Решение № 1630 от 17.11.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1630 гр. Плевен, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20234430103904 по описа за 2023 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д‘АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР

СА“, регистрирано в Търговския съд на Нантер, Франция, под № 552069791, със седалище и адрес на управление: Франция, Боа-коломб 92270, пл. Косте Белонт №1, представлявано от К.Д. в качеството му на г.и.д., действащ чрез П.А.Д.., представител на „Компани франсез д‘асюранс пур льо комерс екстериор СА“ - Клон България, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление град София 1407, бул.„Джеймс Баучер“ 76А, етаж 7 /Бизнес център Хил Тауър/, чрез адвокат Д. М. Д., съдебен адрес: град София 1407, бул.„Джеймс Баучер" 76А, етаж 7, Бизнес център Хил Тауър против „НИНА“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление Област Плевен, Община Плевен, гр.Плевен, п.к. 5800, улица "Цар Борис III" №14, представлявано от Х.Ц.Х. - у., с цена на иска 15 533,72лв., в която се твърди следното : между „Компани франсез д'асюранс пур льо комерс екстериор СА“ - Клон България КЧТ, в качеството на „застраховател“ (по-долу само „КОФАС“) и "ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София 1303, район Възраждане, бул. „Тодор Александров“ № 42, в качеството си на „застрахован“, е сключен застрахователен договор № 880001156, в сила от 01.03.2022 г. до 28.02.2023 г. Съгласно Преамбюла на 1 застрахователния договор застрахователят (молител в настоящото производство) предоставя на застрахования кредитно застрахователно покритие и услуги по отношение на продажбите, които застрахованият извършва във връзка със застрахованата търговска дейност. Въз основа на разпоредбите на цитирания по-горе застрахователен договор, Застрахователят изплати на застрахованото лице - "ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ" ЕООД застрахователно обезщетение в размер на 23033,72лв. Дружеството длъжник, причинител на щета на застрахованото лице, съгласно условията на застрахователния договор е НИНА ЕООД, ЕИК ***. Поради неплащане от страна на бъдещия ответник на дължимите суми по фактури, издадени на основание доставени стоки и/или услуги във връзка със сключен между страните Договор № 202101037000/14.10.2021 за продажба на горива, стоки и услуги чрез ползване на Фирмени Лукойл карти, застрахованият (ЛУКОЙЛБЪЛГАРИЯ" ЕООД) уведомил застрахователя съобразно разпоредбите на застрахователния договор, че е настъпило застрахователно събитие, т.е.

НИНА ЕООД не е заплатило дължимата цена, е което нарушава разпоредбата на чл.8, ал.5 от Договор №202101037000/14.10.2021 и разпоредбата на чл.327 от ТЗ. Падежът на фактурите е настъпил и сумите по тях са дължими и изискуеми, а длъжникът е в забава, считано от падежа на всяка от просрочените фактури.

Ответникът не е направил каквито и да било оспорвания на съдържанието или размера на издадените фактури, поради което следва да се счита за доказано, че той е приел съдържанието им, респ. дължимостта и изискуемостта на сумите, посочени в нея. Длъжникът не е предявил претенции за рекламации въпреки предоставената му за това възможност по договор. Нещо повече, длъжникът е извършил частични, макар и недостатъчни, в изпълнение на задължението си, с което конклудентно признава задължението си, а именно:5000 лв. на 14.10.2022 г.; 1000лв. на 25.11.2022г.; 5000лв. на 20.01.2023 г.

Длъжникът многократно е поканен да погаси изцяло задължението си включително чрез и-мейл на посочения електронен /и-мейл/ адрес за контакти в договора - [email protected]. Въпреки изпратените покани и поетите от длъжника ангажименти, задължението не е погасено изцяло и към този момент. В отговор на поканите, на 20.01.2023 г. длъжникът е изпратил и 2 копие от платежно нареждане за сумата от 5000 лв. Въпреки многократните напомняния след това длъжникът не погаси задължението си.

