Определение № 15255 от 15.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15255 гр. София, 15.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ДОРА З. ИЛИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20261100503104 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от името на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – връбница – А.Г. срещу Определение № 9729 от 11.03.2026г., постановено по гр.д. № 4983/2026г., СРС, 84-и съста, с което подадената от АДП – ДСП Връбница молба за даване на разрешение за вписване на детето В.М.Т. в регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от РДСП – София – град е върната като недопустима и производството по делото - прекратено.

Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е неправилен поради допуснато нарушение на материалния закон. Счита, че съобразно законодателните разрешения, приети с Наредба № РД-06-46 от 04.11.2024г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване, законодателят целял да уреди по съдебен ред процедурата по вписване на деца за пълно осиновяване и приключваща със съдебно решение. Посочва, че процедурата по чл. 84, ал. 3 СК не представлявала заварена процедура, а изцяло нова процедура, преди приемането на правната норма, такава процедура изобщо не била разписана. Посочва, че приложимия правен ред не предвижда възможност по административен ред да бъде вписано дете в регистъра за пълно осиновяване при наличието на хипотезата на чл. 84, ал. 3 СК. С тези доводи моли за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и представените по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт и следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба на Дирекция "Социално подпомагане" – 1

Връбница, подадена на основание чл. 84, ал. 3, вр. чл. 93, ал. 3 СК за вписване на малолетното дете В.М.Т., роден на 05.04.2024 г., в Национална електронна информационна система за пълно осиновяване (НЕИСПО) по чл. 83, ал. 1 СК, водена от Министерство на труда и социалната политика, както и в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП – София - град.

Молителят поддържа, че след раждането си, малолетното дете е било изоставено от майка си на ниво родилен дом, поради което спрямо него била предприета мярка настаняване в професионално приемно семейство за срок от 3 години. Сочи се, че майката на малолетното дете два пъти е подавала заявления за реинтеграция на В.Т. в семейната среда, във връзка с което ДСП – Връбница в периодите: 03.09.2024г. – 04.03.2025г. и 22.04.2025г. – 24.10.2025г. е предприемало действия по насочването й към подходящи социални услуги в общността, с цел оценка на родителския капацитет и подкрепа на родителските умения. Тези опити били безуспешни поради прекратяване на контактите с ЦОП и със социалната служба от страна на майката – без причина. Посочва се, че към момента родителите на малолетното дете не проявяват интерес към него, поради което считат, че за детето са настъпили предпоставките за вписването му в регистъра за пълно осиновяване.

За да постанови обжалвания понастоящем съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че така подадената молба е недопустима, доколкото разпоредбата на чл. 84, ал. 3 СК урежда съдебна процедура за вписването на деца в Национална електронна информационна система за пълно осиновяване (НЕИСПО) по чл. 83, ал. 1 СК, водена от Министерство на труда и социалната политика, но не и във водените до момента от РДСП регионални регистри на деца за пълно осиновяване, а досегашния ред, предвиждал само административна процедура за вписване на деца в регионалните регистри за пълно осиновяване – със заповед на директора в регионалната ДСП. Приел е, че с оглед на разпоредбата на § 36 ПЗР към ЗИД на СК, обн. ДВ бр. 106/2023 г., в сила от 22.12.2023 г., изм. с ДВ бр. 26/2025 г., в сила от 01.01.2025 г. и въведеното с нея отлагателно условие относно приложението на новоприетите процедури по гл. VIII СК „Осиновяване“ /Всички процедури по глава осма, започнали преди 31 декември 2026 г., се разглеждат и довършват по досегашния ред./, което към датата на подаване на исковата молба не се е осъществило, то съдът не разполага с правомощието да постанови вписването на детето в регистъра за пълно осиновяване, доколкото съществуващият към датата на подаване на исковата молба ред, визиран в чл.

84 СК, в ред. На ДВ, бр. 101 от 27.12.2019г., урежда единствено административно производство.

Настоящият състав на въззивният съд намери следното от правна страна:

Нормата на чл. 84 СК в редакцията й обн. ДВ, бр. 101/2019 г., респ. - преди изменението, обн. ДВ, бр. 106/2023 г. предвижда административен ред за вписването на деца във водения от РДСП регистър на деца за пълно осиновяване - въз основа на заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане и изключва съдебната намеса.

Със ЗИД на СК, обн. ДВ, бр. 106/2023 г., са приети промени в Глава осма "Осиновяване", като една от тях е промяна в заглавието на чл. 84 СК, съответно от - "Вписване в регионалните регистри на деца за пълно осиновяване", на - "Вписване на деца в Националната електронна 2 информационна система за пълно осиновяване". С новата ал. 3 на чл. 84 СК е предвидено, че дете, което е настанено по реда на Закона за закрила на детето в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство, се вписва в информационната система по чл. 83, ал. 1 /Национална електронна информационна система за пълно осиновяване /НЕИСПО// въз основа на съдебно решение на районния съд по настоящия адрес на детето, когато в срока по чл. 93, ал. 2 родителят е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето, или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки, но не са изпълнени условията за това поради неоказване на съдействие от страна на родителите, не са отпаднали основанията за настаняване извън семейството по чл. 25, ал. 1, т. 2, 3 или 4 от Закона за закрила на детето или няма семейство на роднини или близки, което да е дало съгласие за временно настаняване на детето по чл. 27, ал. 3 от Закона за закрила на детето. В тези случаи директорът на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето подава молба до съда в едномесечен срок от разглеждането на искането на родителя, към която прилага мотивирана оценка на причините за неуспешната реинтеграция или за промяна на мярката. Молбата се разглежда по реда на бързото производство по Глава двадесет и пета от ГПК.

