Решение № 599 от 02.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 599 гр. Плевен, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир М. Д. при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева като разгледа докладваното от Красимир М. Д. Административно наказателно дело № 20254430201448 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на Й. Т. Н., с ЕГН ********** от град *****, обл.

Плевен, ж.к. “********”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** против Наказателно постановление № 250938-001753 от 23.05.2025 г. на Н. Група в ОД на МВР - Плевен, С-Р „Пътна полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил на Й. Т. Н. глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Й. Т.

Н., който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител адв. М. М. от АК - Плевен.

Процесуалният представител на жалбоподателя – адв. М., моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

За ответната страна по жалбата Н. Група в ОД на МВР - Плевен, С-Р „Пътна полиция“, редовно и своевременно призована, не се явява представител и не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА.

1

Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна само на процесуално основание без да се разглежда спора по същество.

Атакуваното наказателно постановление № 25-0938-001753 от 23.05.2025 г. е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 3334421 от 08.05.2025 г., в който е отразено, че на 08.05.2025 г., около 13:30 часа, в град Плевен, ул. „Георги Кочев до номер 96, с посока на движение към кръстовище образувано с улица „Кара Кольо, като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, собственост на „********“ ЕООД – град Д.град, БУЛСТАТ *********, извършва следното нарушение:

Преминава от лява в дясна част на пътното платно/като платното е с една посока за движение и е без маркировка разделяща го на две ленти/, с цел завиване на дясно за навлизане в крайпътен имот на гореописания адрес, като не съобразява поведението си с движещият се в дясната част на платното лек автомобил „БМВ 318 И“, с регистрационен номер *********, собственост на Г.Н.К, от град плевен, управляван от Н.Г.К., роден на 05.12.2002 г., удря последния в предна лява част и се реализира ПТП, с материални щети по двата автомобила.

Нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от актосъставителя Д. Б. Д. на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Плевен, сектор „ПП“.

Въз основа на посочената по–горе констатация на жалбоподателя е издадено наказателно постановление, с което на основание чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200 лв.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следните правни изводи:

СЪДИЯ КРАСИМИР Д. категорично счита, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено !!!

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила.

Това е и позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год., която е задължителна за съдилищата .

В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено 2 административно нарушение или не .

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания дадени непосредствено и устно в съдебната зала не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение.

Ответната страна по жалбата Н. Група в ОД на МВР - Плевен, С-Р „Пътна полиция“ също не ангажира никакви допълнителни доказателства в подкрепа на установената в НП-то фактическа обстановка.

В настоящето производство съдът е длъжен да извърши служебно проверка за законосъобразност на съставеният АУАН и издаденото НП, респективно спазени ли са всички правила и изисквания на материалния и процесуалния закон при ангажиране отговорността на нарушителя.

Съдът намира, че НП е издадено при изключително неизяснена фактическата обстановка на извършеното ПТП и конкретно относно вината на жалбоподателя в случая.

От свидетелските показания на актосъставителя Д. Б. Д. се установява, че АУАН-а е съставен от лице неочевидец, и че вписания като свидетел по акта – свидетелят М. Д. Г., също не е очевидец на нарушението.

Актът е съставен, без да са посочени свидетели очевидци на нарушението и без същите да са разпитани и да са им снети обяснения.

С оглед обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са настъпили, но те са били в изключителен незначителен вид.

Съдът констатира, че грубо е нарушена процедурата по съставяне на АУАН.

Чл.40 ал.1-4 от ЗАНН предвижда в присъстването на кои лица се съставя всеки акта.

Освен нарушителят/или респективно негов представител/, следва да присъства в този момент и :

- свидетелите присъствали при извършване или установяване на нарушението.

Това е първата хипотеза, и тя предвижда присъствие на свидетел/свидетели – очевидци, било на извършване на административното нарушение, било на констатирането му от актосъставителя, без да се изисква някакъв специален брой на тези свидетели.

Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.

Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/ какъвто не е настоящият 3 случай.

Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН-та, като поне един от свидетелите да подпише акта.

При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като в случая и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението.

Актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, които да са очевидци на констатираното нарушение, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта, но той не го е сторил дали от незнание или умишлено и тенденциозно – без никакво значение.

При внимателен прочит обаче се констатира, че актосъставителя изрично е посочил в АУАН-а съставен на мястото на ПТП-то, че колегата му М. Д. Г. е свидетел при констатиране на нарушението, но не е свидетел при самото извършване на нарушението .

В такъв случай, достатъчно е било при съставяне на АУАН-а да присъства поне един свидетел присъствал на нарушението или такъв установил нарушението, за да е спазено буквално изискването на чл.40 ал.1 от ЗАНН.

На следващо място, в така съставения АУАН не става ясно за часа на вмененото във вина нарушение.

В същия е описано, цитат: „…за това, че на 08.05.2025 г. около 14:46 часа в обл. Плевен, общ. Плевен, гр. плевен, ул. „Георги Кочев“ 96“.

Актосъставителят в АУАН-а е отразил в графа – „при следните обстоятелства“, цитат - “На 08.05.2025 г., около 13:30 часа, в гр. Плевен, ул.

„Георги Кочев“ до номер 96…“

В даденото сведение от страна на жалбоподателя Й. Т. Н. е посочено, цитат: „Днес на 08.05.2025 г. към 12:30 часа“

В даденото сведение от старан на лицето Н.К. е отразено, цитат: „ Около 13:30 часа пътувах за работа“

Съдът счита, че това е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като от АУАН не става ясно точно кога е извършено вмененото във вина нарушение, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

В атакуваното НП е описан час „около 13:30 часа".

В тази връзка, съдът счита, че следва да е налице пълна идентичност между акта, поставящ началото на административно наказателната процедура и финализиращият я такъв чрез наказателното постановление, което е гаранция за осъществяване правото на защита на наказаното лице.

Посочвайки в наказателното постановление час на извършване на нарушението, различен от визирания в акта, наказващият орган на практика е предявил на жалбоподателя ново обвинение и го е санкционирал за деяние, 4 различно от описаното в съставения акт.

По този начин е ограничена възможността на сочения за нарушител да разбере за какво точно нарушение е наказан, за да организира адекватно защитата си.

Административно-наказателната процедура по ЗАНН е строго формална и повечето от правилата въведени от законодателят в нормите на ЗАНН са императивни, особено тези на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се характеризира като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове.

Различието в посочване на задължителният реквизит - часа на извършване на нарушението, както в АУАН, така и в атакуваното НП, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в административната фаза на производството. Посоченото нарушение съществено нарушава от една страна правото на защита на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно нарушение се ангажира отговорността му, а от друга поставя съда в невъзможност да направи адекватна преценка и относно законосъобразността на акта.