Изплащането на застрахователното обезщетение в размер на 23033,72 лева е наредено на 10.03.2023 г., Тази сума представлява застрахователно обезщетение, което е в размер на 95% от актуалния размер на задължението на длъжника към застрахования към онзи момент, видно от Искане за изплащане на застрахователно обезщетение с входящ номер 7968/09.02.2023.

След изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят е поканил ответника да му възстанови изплатеното застрахователно обезщетение чрез и-мейл на посочения електронен /и-мейл/ адрес за контакти в договора [email protected] и [email protected], но длъжникът е извършил три частични плащания недостатъчни да погасят задължението, а именно: 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ на 19.05.2023;

2000 лв. /две хиляди лева/ на 26.05.2023; 4000 лв. /четири хиляди лева/ на 26.06.2023год. Посочените плащания в общ размер 7500 лв., макар и недостатъчни да погасят задължението, представляват недвусмислено конклудентно признание на задължението. Нещо повече, в отговор на изпратената покана за плащане длъжникът е изпратил до КОФАС предложение за разсрочено погасяване на задължението, с което изрично признава по основание и по размер задължението съм към ищеца.

С изплащане на застрахователното обезщетение КОФАС по силата за закона - чл.410, ал.1, т.1 от КЗ придобива качеството на кредитор (Решение № 449 от 18.03.2002г. по гр. д. № 1785/2001г., V г. o. на BKC). Следователно, КОФАС се суброгира в правата на застрахования "ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ" ЕООД срещу причинителя на вредата НИНА ЕООД до размера на платеното от него т.е. 23033,72 лева (двадесет и три хиляди тридесет и три лева и седемдесет и две стотинки), въпреки че общо неплатените задължения са в по-голям размер.

При наличието на правен интерес и направено плащане са покрити част от задълженията към кредитор на длъжника, според чл.74 от ЗЗД доверителят ми встъпва в правата на кредитора - "ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ" ЕООД.

Встъпването в правата на кредитора от страна на ищеца е изрично потвърдено и е издадено от "ЛУКОЙЛ- БЪЛГАРИЯ" ЕООД суброгационно писмо. Със същото се доказва по безспорен начин, че ищецът е заплатил сумата от 3

23033,72 лева и следователно той има право да иска заплащане на същата сума от ответника. В този смисъл е Решение № 143 от 17.12.2009г. по т.д.

№77/2009г., Т.К., II Т.О. на ВКС.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 15533,72 лв. - остатък от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, по застрахователно събитие, причинено от ответника.

Претендира се законна лихва и разноски.

В срок е депозиран писмен отговор от ответното дружество „НИНА“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Плевен, ул. „Цар Борис III” №14, представлявано от Х.Ц.Х., чрез адвокат К. Д. Д. от Плевенската адвокатска колегия, с адрес на призоваване: ***, с който се прави признание на иска. Заявява се, че ответното дружество никога не е оспорвало съществуването и изискуемостта на вземанията, предмет на посочените в исковата молба фактури, както и не е отказвало както изрично, така и с конклудентни действия тяхното изпълнение. Твърди се, че липсата на извършено до момента плащане се дължи на недобросъвестно поведение на ищеца, а именно : по молба на същия с Определение №7221/13.06.2023год., постановено по гр. д. № 6668/2023 година на СГС, е допуснато обезпечение на иска по делото на основание чл.390, ал. 1 ГПК, до размера на 21533.72лв., чрез налагане на запор върху банкови сметки на практика във всички банки в страната на ответника. Със съобщение от ЧСИ дружеството е уведомено, че е наложен запор на „НИНА” ЕООД в посочените банки. Направено било искане до кредитора и до ЧСИ да бъде вдигнат запора в банка ОББ, в която е налична процесната сума с цел уреждане на взаимоотношенията, но кредиторът отказал без да има постановен съдебен акт по причина, че имало възможност според него да не му се плати. В тази връзка се твърди, че „НИНА” ЕООД разполага с активи, които многократно надвишават стойността на претенцията. Било отказано вдигането на запора.

