Решение № 15010 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15010 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВ. като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110171588 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на М. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

...... срещу Е. Р. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ................, с която е предявен за разглеждане положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за установяване в отношенията между страните, че М. С. М. е титуляр на правото на собственост на 1/2 идеална част от следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ............ по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 65,20 кв. м., с прилежащо мазе № 23 с площ от 3,65 кв. м. и 0,859 % идеални части от общите части на жилищната сграда, с административен адрес: гр.

......... на основание давностно владение, осъществявано в периода от 20.12.2010 г. до датата на завеждане на делото – 03.12.2024 г.

В исковата молба, уточнена с писмени молби от 11.02.2025 г., 18.03.2025 г. и 30.04.2025 г., и устно в проведеното на 01.04.2026 г. открито съдебно заседание, се навеждат фактически твърдения, че въз основа на сключен на 06.12.1982 г. договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища, ........ е придобила правото на собственост върху апартамент .........., находящ се в гр. ......... представляващ самостоятелен обект с идентификатор ............ по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-14/16.03.2009 г. на ИД на АГКК. Приживе ........ била във влошено здравословно състояние със 100 % трайно намалена работоспособност и право на чужда помощ поради старческа катаракта, диабет и сърдечна недостатъчност. Неин асистент била нейната дъщеря и ищец в производството – М. М., която я придружавала навсякъде, вкл. с която живеели съвместно в процесния апартамент ........... Ищцата твърди, че считано от 20.12.2010 г. и приживе на своята майка, владее явно, непрекъснато и необезпокоявано апартамент .........., който само формално се водел собственост на нейната майка. През целия им съвместен живот нейната майка била със съзнанието, че М. М. владее имота за себе си, като последната заплащала всички разходи във връзка с неговото ползване и извършвала подобрения в него без да иска съгласието на формалния му собственик. Между ищцата и нейната майка не съществувал спор, че имотът принадлежи на първата, тъй като такава била 1 и волята на Д. – той да остане за М., но поради липса на средства Д. не й го прехвърлила с нарочна сделка приживе, а поради влошеното й здравословно състояние не била съставила и саморъчно завещание, в което да обективира тази си воля, с цел да се избегнат евентуални спорове с други нейни наследници по закон. През 2024 г. Д. починала, като след смъртта й апартамент .......... продължил да се ползва единствено от М. М.. Ищцата твърди, че нито сестра й ............ приживе, нито нейната дъщеря и ответница в процеса – Е. Р., са полагали някога грижи за имота. При тези фактически твърдения поддържа, че още преди смъртта на Д. Ив. е придобила изцяло собствеността на апартамент .........., на основание давностно владение в периода, считано от 20.10.2010 г. до датата на завеждане на делото, поради което счита, че към момента на смъртта на майка й Д., последната не е притежавала вещни права върху него, респ. същият не е бил включен в наследствената й маса и ответницата не би могла да придобие правото на собственост върху ½ идеална част по наследствено правоприемство от своята баба. Ето защо, за ищцата е възникнал правен интерес от установяване в отношенията между страните фактът на изтекла в нейна полза придобивна давност преди смъртта на Д. Ив.. Моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърденията на ищцата, че е придобила правото на собственост върху процесния апартамент чрез давностно владение, осъществено в периода 20.12.2010 г. – 20.12.2020 г. Твърди, че в сочения от ищцата период апартамент .......... е принадлежал на ........, която е владяла собствения си имот, като е живеела непрекъснато в него. Навеждат се фактически твърдения, че наред с Д., в апартамента са живеели още дъщеря й ............ – до нейната смърт на 04.11.2010 г, и двете дъщери на М. М., които били допуснати в имота от неговата собственичка с цел осигуряване на подслон, нормални жилищни условия и родителска грижа. След смъртта на Г. и раздялата с фактическия й съжител, в имота се нанесла и ищцата М. М., както и третото й дете.

Поддържа се, че фактът, че Д. е живеела в собствения си дом свидетелства за това, че тя е упражнявала правомощията, включени във вещното й право на собственост, като с действията си ищцата М. М. единствено я е подпомагала в ежедневието и й е съдействала за осигуряване на по-добри жилищни условия, от които да се ползват всички живущи в имота лица. В тази насока ответницата оспорва осъществяването на елементите на поддържаното от ищцата оригинерно придобивно основание. Счита, че признание за липса на намерението на ищцата за своене на имота се съдържа в подадената от нея през 2024 г. декларация по ЗМДТ, в която сама сочи, че апартамент .......... е съсобствен между нея и ответницата.

Поради недоказаност на твърденията на ищцата за осъществена придобивна давност преди смъртта на баба й ........, ответницата легитимира себе си за титуляр на спорната ½ идеална част от имота на основание наследствено правоприемство. Ето защо, моли за отхвърляне на иска и присъждане на деловодните разноски.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото липсва спор, поради което и с проекта на доклад, обективиран в Определение № 1327/13.01.2026 г. и обявен за окончателен без възражения в тази му част в проведеното на 01.04.2026 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че въз основа на сключен на 06.12.1982 г. договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища, ........ е придобила правото на собственост върху апартамент .........., находящ се в гр. ......... представляващ самостоятелен обект с идентификатор ............ по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-14/16.03.2009 г. на ИД на АГКК. Посоченото обстоятелство се установява по категоричен начин и от представения и приет като писмено доказателство Договор за 2 продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища от 06.12.1982 г. (л. 8-10).

