Присъда № 95 от 01.07.2026, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №95/01.07.2026 година по НОХД №2032/2026г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № 364 ЗМ-364/2025 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР Бургас, пр. пр.

№ 10330/2025г. по описа на Районна прокуратура Бургас, с който е повдигнато обвинение на Х. М. М., ЕГН: **********, за това че: на 03.07.2025г. в гр. Бургас, кв.

„***“, ул. „***“ № 34, общежитие на „***“, партерен етаж, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот - разкъсване на мрежа на комарник на прозорец, отнел чужди движими вещи - един брой смарт часовник марка „ХО-J1” на стойност 56,24 евро; един брой смарт часовник марка „Smart Watch” на стойност 25,56 евро; един брой мобилен телефон марка „***” с IMEI 1: *** и IMEI 1: *** на стойност 51,13 евро; един брой електронна цигара марка „***” на стойност 25,56 евро; един брой сребърно синджирче ведно с висулка „кръст“ на стойност 40,90 евро; чифт сребърни обеци с общо тегло 6 грама на стойност 35,79 евро; един брой малка златна висулка за гривна с тегло 1 грам на стойност 76,69 евро и парична сума в размер на 1130.00 лева (577.76 евро) и 70.00 евро, всичко на обща стойност 959,63 евро, от владението на Р. Г. П., ЕГН: **********, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт. Счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при приложение на чл.58а НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца, което да се редуцира с 1/3 до размер от 12 месеца.

Предлага на следващо място изпълнението на определеното наказание ЛОС да се отложи на осн. чл.66, ал.1 НК с определяне на изпитателен срок от 4 години.

Защитникът на подсъдимия - адв.К. – БАК, поддържа становището на представителя на държавното обвинение, като също моли спрямо подзащитния му да се наложи наказание ЛОС за срок от 8 месеца. Предлага на следващо място изпълнението на определеното наказание ЛОС да се отложи на осн. чл.66, ал.1 НК с определяне на изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимият изразява съжаление за стореното и моли за налагане на по – малко наказание.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Х. М. М., с ЕГН: **********, е роден на *******. Същият е българин, 1 български гражданин, неженен, *****, с постоянен и настоящ адрес: гр.Бургас, кв.

„***“, ул.„****“ **.

На 03.07.2025г. подсъдимият Х. М. М. се намирал в гр.Бургас, кв.„***“, ул.„***“ в близост до *** - общежитие на „***“, партерен етаж. На партерния етаж във въпросното общежитие живеела под наем свидетелката Р. Г. П.. Въпросната квартира имала прозорец, изработен от дървена дограма и стъкло, на който бил поставен комарник. В квартирата си Р. Г. П. съхранявала лични вещи, сред които били и един брой смарт часовник марка „ХО-J1” на стойност 56,24 евро; един брой смарт часовник марка „SMART WATCH” на стойност 25,56 евро; един брой мобилен телефон марка „***” с IMEI 1: *** и IMEI 1: *** на стойност 51,13 евро; един брой електронна цигара марка „***” на стойност 25,56 евро; един брой сребърно синджирче ведно с висулка „кръст“ на стойност 40,90 евро; чифт сребърни обеци с общо тегло 6 грама на стойност 35,79 евро; един брой малка златна висулка за гривна с тегло 1 грам на стойност 76,69 евро и парична сума в размер на 1130.00 лева (577.76 евро) и 70.00 евро.

Подсъдимият Х. М. М. се приближил към прозореца на квартирата на свидетелката П., докато тя била на работа. Той разкъсал мрежата на комарника, представляваща по своята същност преграда здраво направена за защита на имот, след което отворил прозореца без да го поврежда. След това подсъдимият М. влязъл през отворения прозорец в квартирата на П., находяща се в гр.Бургас, кв.„***“, ул.„***“ ***, общежитие на „***“, партерен етаж и взел един брой смарт часовник марка „ХОJ1”; един брой смарт часовник марка „Smart Watch”; един брой мобилен телефон марка „***” с IMEI 1: *** и IMEI 1: ***; един брой електронна цигара марка „Iqos Нита One”; един брой сребърно синджирче ведно с висулка „кръст“; чифт сребърни обеци с общо тегло 6 грама; един брой малка златна висулка за гривна с тегло 1 грам както и парична сума в размер на 1130.00 лева (577.76 евро) и 70.00 евро. След като взел горепосочените вещи подсъдимият М. напуснал квартирата на свидетелката П. с вещите. Приближаването му към квартирата и отдалечаването му било заснето от охранителни камери в районна на местопроизшествието.

На 03.07.2025г. около 15:00 часа Р. П. се прибрала в квартирата си в гр.Бургас, кв.„***“, ул.„***“ ***, общежитие на „***“, партерен етаж. Тя установила, че мрежата на комарника е била разкъсана, прозорецът отворен, вещите й били разхвърляни, като липсвали един брой смарт часовник марка „ХО-J1”; един брой смарт часовник марка „Smart Watch”; един брой мобилен телефон марка „***” с IMEI 1: *** и IMEI 1: ***; един брой електронна цигара марка „***”; един брой сребърно синджирче ведно с висулка „кръст“; чифт сребърни обеци с общо тегло 6 грама; един брой малка златна висулка за гривна с тегло 1 грам както и парична сума в размер на 1130.00 лева (577.76 евро) и 70.00 евро. П. подала сигнал до органите на Първо РУ ОДМВР Бургас и била образувана проверка № 364 ЗМ-З64/2025 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР Бургас.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: свидетелски показания на свидетелите Р. Г. П. /л.42-43 и л.112 от ДП/, *.*.*. /л.103 от ДП/, С. *.*. /л.39 от ДП/, Х. *.*. /л.45 и л.98 от ДП/, *.*.*. /л.99 от ДП/, *.*.*. /л.100 от 2

ДП/, *.*.*. /л.101 от ДП/, *.*.*. /л.113 от ДП/ и *.*.*. /л.102 от ДП/писмени доказателствени средства: съдебно-оценителни експертизи /л.49-50 и л.53-54 от ДП/, техническа експертиза /л.59-71 от ДП/, протоколи за оглед на веществени доказателства ведно с албум /л.78-80 и л.81-84 от ДП/, протоколи за доброволно предаване на вещи, представляващи ВД по делото /л.27-30 от ДП/, разписки, протокол за изготвяне на ВД /л.104 от ДП/, CD /л.28 от ДП/, справка съдимост, както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия М. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.

Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

От доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият Х. М. М., ЕГН: **********, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - разкъсване на мрежа на комарник на прозорец, отнел чужди движими вещи - един брой смарт часовник марка „***” на стойност 56,24 евро; един брой смарт часовник марка „smart watch” на стойност 25,56 евро; един брой мобилен телефон марка „***” с IMEI 1: *** и IMEI 1: *** на стойност 51,13 евро; един брой електронна цигара марка „***” на стойност 25,56 евро; един брой сребърно синджирче ведно с висулка „кръст“ на стойност 40,90 евро; чифт сребърни обеци с общо тегло 6 грама на стойност 35,79 евро; един брой малка златна висулка за гривна с тегло 1 грам на стойност 76,69 евро и парична сума в размер на 1130.00 лева (577.76 евро) и 70.00 евро, всичко на обща стойност 959,63 евро, от владението на Р. Г. П., ЕГН: **********, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимият е осъществил както първата фаза на изпълнителното деяние - прекъснал е владението на предишния собственик върху процесните вещи, така и втората фаза - трайното установяване на свое владение върху тях, поради което престъплението е довършено.

Налице е и квалифициращо обстоятелство, тъй като деянието е извършено от подсъдимия чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – разкъсване на мрежа на комарник на прозорец.

3

Няма данни по делото подсъдимият да се води на диспансерен отчет и да страда от психично заболяване, както и интелектуалният му потенциал и развитието му да не са в норма. Ето защо, съдът приема, че същият има възможност за изграждане на правилна поведенческа преценка на фактите. По изложените аргументи БРС намира, че подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведение – съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсват фактическата власт на досегашния владелец, но въпреки това е установил своя власт над тях, като е целял именно това и е имал намерение противозаконно да ги присвои.

Разглежданият случай настоящата съдебна инстанция приема за немаловажен с оглед множеството отнети вещи, начина на извършване на деянието, обстоятелството, че подсъдимият осъждан за извършването на престъпление със сходна правна квалификация и тъй като в настоящия случай е налице и квалифициращ признак.

По вида и размера на наказанието:

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.

Като отегчаващо отговорността на подсъдимия М. обстоятелство, съдът отчете множеството противозаконно отнети вещи, както и обстоятелството, че същите са на значителна стойност. Съдът констатира също така, че подсъдимият е осъждан за извършването и на друго престъпление със сходна правна квалификация, а именно такова по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 НК. Всичко изложено очертава подсъдимия като личност склонна да върши обществено опасни деяния и незачитаща правовия ред в страната ни.

Налице са обаче и смекчаващи отговорността на М. обстоятелства. Като такива на първо място съдът отчете оказаното съдействие на органите на предварителното разследване, младата възраст на дееца и изразеното пред съда съжаление за стореното, което по мнение на съдебния състав не е формално.