Твърди се, че липсата на плащане на вземанията, предмет на настоящата искова молба, се дължи единствено на противоправния, но все още съществуващ запор върху вземанията на ответника за несъществуващо вземане на ищеца.

Твърди се, че т.к. длъжникът не разполага с парични средства в банкови 4 сметки в други банки, за него не е възможно да погаси спорните задължения чрез плащане по банков път поради съществуващия запор на вземания в полза на ищеца. От друга страна ответника дори и да депозира дължимата сума в друга банкова сметка, то тя също подлежи на запориране, което прави невъзможно бъдещо плащане.

Счита, че са налице предпоставките за приложение на чл. 83 от ЗЗД и ответника следва да бъде освободен от отговорност, тъй като съществуващото изпълнение на вземания на ищеца се дължи единствено на обстоятелствата, произтичащи от наложените обезпечителни запори върху банковите сметки на ответника във всички банки.

Твърди се, че от поведението на ищеца може да се заключи, че допуснатото по негова инициатива обезпечение по иск, за което има налични пари е индиция, че с исканото и допуснато обезпечение по искане на ищеца се преследват цели, различни от задоволяване на някаква обезпечителна нужда, поради което е недобросъвестно. Именно тази недобросъвестност на ищеца е причина вземанията, предмет на това производство да бъдат неудовлетворени, тъй като поставя ответника в невъзможност да изпълни поради съществуването на риск да бъдат запорирани всякакви негови вземания по банкови сметки на основание обезпечителен запор на иск, по който не приема да му се плати претендиралата сума.

Твърди се, че на основание чл.83 ал.2 от ЗЗД ответникът не дължи обезщетение за претендиралите от ищеца вреди, тъй като никога не е оспорвал вземанията му, с поведението си не е дал повод за образуване на настоящото исково производство, на това по гр. д. № 6668/2023 година по описа на СГС, на изпълнителното производство пред ЧСИ, както и настоящето исково производство.

Счита, че с оглед на добросъвестността ответникът може да плати срещу насрещно задължение на ищеца за отмяна на обезпечителния запор във връзка с вземания, предмет на настоящото производство.

Моли деловодните разноски по това производство, включително адвокатски хонорари да бъдат възложени на ищеца.

В о.с.з. ищецът не се представлява, но е постъпило писмено становище от пълномощника адв.Д..

5

В о.с.з. ответното дружество се представлява от адв.Д.а , който заявява ,че признава иска , но счита, че ответното дружество не следва да дължи разноски , като в тази част поддържа наведените в отговора доводи.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и доказан и следва да бъде уважен при отчитане на направеното признание на иска от ответника, прилагайки чл.237 вр. чл.175 от ГПК. В случая не е налице никоя от хипотезите на чл.237 ал.3 от ГПК и съдът следва да съобрази направеното признание на иска.

Фактическите твърдения, изложени от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба не се оспорват от ответника, а напротив - искът се признава. Същите са подкрепени с неоспорени от ответната страна писмени доказателства, поради което и с оглед становището на ответника съдът приема, че не следва да ги обсъжда подробно.

По отношение разноските : при този изход на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в пълен размер, а именно : за внесена държавна такса в размер 621,35лв. В тази връзка наведените доводи от процесуалния представител на ответното дружество за недължимост на разноски не се споделят от съда. Исковата молба е подадена в съда на 10.07.2023год. Видно от представения препис от обезпечителна заповед е, че същата е издадена на 20.06.2023год. по гр.д.№6668/2023год. по описа на СГС и със същата бъдещият иск е обезпечен чрез налагане на запор на банкови сметки на ответника в посочени банки в страната, в режим на поредност до размера на сумата 21533,72лв. Или, наложен е т.нар. последователен запор, което не обосновава зловредност в действията на молителя/кредитор/, а от друга страна това не е предмет на обсъждане в настоящия исков процес.