Решение № 1794 от 17.12.2023, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 3353/2023
- Вид
- Решение № 1794
- Подписан
- 17.12.2023
- Състав
- Десислава Николаева Великова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл.142, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1794 гр. Русе, 17.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20234520103353 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.
Ищецът Е. Х. М. твърди, че с ответницата Р. Х. Ю. живели във фактическо съжителство от 2017 г. до м. май 2023 г. в гр. Русе. По време на съвместното им съжителство се родили близначките Д.Е.Х. с ЕГН ********** и З.Е.Х. с ЕГН **********, родени на ***** г. Първоначално живели в жилището на майката на ищеца в гр. Русе, а после работили в Англия и Германия, като през 2022 г. се върнали обратно в България. По време на бременността на ответница се отделили на квартира. След раждането на децата той започнал работа, а ответницата се грижела за децата с помощта на неговата майка, като ищеца също се стараел да помага. Счита, че ответницата не е добра майка, тъй като редовно си пиела кафето на балкона, гледайки телефона си и пушела. След преместването им на квартирата, тя довела да живеят и двамата си сина от първия си брак, въпреки, че той не бил съгласен, тъй като едното от децата имало специални потребности, с аутизъм и се нуждаело от поС.ни грижи, а вторият й син бил пълнолетен, но не работел. Още преди да са се родили децата им, с ответницата се разделяли няколко пъти. В началото на м. май 2023 г. се разделили, ищецът отишъл при майка си, а ответницата се изнесла от общото им жилище, а двете близначки завела при него в жилището на майка му. Заявява, че тя не се била обаждала и 1 не виждала децата. Счита, че има качествата на по-добър родител и с помощта на майка си можел да се справи с отглеждането и възпитанието на двете си деца – близначките Д. и З.. Освен майка му можел да разчита и на семейството на брат си.
Иска да бъде постановено съдебно решение, с което да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Д.Е.Х., ЕГН ********** и З.Е.Х., ЕГН **********.
Местоживеенето на децата да е при бащата на адрес: гр. Русе, *************, собственост на семейството му. На майката Р. Х. Ю., ЕГН ********** да бъде определен режим на лични отношения с децата Д.Е.Х., ЕГН ********** и З.Е.Х., ЕГН **********, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя с преспиване, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
Майката Р. Х. Ю., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка за децата Д.Е.Х., ЕГН ********** и З.Е.Х., ЕГН ********** в размер на 200 лв. за всяко от децата, чрез техния баща и законен представител Е. Х. М., ЕГН ********** считано от 01.07. 2023 г. до 01.01.2024 г., а от 01.01.2024 г. по 250 лева за всяко едно от децата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 28.06.2023 г. до нейното изплащане или до промяна на обстоятелствата.
Ответницата Р. Х. Ю. счита, че тя е по добър-родител, поради което претендира на нея да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Д.Е.Х. и З.Е.Х.. Местоживеенето на децата да бъде при нея. На бащата да бъде определен режим на лични отношения с децата, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца, от петък от 18,00 часа до неделя 18,00 часа, с преспиване, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Иска да бъде осъден бащата да заплаща ежемесечна издръжка за децата Д.Е.Х. и З.Е.Х., чрез нея в размер на 200 лева за всяко от децата считано от 16.11.2023 г., а от 01.01.2024 г. по 250 лв. за всяко от децата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 16.11.2023 г. до нейното изплащане или до промяна на обстоятелствата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
2
Видно от удостоверение за раждане, родители на децата Д.Е.Х., ЕГН ********** и З.Е.Х., ЕГН ********** са страните по настоящото дело. По делото не се спори, че последните нямат сключен граждански брак, и че децата са родени от съвместното им съжителство.
Разпитаният по делото свидетел З.Ю.Ю., /майка на ищеца/ установява, че Е. и Р. се разделили в началото на м. май 2023 г. Заедно били от 2017 г. Р. първо била на квартирата, после отишла при свидетелката и после заминали с ищеца да работят в Англия. Там работили, върнали се пак при нея, след това заминали за Германия и пак се върнали при нея, но тя им казала да излязат на квартира. Децата се родили на ***** г., живеели вече отделно, но през м. май 2023 г. се разделили. Ответницата имала двама сина от предходно съжителство, единият и син бил на 20 години, а другия бил на 16 години, но със специални потребности и нейната сестра била негов личен асистент. След като се разделили синът и отишъл при нея, защото 7 пъти се разделяли и събирали. Той не искал да си оставя децата. Когато ответницата забременяла свидетелката я попитала, какво ще стане с големите деца, тя и отговорила, че децата ще живеят при бащата си. Не можели всички да живеят при нея. Р. и казала, че ще излязат на квартира. След като излезли на квартира, тя прибрала при себе си двамата си сина. Ответницата забременяла и другият и син и платил за две години осигуровките. Свидетелката участвала при отглеждането на децата, всеки ден сина и идвал сутринта, тя давала една чанта с изпрани и изгладени дрехи, една чанта с храна за през деня. Храната била за всички, готвила за цялото семейство, а изгладените дрехи били за бебетата, това го правила ежедневно. Децата били от 6 месеца при нея.
Страните по делото се разделили на ......... г. Ответницата сама завела децата в дома на свидетелката и от тогава тя помагала в тяхното отглеждане. Синът и в момента работел като склададжия в „...........“ и възнаграждението му било около1400 лв. месечно. Децата все още не ходели на ясла, тя се грижела за тях, а той, когато не бил на работа. Децата нощно време спели при баща си.
