е.Х. , предизвикал ПТП с имуществени вреди.В акта е посочено, че ответникът няма валидна застраховка „ГО”, като актът е подписан от ответника. За процесното ПТП е съставено НП № 15-1292-001461 от 06.11.2015г., с което на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 179,ал.2 от ЗДвП, на ответника е наложено наказание глоба в размер на 100лв., като НП е връчено на ответника на 30.12.2-015г. и видно от отбелязването върху него, същото е влязло в законна сила на 11.01.2016г. От Справка от базата данни на ИЦ към ГФ от 18.01.2016г. се установява, че към датата на процесното ПТП -12.08.2015г., за автомобила, управляван от ответника не е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност”, като е отбелязано, че издадената полица № 02115000293782 от 13.01.2015г. е анулирана на 15.01.2015г..От представената застрахователна преписка по щета № 110068/15.01.2016г. се установява, че същата е заведена по молба на собственика на увредения автомобил и от страна на застрахователя на същия „БУЛИНС” е извършен оглед, като е извършена и техническа експертиза от служители на ищеца, от които са установени щети в размер на 1 324,26лв., като от Заключителна техническа експертиза по щетата, имуществените вреди са окончателно определени в размер на 1 324,26лв., която сума е изплатена на правоимащото лице на 17.02.2016г., видно от представеното преводно нареждане. Представена е и покана за плащане изх. 267/15.09.2016г., отправена от ищеца до ответника, както и обратна разписка за пратка от „Спиди” от 15.09.2016г., в която е отразено, че съдържа посочената по-горе покана за плащане, но не се установява дали е получена от ответника. Същата е връчена на ответника с преписа от исковата молба.Не е спорно, че и до момента ответникът не е изплатил претендираната сума от 1 324,26лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Претенцията на ищеца е обоснована с обстоятелството, че е изплатил по щета № 110068/15.01.2016г. обезщетение в размер на 1 324,26лв., за причинени имуществени вреди на л.а.”Мерцедес 190А” с рег.№ ******** вследствие на ПТП, настъпило на 12.08.2015г.

2 причинено от ответника В. Д. Н. от гр.Търговище, който управлявал л.а. „Фолксваген Голф” с рег.№ ********* без валидно действаща задължителна застраховка ГО и около 17.30ч. на кръстовището на ул.”Кап. Данаджиев” и ул.”Граф Игнатиев” в гр.Търговище, се движел с несъобразена скорост и не пропуснал движещият се по пътя с предимство л.а., .”Мерцедес 190А” с рег.№ ********, собственост и управляван от Е.Х., причинил имуществени вреди по автомобила на Х.. Посочените обстоятелства относно процесното ПТП не се оспорват от ответника, който не е оспорил и съставения му АУАН и НП, при което съдът приема за установено наличието на виновно поведение на ответника за настъпването на ПТП, от което са причинени имуществени вреди на друг автомобил, т.е. налице е и причинна връзка между поведението на ответника и причинените вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2 от КЗ, Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за: имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите-б.”а”, а съгласно чл. 288, ал. 12 от КЗ, след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. С оглед посочената правна регламентация съдът приема, че в случая са налице предпоставките за извършеното плащане от страна на ГФ, който е изплатил обезщетението за причинените от ответника на трето лице неимуществени вреди. За неоснователни приема съдът доводите на ответника за това, че не е установена липсата на валидна застраховка „ГО”, а установяването на това обстоятелство в настоящия процес е недопустимо, поради следното: На първо място, липсата на застраховка „ГО” е констатирана от актосъставителя на посочения по-горе АУАН, а актът е подписан от ответника, като участник в ПТП поради което самия АУАН се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните факти, чието настъпване е верифицирано с подписа на последния. На следващо място, обстоятелството дали администравно-наказващият орган е наложил наказание на ответника за липсата на застраховка „ГО” или не е ирелевантно за настоящия спор, а съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, наличието на валидна застраховка „ГО” към датата на ПТП е възложено в тежест на ответника, който не е ангажирал никакви доказателства в тази връзка. Съдът счита за неоснователни и доводите на ответника за това, че справката от регистъра на Информационния център на ищеца е документ съставен от него, т.