Решение № 1676 от 10.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1676 гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20221110205171 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

С Наказателно постановление /НП/ № СОА20-РД11-2949 от 13.10.2020г., издадено от Заместник кмета на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“ на основание чл.22, ал.5 и ал.6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178д от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на А. С. Д. е наложена „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Недоволeн от издаденото Наказателно постановление е останал А. С. Д., който го обжалва в срок. В жалбата се твърди, че на 04.09.2020г. Д. е паркирал личния си автомобил на процесното паркомясто, което било определено за хора с трайни увреждания, като на предното стъкло на автомобила поставил син инвалиден стикер, който обозначавал, че автомобилът обслужвал хора с трайни увреждания. Д. посочва, че майката му има издадено Решение от ТЕЛК за намалена работоспособност в размер от 94 % с чужда помощ и въпросния ден трябвало да посети два прегледа при лекар. Жалбоподателят твърди, че след първия преглед при лекар е паркирал автомобила си на същото паркомясто /на ул. „Ивайло“/ и че МПС му било репатрирано след по-малко от 4 часа. В жалбата се изразява несъгласие с логиката на актосъставителя и на наказващия орган, че картата за паркиране на хора с трайни увреждания е използвана в отсъствие на правоимащото лице, тъй като не се държало сметка за възможността да се окаже помощ на лица с трайни увреждания, както и необходимостта от издаване на карти за преференциално паркиране и обособяване на места за преференциално паркиране. Изтъква се като порок на НП това, че не било посочено, че 1 автомобилът е репатриран от място за преференциално паркиране. Допълва се, че когато автомобилът е репатриран Д. не е бил там, но в НП като основание било посочено, че е използвана карта в отсъствие на правоимащото лице, макар че това не е можело да бъде констатирано в момента на нарушението. Иска се съдът да прекрати производството.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят А. С. Душкелов се явява лично. В съдебно заседание на 28.09.2022г. той заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 06.12.2022г. Д. казва, че иска да му се отмени глобата, тъй като автомобилът му бил репатриран неправомерно. Според жалбоподателя от представения снимков материал и от показанията на свидетелите не се доказва, че автомобилът е бил неправилно паркиран.

Поради това и наложената му глоба била неправилна. Д. иска още и възстановяване на паричната сума, заплатена във връзка с репатрирането на автомобила и вземането му от наказателния паркинг.

Въззиваемата страна – Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“ се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. Андриянова, която в съдебно заседание на 28.09.2022г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 06.12.2022г. юрк. Адриянова пледира за потвърждаване на Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Според процесуалния представител на въззиваемата страна по делото е безспорно доказано, че на процесните дата и място жалбоподателят е паркирал управлявания от него автомобил на място, предназначено за хора с трайни увреждания, обозначено с пътна маркировка и пътен знак Д21, като в жалбата си Д. признавал, че е паркирал на място за хора с увреждания. Според юрк. Адриянова авторството на деянието било безспорно доказано. Тъй като автомобилът на жалбоподателя престоял на въпросното място повече от четири часа, а при преместване на автомобила този срок не се удължава, а следва да се постави нов талон за нови четири часа за ползване на мястото, се твърди, че нарушението е доказано. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

На 04.09.2020г. А. С. Д. паркирал лек автомобил марка „***“ модел „***“ на цвят светло сив металик с рег. № ***, негова лична собственост, в гр. София на ул. „Ивайло“ № 1 към ул. „Цар Самуил“. Мястото било предназначено за паркиране на хора с трайни увреждания, като били налице синя пътна маркировка и пътни знаци Д 21 („Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“) и В 28 („Забранено е паркирането“), както и три допълнителни табели Т 17 с текст – че паркирането на хора с трайни увреждания се отнася за 1 място, че е разрешено паркиране на хора с трайни увреждания до 4 часа и че нарушителите се отстраняват принудително.

Около 09:28 часа на 04.09.2020г. контрольор с № 11 към „Център за градска мобилност“ ЕАД забелязал паркирания на специално обозначеното място автомобил и попълнил талон № А 0801306 за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания до 4 (четири) часа. Екземпляр от този талон бил оставен на предния прозорец на 2 автомобила под чистачката, а дубликат останал при контрольора. В талона било посочено, че лекият автомобил с рег. № *** има право на преференциално паркиране до 13:28 часа, който час бил посочен като час за репатриране на автомобила. В 14:30 часа на 04.09.2020г., осъществявайки контрол над синята зона в режим на почасова платено паркиране, св.

Надежда Н. констатирала, че лек автомобил „***“ с рег. № *** продължава да е паркиран в гр. София, ул. „Ивайло“ № 1 в продължение на повече от четири часа, считано от 09:28 часа.

Поради това св. Н. подала сигнал за репатриране на автомобила и изготвила декларация за случая. На място се явил свидетелят Р. А., който направил снимки на автомобила на мястото, където е паркиран и разпоредил принудителното му преместване на т. нар.

„наказателен паркинг“.