Живели в тристайно жилище, едната стая била пригодена за децата, имали всичко необходимо. За м. юли 2023 г. Р. превела по нейна сметка 900 лв., за вторият месец – 500 лв. и 4 месеца по 400 лв. Р. дошла за първи път да види децата на 11.08.2023 г. със сестра си, пишели си по Вайбър. Него ден се скарали два пъти и ответницата викнала полиция и след това през 3 дни, през седмица идвала отново. Срещите на майката с децата протичали пред блока, 3 защото тя се заканила, че ще я съди, ако станело нещо с децата. Последния път, когато отишла било на 07.11.2023 г. Към настоящият момент тя живеела на квартира, някъде в „.....“. Свидетелката живеела в кв. „........“. Всичко осигурявала на децата и се грижели за тях, а ответницата нищо не им купувала. Смята, че Е. щял се справи с отглеждането на децата с нейна помощ.
Според св. С.Ш.А., сестра на ответницата, Е. и Р. били заедно от 2017 г., първо били на квартира, после били в чужбина да работят. Сестра и имала 4 деца, двама сина и две дъщери. Големият и син бил на 20 години, а малкият на 16 години със специални потребности, тя му била личен асистент. Другите две деца били З. и Д., те били близначки, родени през 2022 г. Страните по делото се разделили през м. май тази година и сестра и напуснала жилището на Е.. После си намерила квартира, близо до свидетелката в кв. „..... ...“, а децата ги оставила при бабата, докато си намери жилище, понеже нямало как да ги заведе при големия си син, тъй като нямало удобства за тях. Сега в квартирата, която си намерила, живеела заедно със синовете си. Тя в момента не работела, защото била по майчинство, а свидетелката й помагала за помалкия и син. Когато си получела майчинството го привеждала на Е., наполовина през последните месеци. Виждали децата, в началото- пред блока, последните няколко пъти -в парка, в присъствие на бабата и на бащата.
Жилището, в което майката живеела в момента било с две стаи, кухня, баня и тоалетна, имало обособена стая за децата. Р. се държала много добре с децата, усмихвала им се, играела с тях. Имало заведено дело от сестра и за домашно насилие срещу Е.. Знае, че той е бил осъждан. Когато Р. работела в чужбина, бащата на синовете и се грижел за тях. Малкият и син бил с Епилепсия и Аутизъм. Той бил спокойно дете, хранел се нормално, не бил агресивен, обслужвал сам физиологичните си нужди.
От представените по делото доказателства е видно, че ищецът работи в ........... и получава месечно възнаграждение от 1370 лв., а ответницата получава обезщетение за отглеждане на деца.
При така установените фактически положения и като взе предвид приложимия закон, съдът приема от правна страна следното:
При преценката кой от родителите следва да се грижи за отглеждането и възпитанието на децата, трябва да се изследват социално-битовите и 4 материалните условия, при които ще се отглежда, обичайните грижи и помощ от които се нуждае, както и социалната среда, която би му осигурила предпоставки, при които то ще расте жизнено, здраво и необременено. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че майката е попригодният родител, воден преди всичко от интересите на децата. От съвкупната преценка на доказателствения материал се установи, че тя е създала подходящи социално-битови условия за живот на дъщерите си, където те може да бъдат обградени с грижи и внимание. Същата може да разчита на помощта на своята сестра , както и на по-големият си син. Децата са на по 1 г. и 7 месеца, момичета, поради което съдът приема, че същите към настоящият момент имат нужда да бъдат отглеждани и възпитавани от майката си. При нея те ще могат да общуват пълноценно със братята си да създадат трайни връзки с тях.
С оглед изложеното, съдът намира, че е в интерес на близначките е да се отглеждат от майка си, навеждайки съда към единствения възможен извод, че същата притежава нужните родителски качества, както и подходящи социално-битови условия, за да отгледа и даде на децата си необходимото възпитание. По изложените съображения, съдът намира, че за децата следва да се грижи ответницата, поради което следва да се постанови тя да упражнява родителските права.
На бащата следва да се определи режим на лични отношения с децата, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от петък от 18,00 часа до неделя до18,00 часа, с преспиване, както и 20 дни през лятото несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
На основание чл. 143 от СК, родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие деца. Това задължение е безусловно и не зависи от тяхната възможност да се издържат от имуществото си. Децата Д. и З. са на по 1 г. и 7 месеца. Бащата получава месечно брутно трудово възнаграждение от 1370 лв. Не е установено по делото, че той да има задължения за полагане на грижи към други лица. С оглед изложеното, п редвид възрастта на децата, техните нужди за храна, облекло, развлечения и други, необходими за правилното им физическо и интелектуално развитие и възможностите на родителите, както и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, установяваща, че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната 5 работна заплата, съдът намира, че двамата могат да му осигур яват месечна издръжка в размер на 4 0 0 лв. за всяко от децата до 31.12.2023 г., а от 01.01.2024 г. – по 450 лв. , от които бащата следва да плаща 200 лв. за всяко дете, считана от 16.11.2023 г. до 31.12.2023 г. и по 250 лв.- считано от 01.01.2024 г. Останалата част, ведно с грижите за децата следва да се поемат от майката, която полага грижи и за друго непълнолетно дете със специални потребности.Така определеният размер на дължимата издръжка е съобразен с конкретните нужди на децата и възможностите на родителите.
Ищецът дължи издръжките. по сметка на РРС държавна такса от 720 лв. за
Съдът намира, че страните не си дължат разноски една на друга с оглед характера на производството – спорна съдебна администрация.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ: