Определение № 270 от 17.05.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. Разград, 17.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20243300500149 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 във вр. с чл. 262, ал.2, т.1 и т.2 във вр. чл. 275, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК 207172780, чрез пълномощника юрисконсулт Е. И., срещу Разпореждане № 371 от 06.03.2024 г., постановено по частно гражданско дело № 20233310100849 по описа за 2023 година на Районен съд - Исперих, с което е върната частна жалба с вх. № 15 от 03.01.2024г. по описа на Районен съд - Исперих, подадена против Разпореждане № 1645 от 18.12.2023г. постановено по частно гражданско дело № 20233310100849 по описа за 2023 година на Районен съд – Исперих, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка, на осн. чл. 247 ГПК, с Решение № 28 от 12.02.2024г.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че подадената върната частна жалба с вх. № 15 от 03.01.2024г. е просрочена. На 20.12.2023г. жалбоподателят е получил съобщение, ведно с разпореждане № 1645/18.2023г. на РС- Исперих по ч.гр.д.

№ 849/2023г., с което съдът е отхвърлил изцяло подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на задължение. В законоустановения едноседмичен срок жалбоподателят е подал частна жалба, изпратена чрез „Български пощи” ЕАД на 22.12.2023г., в удостоверение на което, прилага известие за доставяне № PS 1040 80S8W9 Z от 22.12.2023г., получена в Районен съд – Разград на 02.01.2024г. При изпращане на частната жалба е допусната техническа грешка в изписването на адресата като същата е била адресирана до Районен съд – Разград, вместо до РС - Исперих. На 02.01.2024г., РС - Разград е установил 1 допуснатата техническа грешка в частната жалба, а именно че същата е следвало да бъде изпратена до РС- Исперих, в следствие на което на 02.01.2024г., жалбоподателят отново е изпратил частна жалба до РС Исперих, която е върната със сега обжалваното разпореждане. Предвид, че РС- Разград е установил, че частната жалба не се отнася за дело образувано в същия съд е следвало да изпрати подадената частна жалба на Районен съд – Исперих по компетентност. Съгласно чл. 62, ал.2 ГПК, срокът не се смята за пропуснат и когато молбата е подадена в срок в друг съд или в прокуратурата. Частната жалба е подадена в срок, но същата не е постъпила в надлежния съд /Районен съд – Исперих/, но е постъпила в срок в друг съд /Районен съд – Разград/. Съгласно чл. 62, ал.2 ГПК, в този случай срокът не се счита за пропуснат, поради което разпореждането за връщане на частната жалба следва да бъде отменено. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и постанови връщане на делото за продължаване на следващите се процесуални действия.

Препис от жалбата не е връчен на насрещната страна, по арг. на чл.

413, ал.2 ГПК.

Разградският окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за основателна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

С Разпореждане № 1645 от 18.12.2023г. на осн. чл.411, ал.2, т.2 от ГПК съдът е отхвърлил Заявление вх.№ 4085/01.12.2023г. подадено от настоящия частен жалбоподател, с което е поискано издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Това разпореждане е връчено на настоящия частен жалбоподател на 20.12.2023г., поради което преклузивния едноседмичен срок за обжалването му по чл. 275, ал. 1 ГПК е изтекъл на 28.12.2023г., на осн. чл. 60, ал.6 ГПК, тъй като последният ден от срока /27.12.2023г./ е неприсъствен.

Безспорно се установява, че частната жалба, върната с обжалваното разпореждане, е подадена по пощата /Спиди/ на 02.01.2024г. и е получена в РС-Исперих на 03.01.2024г., като е заведена с вх. № 15. С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд върнал частната жалба като просрочена и поради неплатена дължима държавна такса за въззивно обжалване в срок, на осн. чл.275, ал.2 във вр. чл.262, ал.1 във вр. ал.2, т.1 и т.2 във вр. чл.261, т.4 от ГПК.

Основният спорен въпрос по настоящото дело, е дали е вярно твърдението на частния жалбоподател, че още на 22.12.2023г. е подал частна 2 жалба срещу Разпореждане № 1645 от 18.12.2023г. постановено по частно гражданско дело № 20233310100849 по описа за 2023 година на Районен съд – Исперих, но поради грешка я изпратил по пощата /пратка № PS 1040 80S8W9 Z/ на РС- Разград вместо на РС-Исперих.

Към частната жалба е приложено известие за доставяне от „Български пощи” ЕАД за пратка № PS 1040 80S8W9 Z от 22.12.2023г., с подател настоящия жалбоподател, получена в Районен съд – Разград на 02.01.2024г.

Видно от изисканото от въззивната инстанция писмо от РС- Разград с изх. № 1488 от 25.04.2024г. по описа на РРС и вх. № 2117 от 25.04.2024г. по описа на РОС, относно пратка № PS 1040 80S8W9 Z от 22.12.2023г., е че:

Горепосочената пратка е приета от съдебен деловодител в РС-Разград.

Пратката е била адресирана до РС-Разград, но след като е била отворена се е установило, че същата е за РС-Исперих. Жалбата не е била входирана в ЕИСС, защото в РС - Разград няма образувано такова дело.

