Протокол № 128 от 19.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 128 гр. Пазарджик, 19.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Ирина Ат. Джунева

Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265200600054 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

Преди произнасяне по хода на делото и на основание чл. 311, ал. 3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗВЪРШИ ЗВУКОЗАПИС на всички открити съдебни заседания по делото с цел изготвяне на съдебните протоколи, които следва да бъдат съхранявани в едномесечен срок, считано от изтичането на срока за подаване на искане за поправки и/или допълване на протокола по смисъла на чл. 312 от НПК. Записите да бъдат унищожени след изтичането на указания срок, а при произнасяне по реда на чл. 312 от НПК – след влизане в сила на съответния акт на съда.

Подсъдимият Г. С. К. се явява лично. За него се явява и адв. П. П. редовно упълномощен.

Частният тъжител и ответник по жалбата К. С. Л. редовно призован не се явява. От неговия повереник адв. Н. Я. е постъпила молба да се даде ход на делото, като не възразява делото да се гледа в нейно отсъствие и отсъствие на повереника й. Към молбата е приложен отговор на жалбата.

1

НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,

СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.

По хода на делото:

Адв. П.: - Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.

Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията докладчик.

Съдът ДОКЛАДВА:

По делото е постъпило становище от адв. Я., като процесуален представител на К. С. Л., в което сочи, че не може да се яви в насроченото открито съдебно заседание, тъй като е служебно ангажирана по същото време с провеждане на заседание по АНД № 3560/2025г. в Районен съд – Пловдив.

Не възразява делото да се гледа в нейно отсъствие. Няма доказателствени искания. В случай, че се приеме, че делото е изяснено от фактическа страна моли да се даде ход по същество, като е изложила подробно становище в тази насока.

Адв. П.: - Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.

Съдът намира, че следва да се даде ход на съдебното следствие за събиране на доказателства и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:

Не постъпиха нови искания по доказателствата.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И