В 18:16 часа на 04.09.2020г. жалбоподателят се явил на т. нар. „наказателен паркинг“ и платил сума в размер на 66 лева за принудителното преместване на автомобила му и за престоя на МПС на паркинга. Именно тогава свидетелят К.М. на длъжност „командир на отделение“ в Сектор „Общинска полиция“, Отдел „Охранителна полиция“ при СДВР, в присъствието на двама свидетели, присъствали при съставяне на Акта – Кирил Янакиев и Едвин Великов, съставил срещу А. С. Д. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 315376 от 04.09.2020г. за това, че около 16:50 часа на 04.09.2020г. в гр. София, на ул. „Ивайло“ № 1 към ул. „Цар Самуил“ е паркирал лек автомобил „*** ***“, светло сив металик с рег. № *** /лична собственост/ на място, определено за хора с трайни увреждания при наличие на пътни знаци Д21, В28 и табела Т17, като картата за паркиране на хора с трайни увреждания се използва в отсъствие на правоимащото лице – нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Актът е връчен срещу подпис на Д. на 04.09.2020г., като лицето е посочило, че има възражения.

Въз основа на горепосочения АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него срещу А. С. Д. е издадено обжалваното Наказателно постановление № СОА20-РД11-2949 от 13.10.2020г., с което Заместник кметът на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“ на основание чл.22, ал.5 и ал.6 от ЗМСМА, чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178д от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Наказателното постановление е връчено на Д. срещу подпис на 04.04.2022г., след което е било обжалвано с жалба, подадена в Столична община на 07.04.2022 г.

Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства : показанията на свидетелите К.М., Надежда Н. и Р. А.; АУАН № 315376 от 04.09.2020г.; Заповеди на Кмета на Столична община с № СОА19РД09-11/04.01.2019г. и с № СОА20-РД09-1060/13.01.2020г., декларация от Надежда Н., талон № А 0801306 за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания до 4 часа, фискален бон от 04.09.2020г.; снимков материал на лист 12-16 от делото; схема проект на организация на движението по ул. „Ивайло“ между ул. „Цар Самуил“ и бул.

„Христо Ботев“, както и удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР с рег. № 513р49024/01.06.2022г.

3

Показанията на свидетелите М., Н. и А. се явяват неинформативни относно конкретното нарушение, тъй като и тримата нямат съхранен спомен за автомобила, паркирането и репатрирането му. Това, с оглед естеството и обема на работа на тримата свидетели, е логично и разбираемо, като същевременно показва и непредубеденост на свидетелите. По отношение на служебните задължения на тримата свидетели и начина, по който се действа при паркиран автомобил на място, обозначено за ползване от хора с трайни увреждания при наличие на карта за паркиране на хора с трайни увреждания – показанията на свидетелите се характеризират като достоверни, житейски логични, последователни и убедителни. В тази част показанията на свидетелите намират опора и в приложените по делото писмени доказателства (на лист 8, лист 9, лист 12-16 и лист 31 от делото), поради което съдът ги кредитира и приема за установена процедурата по установяване на нарушението, вкл. и изготвянето на снимки на МПС-то на мястото, където автомобилът е бил паркиран. Особено внимание заслужава заявеното от св. Н., че е невъзможно едно лице да е паркирало на едно място, да се е махнало и после пак да е паркирало на същото място.

В тази част казаното от свидетелката представлява не свидетелско показание, а даване на становище и предположение. Поради това съдът не кредитира тази част от показанията на св. Н.. Същевременно, обаче, съдът счита, че предвид високата натовареност при паркирането в процесната централна част на гр. София /близо до голяма пешеходна зона – т. нар. „Витошка“ и в непосредствена близост до училище – 41 СУ/, както и наличието и на други притежатели на карти за паркиране на места, отредени за хора с трайни увреждания, житейски е невъзможно едно лице да паркира на дадено място, да го напусне и след това да се върне и да паркира на същото място, още повече, ако на предното стъкло на автомобила има поставен талон за преференциално паркиране на ППС, превозващо хора с увреждания до четири часа, както е било в случая. Поради това СРС счита, че версията на жалбоподателя, че след ползване на превозното средство е паркирал МПС-то на същото място се явява житейски недостоверна и съответно не се кредитира от съда.

С оглед кредитираните по-горе свидетелски показания съдът дава вяра и на приложените на лист 8 и лист 9 от делото писмени доказателства, тъй като те се съставят именно във връзка с констатиране на процесното нарушение. Коментираните тук декларация от контрольор към „Център за градска мобилност“ ЕАД и талон № А 0801306 за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания до 4 (четири) часа се явяват относими, информативни и достоверни писмени доказателства, които намира опора не само в кредитираните по-горе свидетелски показания, но и в приложените по делото снимки, схема - проект на организация на движението на ул. „Ивайло“ и АУАН. Поради това съдът дава вяра на тези писмени доказателства.

Приложената по делото схема - проект на организация на движението на ул.

„Ивайло“ между ул. „Цар Самуил“ и бул. „Христо Ботев“ (лист 31 от делото) е обективно и непредубедено писмено доказателство, което съдът кредитира. Въз основа на него се установява, че в гр. София на ул. „Ивайло“ № 1, с посока на движение от бул. „Христо Ботев“ към ул. „Цар Самуил“ има поставени пътни знаци В 28 („Забранено е паркирането“), 4

Д 21 („Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“) и три табела Т17 – за едно място за паркиране на хора с трайни увреждания, за разрешено паркиране до 4 часа и за принудително отстраняване на нарушителите.