Поради горното, съдът приема за доказано твърдението на частния жалбоподател, че на 22.12.2023г. /т.е. в срока за обжалване/ е изпратил по пощата частна жалба срещу Разпореждане № 1645/18.12.2023г. постановено по частно гражданско дело № 20233310100849 по описа за 2023 година на Районен съд – Исперих, но жалбата е подадена в друг съд – в РС-Разград, вместо в РС- Исперих.

Съгласно чл. 62, ал. 2, изр. 2-ро ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато жалбата е била подадена преди изтичането му в друг съд или в прокуратура. В процесния случай вместо в РС – Исперих частната жалба е била погрешно подадена в Районен съд - Разград, но в рамките законовия срок. Това налага обжалвания съдебен акт да бъде отменен. Така и Определение № 261 от 22.02.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 455/2023 г., Определение № 643 от 14.02.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 4501/2023 г., Определение № 485 от 12.06.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 377/2011 г., II т. о., ТК, Определение № 70 от 28.01.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 208/2015 г., I т. о., ТК, Определение № 310 от 8.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 296/2011 г., III г. о., ГК, Определение № 605 от 10.08.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 401/2010 г., II т. о., ТК.

В обжалваното разпореждане е посочено и следното: „Следва да бъде посочено и че дължимата държавна такса е била заплатена от жалбоподателя едва на дата 12.01.2024г. – повече от 10 дни след изтичане срока на обжалване в нарушение на нормата на чл.261, т.4 от ГПК която изрично изисква още при депозиране на жалбата да се представи документ за внесена държавна такса. Законът изисква дължимата за въззивната процедура държавна такса да бъде внесена в срока за обжалване и да е представен документ за внасяне. Законът не предвижда процедури да се депозират жалби, а след това тепърва съдът да указва на страната колко лева като държавна такса следва да внесе и такава да бъде внасяна след изтичане на срока за обжалване. Съдът може да дава указания само за 3 довнасяне на дължими държавни такси, но когато недостатъчната сума по документа изискуем и представен по чл.261, т.4 от ГПК ведно с жалбата е внесена в срока за обжалване.“

Ето защо, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи следното:

Съгласно чл. 71, ал. 1 ГПК по водене на делото се събират държавни такси, в разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ГПК същите са определени като прости и пропорционални, а в разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ГПК законодателят е предвидил държавната такса да се събира при предявяването на искането за защита. Държавната такса за разглеждане на всяка една подадена частна жалба по гражданско дело е опредЕ. с разпоредбата на чл. 19 Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК в размер на 15,00 лв.

Съгласно нормите на чл. 279 вр. чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и 261 ГПК проверка за съответствието на частна жалба срещу разпореждане на съда с изискванията за редовност /в частност за наличието на документ за внесена държавна такса съгласно чл. 261, т. 4 ГПК/ се извършва от съда, постановил обжалваното разпореждане, като в случай на констатирани отклонения от тези изисквания, същият дава указания на страната за отстраняването им и определя едноседмичен срок за това – чл. 262, ал. 1 ГПК. Ако частната жалба, не отговаря на тези изисквания, администриращият съд е длъжен да предостави възможност на жалбоподателя да отстрани в срок констатираните нередовности, а ако това не бъде изпълнено - да върне жалбата. Следователно, прилагането на документ за внесена държавна такса е императивно регламентирано изискване за редовност на частните жалби. Липсата на такъв документ води до нередовност на частната жалба, а неотстраняването й, след надлежно дадените указания в срок е основание за връщане на частната жалба – чл.

275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Така и Определение № 419 от 11.11.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1830/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 60 от 26.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4008/2016 г., I г. о., ГК, Определение № 154 от 27.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4339/2015 г., I г. о., ГК, Определение № 3804 от 29.11.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4525/2023 г., I г. о., ГК, Определение № 2012 от 6.07.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2678/2023 г., II г. о., ГК, Определение № 373 от 29.05.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 594/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 178 от 11.08.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2171/2022 г., I г. о., ГК, Определение № 60286 от 1.07.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 10/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 130 от 19.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 265/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 89 от 10.02.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1443/2020 г., II т. о., ТК, Определение № 318 от 8.07.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2408/2019 г., III г. о., ГК.

Ето защо, напълно правилно първоинстанционният съд, на осн. чл.

275, ал.2 във вр. с чл. 262, ал.1, във вр. чл. 261, т.4 ГПК, с Разпореждане № 12 от 04.01.2024г., е указал на частния жалбоподател в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на РОС, като в 4 същия срок представи документа за внесената такса. Това разпореждане е връчено на частния жалбоподател на 10.01.2024г. В указания му срок, частният жалбоподател с молба с вх. № 216 от 17.01.2024г. по описа на РСИсперих, е представил документ за внесена на 12.01.2024г. държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на РОС. Така в указания от съда срок жалбоподателят е отстранил нередовността в частната жалба, поради което не са налице предпоставките за връщането й по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т.

2 ГПК.

В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд – Разград по сходни и/или идентични казуси – Определение № 246 от 08.05.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500166 по описа за 2024 година и Определение № 224 от 30.04.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500150 по описа за 2024 година.

По изложените съображения обжалваното разпореждане, следва да бъде отменено като постановени в нарушение на съдопроизводствените правила.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 371 от 06.03.2024 г., постановено по частно гражданско дело № 20233310100849 по описа за 2023 година на Районен съд – Исперих.

Определението не подлежи на обжалване.