2

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

Адв.П.:- Ще Ви моля да уважите въззивната жалба, да отмените първоинстанционната присъда и постановите нова оправдателна такава. Ясно е, че нашата основна защитна теза беше, че подзащитният ми е действал при условията на неизбежна отбрана, нещо което е отхвърлено в мотивите на съда и съображенията за това считам за несъстоятелни. Правилно РС е приел, че когато пострадалия Л. е излязъл от дома си и се е насочил към подзащитният ми и неговата майки, носи пистолет в ръката си и насочвайки го към тях е възникнала ситуация на неизбежна отбрана. За неправилно считам последяващия извод, че с избиването на този пистолет и падане на земята близо до двамата това съС.ие е преустановено. Съдът не взема предвид и не дооценява всички последвали факти след избиване на този пистолет. Съдът не взема предвид, че съпругата на пострадалия Л., която има отделна тъжба срещу майка му за същия случай, при което на две инстанции се прие, че е действала при неизбежна отбрана. Г-жа Личева е излязла и е започнала да удря майката на подзащитният ми с камъни в гърба. Двете са се насочили към паднали пистолет, взели са го първо г-жа Личева и после К.а и го е отнела, пистолета е произвел изстрел с нанесени вреди по лицето на Л.а. Всичко това е по другото дело, но има значение по настоящото дело, защото в практиката си ВКС не веднъж е имал възможността да изложи становището в принципен план, че и временното преустановяване на нападението не означава всякога неговото прекратяване изначално. Приема се в решения част от тях съм ги подготвил за ваше улеснение, че нападението следва да се счита за прекратено и неналагащо отбрана, когато е отблъснато от нападналия или от трети лица, когато нападателят сам се е отказал да го завършили или вече го е завършил, но кратковременното прекъсване не означава неговото прекратяване, когато съществува макар и малка вероятност то да се повтори. За нападналия не е налице задължение да се откаже от защита или да се спасява с бягство или помощ с трети лица. В този смисъл е решение № 77/23.03.2015 на ВКС по НОХД № 1895/2014г. 1-но нак. отделение. Тук държа да подчертая и още едно принципно становище в този смисъл, че нападението може да придобива в крайна сметка различни проявни форми. В друго решение ВКС самостоятелно е приел, че в казус, в който нападателя влиза в обща квартира на двама души, напада единия, вторият става и го приканва да излезе от жилището им, но той не го прави, вторият взима нож и тръгва към влезли в жилището. Този влязъл 3 взима един чук и го удря, след което последва наръгване и съдът преценява, че през цялото това време е налице неизбежна отбрана. Съдът преценява, че през цялото това време е било при неизбежна отбрана защото първоначално има нападение срещу другия в жилището, след това неизлизането от жилището представлява друг вид нападение и след това удрянето с чук върху пострадалия продължава да представлява нападение. Тук в случая аз считам, че сме изправени в комбинация от тези две хипотези, за които говоря защото ако беше възприето напълно казаното от първоинстанционния съд след избиването на пистолета и падането му на земята моят доверител може веднага да спре да извършва активни действия по своята защита, но кое възпрепятства нападателя да посегне отново да вземе пистолета и отново да го използва. Да не говорим, че тук в периметъра на това оръжие първоначално са били и двамата, не само майката на подзащитният ми, но и самият той. Тук важен момент е, че нападателя Л. има военно звание и по делото не отрича, че има бойно огнестрелно оръжие. Това, че в последствие това се е оказало газов пистолет е обстоятелство разбрано в един много покъсен момент след случката от моя подзащитен и неговата майка. Т.е. той излиза с пистолет видимо приличащ на огнестрелен, насочва го, той пада на земята и какво от това, прекъснато ли е нападението в този момент, щом той може отново да стигне до него и да го вземе отново. Обстоятелството, че този пистолет остава в периметъра на действията се доказва и по един практически начин, защото неговата жена се включва в това нападение макар да нанася физически удари върху майката на подзащитният ми, но тя успява да стигне до този пистолет и двамата отново са обект на заплаха отново за него. Вярно е, че тогава защитата трябва да е насочена срещу държащия пистолета, но аз го цитирам само дотолкова доколкото това е било възможно и за Л. в този момент, ако моят подзащитен е спря да се защитава. Тук има един много важен момент недооценен от РС, той приема за вярно твърденията на св.

Сашка Панайотова, че през цялото време подзащитният ми и Л. са останали прави, а не както той твърди, че е бил повален на земята, и са си разменяли удари, а според Панайотова и реплики на всичкото отгоре и заканителни.

Вещото лице подкрепя тази теза, защото казва, че трудно би възникнало нараняването в теменната част ако Л. е бил на земята, както само той твърди.

Това означава, че след избиване на неговия пистолета той не се е отказал от нападението си, той също е продължавал да нанася удари, за което 4 свидетелства и съдебно-медицинското удостоверение на доверителят ми. Той има нараняване по лява и дясна буза, т.е. по главата в същата зона по главата както и Л.. В този смисъл Л. не се е отказал от нападението той е продължил да на насян удари. Според приетото от съда това съС.ие приключва, когато идва св. Панайотова. Първо разтървава двете биещи се жени Л.а и К.а и след това казва на двамата мъже, които в този момент са прави и продължават да си нанасят удари един на друг и им казва да престанат и те тогава престават.