Страните в процеса не спорят, а и се установява от представения по делото Личен регистрационен картон на ........, изготвен и поддържан в системата на ЕСГРАОН (л.

118), че към датата на сключване на договора за продажба на апартамент .......... от 06.12.1982 г. ........ не се е намирала в граждански брак, от което следва извод, въз основа на посочената разпоредителна сделка тя е станала изключителен собственик на гореописания жилищен имот – според отразяванията в представения личен картон, въз основа на съдебно решение по гр. д. № 6719/1974 г., влязло в сила на 04.05.1975 г., съществувалият към онзи момент граждански брак на ........ е бил прекратен.

Видно от Препис-Извлечение от Акт за смърт № 302/10.03.2024 г. (л. 132) е, че ........ е починала на 10.03.2024 г., при семейно положение към момента на смъртта „разведена“.

От Удостоверение за наследници изх. № РЛН24-УГ51-3709/18.03.2024 г., издадено от Столична община – район „Л. (л. 12) се установява, че след смъртта си ........ е оставила за свои наследници по закон страните в настоящия процес, както следва: М. С. М. – дъщеря (чл. 5, ал. 1 ЗН), и Е. Р. – внучка, по право на заместване на своята майка .... (чл. 10, ал. 2 ЗН).

По делото е представено и прието Удостоверение за промени на постоянен адрес изх. № РЛН24-УГ51-7760/03.06.2024 г., издадено от Столична община – район „Л. (л. 37), от което се установява, че считано от 20.12.2010 г. М. С. М. е с регистриран постоянен адрес в гр. ......... т. е. адреса на спорния недвижим имот.

От Експертно решение № 3201/05.10.2015 г., издадено от УМБАЛ „София“ (л. 1314), се установява, че ........ е освидетелствана пожизнено със 100 % трайно намалена работоспособност и право на чужда помощ, при поставена водеща диагноза „начална старческа катаракта“.

Между страните по делото не се спори, че считано от датата на адресното й регистриране на адреса на процесния апартамент .......... – 20.12.2010 г., до датата на сезиране на съда – 03.12.2024 г., М. С. М. фактически пребивава на този адрес, както и че в посочения период тя е извършвала подобрения в него, вкл. че е била страна по различни договори за извършване на строително-монтажни дейности в имота, доставка на строителни материали и пр., както и че тя е извършвала разходи за ремонтиране и поддръжка на имота – в тази насока са и представените с исковата молба и приети като доказателства по делото документи на л. 20-35, както и изслушаните свидетелски показания в процеса, взаимно допълващи се в тази им част. Следва да се отбележи, че в отговора на исковата молба по чл.

131 ГПК ответницата изрично заявява, че не оспорва тези обстоятелства, а единствено въвежда възражения относно основанието за тяхното извършване от ищцата, сочейки, че извършваните подобрения в имота са действия, предприети от обитателката на жилището М. М., с цел подобряване на жилищните условия в апартамента за себе си и за своите деца, тъй като същата е продължила да живее в апартамента, заедно с децата си и своята майка; като обитател на жилището, съответно ползвател на комунални услуги – ток, вода и топлоенергия, както и с оглед на здравословното състояние на собственичката – е допустимо заплащането на консумативните разходи /ел. енергия, вода, топлоснабдяване/ да е било извършвано от ищцата, а произходът на средствата за заплащането им не би могъл да бъде установен категорично.

Страните по делото не спорят, а и се установява еднозначно от изслушаните свидетелски показания, че до смъртта си на 10.03.2024 г. ........ е живяла в процесния апартамент .........., съвместно с ищцата, като в различни периоди от време от 20.12.2010 г. до 10.03.2024 г. с тях са живели и трите деца на М. М..

По делото са представени и приети 4 броя платежни нареждания от 03.10.2016 г., 3

10.10.2016 г., 17.10.2016 г. (двукратно приложен на л. 17 и л. 19) и 09.05.2017 г., удостоверяващи извършени от М. С. М. плащания на суми в полза на ЧСИ ............. при посочени основания за плащанията погашение на задължения на ........ по ИД ..........23/2015 г. и ИД № 69292. Видно от Писмо рег. № Г-8731/16.05.2017 г., адресирано от „.........“ ЕАД до ........ (л. 15) е, че ИД ..........23/2015 г. е образувано за принудително събиране на непогасени от последната задължения за доставена топлинна енергия до процесния апартамент .......... в периода м.04.2012 г. – м.05.2014 г.

От ответната страна е представена като писмено доказателство Приходна квитанция от 26.09.2025 г. (л. 88), удостоверяваща извършени от нея плащания за местни данъци и такси относно процесния апартамент .........., която съдът намира за принципно неотносима към правния спор, с който е сезиран, тъй като касае обстоятелства, настъпили след завеждане на делото и необхванати от сочения от ищцата период на давностно владение.

По делото е представена и приета като писмено доказателство Данъчна декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗМДТ вх. № 7212031816/27.03.2024 г. (л. 123 – л. 129) , подадена от М. С. М.. В същата, в пункт 4, деклараторът е декларирал като съсобствен апартамент .........., при посочване, че имотът е наследствен, придобит от ........, като съсобственици на имота при равни квоти са М. С. М. и Е. Р. Р.а. Декларацията носи саморъчно положени на всяка страница подписи на декларатора, чиято автентичност не е оспорена в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК.