Решение № 839 от 25.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 839 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20251100902239 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба подадена от Адвокатско дружество „А.Д. н партньори“, БУЛСТАТ: 175470730 срещу „Кваликом - Авто“ ООД, ЕИК:

121268643, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 36 ЗАдв за заплащане на сумата от 30 677,51 евро (60 000 лв.), представляваща останала част от дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 31.08.2025 г., формирана като сбор от сумите:

20 000 лв. без ДДС, респ. 24 000 лв. с ДДС – възнаграждение платимо преди подаване на въззивна жалба,

18 000 лв. без ДДС, респ. 20 000 лв. с ДДС – възнаграждение платимо преди подаване на касационна жалба,

15 000 лв. без ДДС, респ. 18 000 лв. с ДДС – възнаграждение за успех, платимо след влизане в сила на окончателното съдебно решение на касационната инстанция, ведно със законна лихва върху сумата от 30 677,51 евро от датата на подаване на исковата молба- 14.11.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че между него – „Адвокатско дружество „А.Д. и партньори“, в качеството му на довереник, и ответника „Кваликом – Авто“ ООД, в качеството му на доверител, е сключен договор за правна защита и съдействие на 31.08.2015 г., по силата на който ищецът е поел задължение да извършва правни консултации и процесуално представителство по т.д. № 3019/2012 г. по описа на СГС, до окончателното му приключване пред всички 1 съдебни инстанции.

Ищецът сочи, че съгласно уговорките по договора е било договорено възнаграждение в общ размер на 50 000 лв. без ДДС (60 000 лв. с ДДС), разсрочено на три плащания – при подписване на договора, преди въззивна инстанция и преди касационна инстанция, както и допълнително възнаграждение за успех в размер на 15 000 лв. без ДДС (18 000 лв. с ДДС), дължимо при благоприятен изход на делото.

Ищецът излага твърденията, че във връзка с възложената работа е осъществил пълно процесуално представителство на ответника в рамките на производството, включително чрез подаване на частни жалби срещу прекратителни определения, както и чрез процесуални действия пред всички съдебни инстанции. Посочва, че първоначално производството по делото е било прекратено с определение като недопустимо от СГС, което определение е било потвърдено от Софийски апелативен съд, но впоследствие, след подадена частна касационна жалба от ищцовото адвокатското дружество, ВКС е отменил определенията за прекратяване и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ищецът сочи, че в резултат на извършената от него правна защита делото е приключило с окончателен съдебен акт – решение на ВКС от 09.07.2025 г., с което е уважен предявеният от ответника отрицателен установителен иск, като е признато, че длъжникът по изпълнително дело не е собственик на процесните недвижими имоти. Счита, че с този окончателен съдебен акт исковите претенции на ответника са изцяло уважени, поради което е налице уговореният в договора „успех“, обуславящ дължимостта на това възнаграждение.

На следващи място ищецът твърди, че въпреки изпълнението на всички договорни задължения от негова страна, ответникът е заплатил единствено първата част от възнаграждението по договора в размер на 15 000 лв. без ДДС (18 000 лв. с ДДС), като не е изпълнил задължението си за заплащане на останалите суми, въпреки настъпване на падежите им – при защита във въззивното производство, при подаване на касационна жалба и при настъпване на крайният успешен резултат по делото.

Ищецът сочи, че неплатената част от възнаграждението възлиза на общо 60 000 лв. с ДДС, включваща: възнаграждение за въззивна инстанция, възнаграждение за касационна инстанция и възнаграждение за успех.

Поддържа, че всички предпоставки за изискуемост на тези суми са настъпили, тъй като съответните процесуални действия са извършени, а делото е приключило с окончателен благоприятен резултат за ответника.

Ищецът намира, че с оглед неизпълнението на паричното задължение от страна на ответника има правен интерес да предяви настоящия осъдителен иск за заплащане на дължимото възнаграждение.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи от страна на ответника, с който последният изцяло оспорва предявения иск както по основание, така и по размер и моли същият да бъде отхвърлен като 2 неоснователен и недоказан. Ответното дружество признава, че е заплатило на ищеца сумата от 18 000 лв. с ДДС, представляваща първата вноска по договора за правна защита и съдействие от 31.08.2015 г., дължима при подписването му, като счита, че с това плащане е изпълнило задължението си за заплащане на възнаграждение за извършените първоначални процесуални действия.

Пояснява, че претендираната сума от 24 000 лв. с ДДС за въззивна инстанция не се дължи, тъй като съгласно договора тя е обвързана с подаване на въззивна жалба от самия доверител, каквато в случая не е подавана, доколкото първоинстанционното решение е било в негова полза. Сочи, че въззивните жалби са подадени от насрещните страни, а не от него, поради което не е възникнало задължение за плащане. Освен това твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си да осигури процесуално представителство пред въззивната инстанция, като защитата е била осъществена от други адвокати, ангажирани по отделен договор, а именно адв. М. и адв. А..

На следващо място ответникът сочи, че не дължи и сумата от 18 000 лв. с ДДС за касационна инстанция, тъй като и в тази част договорът не е изпълнен от ищеца – процесуалното представителство и изготвянето на касационната жалба, както и защитата пред ВКС, са били осъществени изцяло от адв. М. и адв. А., без участие на ищцовото адвокатско дружество. В тази връзка се твърди, че именно адв. М. и адв. А. са изготвили касационна жалба и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и са присъствали в откритите съдебни заседания пред касационната инстанция.

Ответникът възразява, че не се дължи и възнаграждение за успех по чл. 3 от договора, тъй като същото е обусловено от изпълнение на договорните задължения от страна на ищеца, каквото в случая липсва за съществена част от процеса (въззивна и касационна инстанция). Позовава се на принципа, че никой не може да черпи права от собственото си неизпълнение, като сочи, че благоприятният резултат по делото е постигнат благодарение на други адвокати, ангажирани от него. Допълва, че срещу решението на ВКС е подадена молба за отмяна, поради което поставя под съмнение и окончателността на твърдения „успех“.

Ответникът отбелязва, че в исковата молба липсват твърдения за участие на ищеца в производствата пред въззивната и касационната инстанции, което според него представлява фактическо признание за неизпълнение на договора в тази част.

Във връзка с процесуалните действия по обжалване на прекратителните определения, възразява, че те са били вече възнаградени с платената първа вноска по договора, като за тях не се дължи допълнително възнаграждение.

Посочва, че такива претенции не са били предявявани в продължителен период от време и евентуално биха били погасени по давност, за което прави изрично възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът оспорва и твърдението, че единствено благодарение на действията на адвокат, ангажиран от ищеца, делото е било върнато за 3 продължаване на процесуалните действия, а не е прекратено, като сочи, че и други адвокати са участвали активно в тези производства.

Въз основа на изложеното ответникът моли предявеният иск за сумата от 60 000 лв. с ДДС, представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В законоустановения срок от страна на ищеца постъпи допълнителна искова молба, с която оспорва изцяло възраженията, изложени в отговора на ответника, като поддържа първоначалната си искова претенция и излага допълнителни фактически и правни съображения в подкрепа на основателността на иска.

Сочи, че договорът за правна защита и съдействие от 31.08.2015 г. има за предмет комплексно предоставяне на правни услуги – консултации и процесуално представителство до окончателното приключване на делото пред всички инстанции, срещу едно общо възнаграждение, уговорено в абсолютен размер. Поддържа, че разсрочването на плащанията във връзка с отделните инстанции представлява единствено уговорка относно падежа на отделните части от общото възнаграждение, а не обособяване на самостоятелни възнаграждения за всяка инстанция. Оспорва възражението на ответника, че сумата за въззивна инстанция се дължи само при подаване на въззивна жалба от самия ответник, като разяснява, че подобно тълкуване противоречи на договора и действителната воля на страните. Според него уговорката следва да се разбира като срок за плащане, а не като условие за възникване на задължението. Оспорва твърдението за неизпълнение на договора по отношение на процесуалното представителство пред въззивната и касационната инстанции, като твърди, че е изпълнил задълженията си в пълен обем, съобразно договореното и оказаното от клиента съдействие.

Подчертава, че договорът не предвижда конкретни процесуални действия по отделните инстанции, нито обвързва възнаграждението с конкретен обем дейност пред всяка от тях. Във връзка с обстоятелството, че ответникът е ангажирал и други адвокати, поддържа, че това не освобождава последния от задължението му за заплащане на уговореното възнаграждение по процесния договор. Посочва, че няма пречка за упълномощаване на повече от един адвокат и наличието на други такива не води до неизпълнение на договора от страна на ищеца.

Сочи, че до приключване на делото ответникът не е оттеглил даденото му пълномощно, поради което договорът е действал през целия период на производството. Поддържа, че дори при евентуално оттегляне, на основание Закона за адвокатурата би се дължало възнаграждение поне за положения труд, а при неоснователно оттегляне – в пълен размер. Поддържа, че договорът за правна помощ не е договор за постигане на резултат, а за полагане на дължимата грижа и извършване на необходимите действия за защита интересите на клиента, поради което липсата на участие във всяко отделно процесуално действие не може да се приравни на неизпълнение.

Оспорва възражението на ответника относно липсата на участие пред 4 въззивната и касационната инстанции, като поддържа, че е предоставял правни консултации и е участвал в процеса в необходимия обем, съобразно конкретния казус, като подчертава, че въззивното и касационното производство са се развили въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, без събиране на нови такива.

Ищецът сочи, че възнаграждението за успех е дължимо, тъй като делото е приключило с окончателен благоприятен резултат за ответника, като оспорва твърдението, че този резултат се дължи единствено на действията на други адвокати. Излага виждането, че успехът е резултат от цялостното развитие на процеса, включително действията по обжалване на прекратителните определения и събраните доказателства в първата инстанция.

С допълнителната искова молба се оспорва и възражението на ответника, че подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение влияе на настъпилия „успех“, като сочи, че това е извънредно средство за защита, което не засяга влизането в сила на решението и съответно не дерогира уговореното възнаграждение за успех. Ищецът възразява и срещу твърдението, че извършените от адвокат Г. процесуални действия по обжалване на прекратителното определение са били вече заплатени с първата вноска, като сочи, че това не следва нито от договора, нито от поведението на страните, и че искът обхваща дължимите суми съобразно уговорените падежи.

В законоустановения срок за отговор на допълнителната искова молба, такъв постъпи от ответника, с който последният поддържа изцяло изложените в първоначалния отговор възражения и прави допълнителни възражения.