Според така посочената законодателна уредба, както правилно е съобразил и първоинстанционният съд, съдът е оправомощен да разгледа искане на директора на ДСП за вписване на дете и съответно да постанови вписване, но единствено в националната информационна система по чл. 83, ал. 1 СК, а не във водените до този момент от РДСП регионални регистри на деца за пълно осиновяване, или в тези на АСП, каквото по същество е искането, релевирано в рамките на настоящото производство.

Според § 33, ал. 1 от ПЗР на ЗИД СК (обн. ДВ, бр. 106/2023 г., изм. ДВ, бр.

26/2025 г.), Националната електронна информационна система за пълно осиновяване се създава до 31.12.2026 г., а съгласно ал. 2 - до внедряването и въвеждането в експлоатация на НЕИСПО в информационната и комуникационна среда на МТСП продължават да функционират по досегашния ред Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, както и регистрите на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Съгласно § 34 от ПЗР на ЗИД СК, съществуващите регистри, касаещи процедурите по осиновяване, се поддържат до внедряването и въвеждането в експлоатация на НЕИСПО в информационната и комуникационна среда на МТСП. Следователно, със създаването на НЕИСПО ще се заместят всички водени до този момент от РДСП и АСП регистри за пълно осиновяване.

С действащата към момента редакция на § 36 от ПЗР на ЗИД СК (обн.

ДВ, бр. 106/2023 г., изм. ДВ, бр. 26/2025 г., в сила от 1.01.2025 г.) е предвидено, че - "Всички процедури по Глава осма, започнали преди 31 декември 2026 г., се разглеждат и довършват по досегашния ред". Систематичното място на разпоредбата на чл. 84 СК и процедурите (ал. 1 – 6), които тя урежда, е в Глава осма от СК – "Осиновяване" и се отнася за вписванията на деца в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване.

Досегашният ред по чл. 84 СК (в редакцията му преди изменението с ДВ, бр.

106/2023 г.), урежда изцяло административна процедура за вписването на деца в регионалните регистри за пълно осиновяване – със заповед на директора на РДСП, които регистри продължават да съществуват съгласно § 34 от ПЗР на 3

ЗИД СК. От изложеното следва, че до въвеждането на новата НЕИСПО, респ. до 31.12.2016 г., процедурите за вписване на деца в регистрите за пълно осиновяване, вкл. и по чл. 84, ал. 3, вр. чл. 93, ал. 3 СК, се разглеждат и извършват по действалия (преди изменението с ДВ, бр. 106/2023 г.) административен ред. Не може да са основание за друг извод разпоредби от приет по приложението на чл. 83, ал. 4 СК подзаконов нормативен акт (Наредба № РД-06-46/04.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване - обн., ДВ, бр.

97/2024 г., изм. с ДВ, бр. 58/2025 г.), за който е предвидено, че влиза в сила от датата на въвеждане в експлоатация на НЕИСПО.

Неоснователни са релевираните от жалбоподателя доводи, касаещи неприложимостта на § 36 ПЗР към ЗИД на СК, обн. ДВ бр. 106/2023 г., в сила от 22.12.2023 г., изм. с ДВ бр. 26/2025 г., в сила от 01.01.2025 г., спрямо производство по вписване на дете в регистъра за пълно осиновяване в хипотеза, в която дете, което е настанено по реда на Закона за закрила на детето в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство, се вписва в информационната система по чл.

83, ал. 1, в случаи, в които родителят е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето, или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки, но не са изпълнени условията за това поради неоказване на съдействие от страна на родителите, не са отпаднали основанията за настаняване извън семейството по чл. 25, ал. 1, т. 2 , 3 или 4 от Закона за закрила на детето или няма семейство на роднини или близки, което да е дало съгласие за временно настаняване на детето по чл. 27, ал. 3 от Закона за закрила на детето.

Отговор на този въпрос се съдържа в постановената по реда на чл. 274, ал.

3 ГПК практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 5320 от 20.11.2025г., постановено по ч.гр.д. № 3587/2025г., II г.о., ГК, според която до въвеждането на новата НЕИСПО, респ. до 31.12.2026 г., процедурите за вписване на деца в регистрите за пълно осиновяване, включително и тези и по чл. 84, ал. 3, вр. чл. 93, ал. 3 СК, се разглеждат и извършват по действалия /преди изменението с ДВ, бр. 106/2023 г./ административен ред. Извод в противната насока не би могъл да се формира и въз основа на разпоредбите от приетия по приложението на чл. 83, ал. 4 СК подзаконов нормативен акт /Наредба № РД-06-46/04.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване обн., ДВ, бр. 97/2024 г., изм. с ДВ, бр. 58/2025 г./, тъй като за него е предвидено, че влиза в сила от датата на въвеждане в експлоатация на НЕИСПО.

Само за пълнота следва да се посочи, че макар, в приложимия преди изменението ред за вписване на деца в регистъра за осиновяване да отсъства нарочна разпоредба, уреждаща конкретните предпоставки, визирани в чл. 84, ал. 3 СК, последните подлежащ на съобразяване и оценка на общо основание и при производствата, попадащи в обхвата на § 36 от ПЗР на ЗИД СК (обн. ДВ, бр. 106/2023 г., изм. ДВ, бр. 26/2025 г., в сила от 1.01.2025 г.), предвиждащ разглеждането и довършването на започналите по глава осма, преди 31 декември 2026г. процедури по досегашния приложим за тях ред.