Във всичката тази динамика аз не виждам в кой момент е престанало нападението над поздащитният ми и неговата майка, за да е отпаднала ситуацията на неизбежна отбрана. В този ред на мисли искам да посоча решение на ВС № 425/30.09.2010 г. по НОХД № 375 от 2010г. 2-ро наказателно отделение, при което при сходна хипотеза, когато нападателят удря съседен на подсъдимия човек със сап, подсъдимият се обръща хваща сапа, издърпва го от ръцете му и започва да го гони, обръща го в бяг, ВКС пак е приел, че от момента на отнемането на този сап не е приключила неизбежната отбрана, защото в цялостното поведение личи намерение у нападателя, че той не е преустановил своето намерение. Тук сме в хипотеза, в която не само думите на нападателя, ама и и неговите активни действия по нанасяне на удари показва, че неговото поведение не е преустановено. В този смисъл аз считам, че всички наранявания, които той е претърпял са в резултат на действия, които трябва да бъдат квалифицирани като неизбежна отбрана на моя доверител. Тук трябва да бъде отбелязано, че тази отбрана не е явно несъответстваща на нападението, защото в крайна сметка нанесените от подсъдимия наранявания пак са в рамките на лека телесна повреда, както и самите негови макар, че едното нараняване на Л. е квалифицирано по ал. 1 на чл. 130. В този смисъл няма явно несъответстваща отбрана и всичко е реализирано в рамките на неизбежната отбрана според мен. Вярвам, че дълбокия анализ на показанията на всички свидетели, а и на самите писмени доказателства следва да доведат до този извод. За мен лично нелогично ми звучи, човек само дето му мирише на овце да го насочи към водещите овцете и след това да се оплаква на две инстанции за нараняванията, които е получил в резултат на защитата на лицата срещу които е насочил пистолета. Има явно несъответствие на интереса, който брани идващия с пистолета и интереса, който брани защитаващия се. За мен това също е от значение защото този дисонанс за защитаване на интереси води до извод, че има явно агресивно 5 поведение от другата страна, а не от подзащитният ми. Все пак ако вие въпреки всичко това приемете, че няма неизбежна отбрана аз ще ви моля да обсъдите още едно наше възражение то касае невъзможността за прилагане на реторсия защото съдията приема, че мозъчното сътресение е по ал. 1, а всички наранявания са по ал. 2 на пострадалия, то и нараняванията на подзащитният ми са по ал.2 и за това няма как да се наложи реторсия. Тази диагноза като мозъчно сътресение е наложена един ден по-късно, както добре обясни вещото лице то е само по данни на пациента. Нито един от симптомите гадене, световъртеж, повръщане не е бил констатиран от никого обективно.

Първо обадилия се на тел. 112 Л. не съобщава за такива свои оплаквания.

Второ прегледалия го фелдшер с линейката не е констатира да има такива оплаквания. Трето Личев отказва да отиде в болницата същия ден, казвайки, че той е по-добре и жена му да бъде откарана. Четвърто никой от свидетелите на ситуацията не съобщава той да е имал такива оплаквания и обективни симптоми. Едва на следващия ден той съобщава анамнезата си, че има такива симптоми, но физически те не са констатирани от лекаря. Вещото лице съобщава, че при каквото и да е нараняване в областта на главата това е обичайната диагноза мозъчно сътресение, за да бъде наблюдавано лицето, но в периода на неговото наблюдение той не е проявил такива симптоми. В този смисъл, аз ще ви моля да приемете, че дори да има мозъчно сътресение няма доказано причинно-следствена връзка с деянието от предходната дата. При това положение всички останали наранявания на Л. са от категорията на ал. 2 на чл. 130, каквито са и тези на моя подзащитен и това дава възможност на налагане и определянето на реторсия защото има данни категорични за взаимна размяна на удари от едно и също естество. В този смисъл моля за вашият съдебен акт. Представям трите съдебни акта, които цитирах в пренията си. В заключение искам да кажа, че независимо от това какъв ще бъде съдебният акт и какви са съдебните актове по другото дело многократно бяхме предложили на другата страна да се помирим, защото те са съседни, тези хора няма да спрат да гледат животни защото от това се препитават, но категорично по всички инстанции имаше категорични откази от тяхна страна, което ни принуждава сега да ангажираме вниманието ви. Извинявам се за което, но сме поставени в тази ситуация, моля за едно справедливо решение.