е. установяващ изгодни за ищеца обстоятелства, тъй като съгл. разпоредбата на чл. 295, ал.7 КЗ, данните в Информационния център имат официално оповестително действие и до доказване на противното издадените въз основа на тях документи удостоверяват с обвързваща доказателствена сила съществуването и прекратяването на договорите за 3 задължителна застраховка „Гражданска отговорност”(Решение № 161/13.11.2012г. по т.д.№ 607/2011г. на ВКС II т.о.).На следващо място, съобр. разпоредбата на чл.292, ал. 1, т. 3 вр. чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.) вписването на прекратяването на застрахователния договор, създава оборима презумпция за липса на застрахователно правоотношение. В случай, че застрахованият твърди, че публично оповестеното чрез вписване обстоятелство не е възникнало валидно т. е. че облигационната връзка по застрахователния договор не е прекратена, в негова тежест е да установи това, т. е. следва да установи положителния факт на съществуване на валидна застраховка гражданска отговорност, чрез опровергаване на предхождащите вписването факти и/или обуславящи го действия, както се посочи и по-горе, но ответникът не е провел доказване на посочените обстоятелства(в този см. Решение № 183 от 22.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 746/2017 г., I т. о.). По отношение на претендирания от ищеца размер на регресната претенция от 1 324,26лв., съдът намира следното: при наличие на доказателства за основателност на иска, съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. Той е длъжен, съгласно разпоредбата на чл.162 ГПК да определи размера по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице. В този смисъл е константната практика на ВКС, постановявана по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр.д. № 5247/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 253 от 2.07.2012 г. по гр.д. № 652/2011 г., ІV г.о.; решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр.д. № 342/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № 175 от 6.06.2011 г. по гр.д. № 1242/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др./. В случая ищецът не е поискал допускането на съдебно-оценителна експертиза по отношение на претенцията за настъпилите имуществени вреди, но от представените по делото доказателства за оценка на причинените щети, както и съобразно разпоредбата на чл.

162 ГПК, съдът намира, че размерът й съответства на исковата претенция в размер на 1 324,26лв.Що се отнася до въведеното от ответника възражение за погасяване на вземането по давност, съдът приема същото за неоснователно, поради следното: Основанието за встъпване в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата е изпълнението на законово регламентираното задължение на Гаранционен фонд за плащане на застрахователно обезщетение на третите увредени от ПТП лица в лимитативно предвидените случаи, следователно давността започва да тече от датата на заплащане на обезщетението, което в случая е 17.02.2016г., като исковата молба е депозирана в рамките на общия петгодишен давностен срок с депозирането й на 27.11.2020г.Следва да се посочи, че регресното право на Гаранционен фонд да иска от причинителя на вредата това, което е платил на увреденото лице, както и суброгационното му право да встъпи в правата, които увреденото лице има срещу причинителя на вредата са аналогични на регресното и суброгационно право на застрахователя по чл. 213 КЗ (отм.), като по въпросите за погасителната давност спрямо регресните суброгационни искове на застрахователя и Гаранционния фонд съществува задължителна практика, обективирана в т. 14 от ППВС № 7/77 г. Тези въпроси се разрешават непротиворечиво и в постановени по чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение № 178 от 21.10.2009 г. по т.д. № 192/2009 г., II т.о., решение № 173 от 30.10.2009 г. по т.д. № 455/2009 г., II т.о., решение № 53 от 16.07.2009 г. по т.д. № 356/2008 г., I т.о., решение № 2 от 02.02.2011 г. по т.д. № 206/2010 г., II т.о., решение № 15 4 от 04.02.2011 г. по т.д. № 326/2010 г., II т.о. и др., в които се приема, че регресните суброгационни искове на застрахователя и Гаранционния фонд се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от момента, в който застрахователят, съотв. Гаранционният фонд изплати обезщетенията на правоимащите лица.