Определение № 26487 от 22.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26487 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20261110105609 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на Д. М. С. срещу „Стик-кредит“ АД, с която e предявен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че сключения между тях Договор за потребителски кредит № ********* г. е нищожен, поради противоречие със закона, при условията на евентуалност, че клаузите по чл.29, чл. 30, чл. 31, чл. 10, чл. 12, чл. 12 от договора, чл. 29 от Общите условия на договора, респективно чл. 16, чл. 17 и чл. 18 от Тарифата за лихвен процент, обезпечения, лихва за забава и за таксите, дължими при извършване на действие по извънсъдебно събиране на задълженията, са нищожни поради противоречието им с добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че на 17.10.2025 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № *******, по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца под формата на кредитна линия сумата от 6000 лв., която ищецът следвало да върне за срок то 24 месеца при годишен лихвен процент - 36 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 42,58 %. Общо дължимата сума по първия отпуснат транш възлиза на 9223,92 лв. В чл. 1, ал. 11 от договора било уговорено задължение на кредитополучателя да представи обезпечение – банкова гаранция или поръчител в тридневен срок от сключването му, като при неизпълнение на същото дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, платима периодично с погасителната вноска. В погасителния план се твърди да е посочено, че общата дължи ма сума – главница, лихва и неустойка възлиза на 20937,12 лв., като месечният размер на неустойката е в размер на 872,38 лв. Твърди с в чл. 30 от договора да е уговорено, че при неизпълнение на което и да е задължение по договора заемополучателят да дължи, независимо от останалите неустойки, и неустойка в размер на 1 % от размер на просрочената сума, а в чл. 31, че страните се съгласяват, че неустойките са свободно договорени и не се прекомерни. Твърди се договорът да е нищожен, тъй като не ставало ясно какви разходи са включени при формиране на ГПР, съответно същият да не включва всички разходи по кредита, в това число и неустойката по чл. 29 за непредоставяне на обезпечение. Като при включване на неустойката ГПР ще надхвърли предвидени в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер.

Наред с това излага подробни съображения оспорените клаузи от договора, ОУ и Тарифата да са нищожни на основание противоречие със закона, заобикаляне на закона, съответно противоречие с добрите нрави, като отправя искане съдът да прогласи същите за нищожни в случай, че отхвърли главния иск за прогласяване 1 недействителността на целия договор. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че договорът за потребителски кредит не е недействителен, а на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД евентуална нищожност на клаузата за неустойка не би довела до нищожност на целия договор. Излага аргументи, че уговорената неустойка не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като е дължима след неговото сключване. Навежда твърдения, че клаузите от договора, ОУ и Тарифата не противоречат на ЗЗП. Клаузите на договора, включително оспорените са индивидуално уговорени, и не противоречи на добрите нрави. Оспорва като неоснователни и доводите на ищеца за липса на направена проверка на кредотоспособността на потребителя. Излага аргументи, че на кредитополучателя да е предварително предоставена необходимата по закон информация, като е бил наясно с икономическите последици от сключването на договора. Същият е можел да се откаже от договора в уговорения срок, но не е сторил това. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4 ЗПК, при условията на евентуалност чл. 26, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. чл. 33 ЗПК, чл. 20, ал. и ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, включително и че наличието на оспорените клаузи, че същият e нищожен на сочените основания, респективно, че оспорените клаузи са нищожни на сочените основания.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът, е действителен, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 17.10.2025 г. между Д. М. С. срещу „Стик-кредит“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № *******, по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца под формата на кредитна линия сумата от 6000 лв., която ищецът следвало да върне за срок то 24 месеца при годишен лихвен процент - 36 % и годишен процент на разходите /ГПР/ -42,58 %. Общо дължимата сума по първия отпуснат транш възлиза на 9223,92 лв.; в договора е предвидено, че същият следва да бъде обезпечен с предоставяне от страна на заемополучателя на обезпечение – поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, платима периодично с погасителната вноска.; че при изчисляване на ГПР по договора не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение.

2

По доказателствата:

Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

Във връзка с разпоредбите на чл. 140а ГПК, на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК и предвид конкретните особености на правния спор съдът приема, че не следва да задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, но следва да ги прикани към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2026 г. от 9:20 часа, за която дата да се призоват страните.

П Р И Е М А проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на ответника в срок до откритото съдебно заседание да представи по делото документ за внесена по сметка на СРС държавна такса по чл. 102з ГПК в размер на сумата от 0,97 евро - за изготвяне на препис от отговора на ИМ, като при неизпълнение - съдът ще постанови определение по чл. 77 ГПК за посочената сума.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител и, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от 3 адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4