Решение № 884 от 05.08.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 884 гр. Варна, 28.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20243100500886 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №24471/26.03.2024г. от „СТАТ" ООД, ЕИК 103848514, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски", ж.к.

„Левски", ул. „Архитект Мирчев" № 8, ет. 1, компютърна зала срещу решение №779/07.03.2024г., постановено по гр.дело № 20223110109348/2022г. на Варненския районен съд, в частта, с която са отхвърлени иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД да бъде осъдена ответницата Ж. Б. Ч., ЕГН **********, с адрес *** да заплати сумата, формирана като разликата над сумата от 10 845.72лева с ДДС до пълния предявен размер от 15209.80лв. с ДДС, представляваща остатък от неплатено възнаграждение за извършване на СМР - та по договор от 17.09.2021год. и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъдена ответницата да заплати за сумата от 295.75лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.04.2022г. до 17.06.2022г.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност 1 и необоснованост на решението в обжалваната част. Сочи се, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест, като не е указал на ищеца, че носи такава да установи, че има възлагане от страна на ответницата на допълнителните СМР – та, чиято стойност не е присъдена с решението.

Посочва се, че договорът за СМР е неформален, поради което възложените допълнителни СМР – та следва да се считат за доказани със свидетелските показани и заключението по СТЕ.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се уважи предявените искове в тяхната цялост.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Ж. Б. Ч. по жалбата, с което счита, че решението е правилно и законосъобразно в тази му част. Правилно съдът е разпределил доказателствената тежест и не е допуснал процесуално нарушение. Поддържа се, че между страните е сключен договор за СМР – та, с приложена количествено стойностна сметка. В случай, че са били възложени допълнителни СМР – та, това е следвало да бъде извършено с анекс към договора. Ищцовото дружество по собствена инициатива е извършило допълнителни дейности, които не са възлагани от въззивницата и тя се е противопоставила на осъществяването им с електронно изявление по електронна поща. Акцентира се, че съгласно събрания доказателствен материал ищцовото дружество не е изпълнило качествено и в срок договорените СМР – та. Възражения в тази насока по реда на чл.264 от ЗЗД са отправени до изпълнителя, поради което не следва са се счита, че работата е извършена и приета от ответницата като възложител, въпреки, че се ползва обекта. С оглед на изложеното не е настъпила изискуемост на задължението за плащане на възнаграждение.

По изложените съображения моли първоинстанционното решение в тази му част. съдът да потвърди

Съдът е сезиран и с въззивна жалба вх. №35185/29.04.2024г. от Ж. Б. Ч., ЕГН **********, с адрес *** срещу решение №779/07.03.2024г., постановено по гр.дело № 20223110109348/2022г. на Варненския районен съд, в частта, с която е осъдена въззивницата да заплати на „СТАТ" ООД, ЕИК 103848514, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски", ж.к.

„Левски", ул. „Архитект Мирчев" № 8, ет. 1, компютърна зала сумата от 10 2

845.72лева с ДДС, представляваща остатък от неплатено възнаграждение за извършване на СМР по договор от 17.09.2021год. на основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД.

Изложението на оплакванията във въззивната жалба са идентични с подадения отговор. Акцентът е за липсата на възлагане на допълнителните СМР – та, некачествено и несвоевременно извършени такива, липсата на приемане на извършената работа и ненастъпил падеж, и за реализирани права по чл.265 от ЗЗД с насрещни искове, които са отделени. Направен е анализ на събраните доказателства и е цитирана съдебна практика.

Формулирано е искане за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част.

Подаден е отговор от „СТАТ" ООД, в който оспорва подадената жалба от Ж. Ч., моли за потвърждаване на решението, в обжалваната част. Поддържа се, че работата е приета, ответницата живее в имота е и е присъствала по време на ремонтните работи. В тази връзка е била запозната, кога работата е била приключена.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от „Стат“ ООД срещу Ж. Б. Ч. иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД да бъде осъдена ответницата да заплати сумата от 15209.80лв. с ДДС, представляваща остатък от неплатено възнаграждение за извършване на СМР - та по договор от 17.09.2021год. и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъдена ответницата да заплати за сумата от 295.75лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.04.2022г. до 17.06.2022г.

В исковата молба се твърди, че между ответницата, в качеството на възложител и ищеца, като изпълнител е сключен договор за строително – 3 монтажни работи от 17.09.2021г. за обект – самостоятелна жилищна сграда на три нива, находяща се в ****. При сключването на договора е платен аванс в размер на 13600.00лв. Извършените СМР-та, описани в исковата молба и в приемо – предавателен протокол от 07.03.2022г. възлизат на обща стойност 28809.80лв. с ДДС. Твърди се, че в нарушение на чл.5, т.3 от договора ответницата е отказала да подпише протокола, включително и да отрази забележки и възражения.

С нотариална покана от 01.04.2022г. ответницата е поканена да се яви на 16.04.2022г. на нотариус за подписване на приемо – предавателния протокол, като тя е отказала да се яви.

Твърди се, че ответницата ползва сградата, в която са извършени СМР – тата, поради което е приела извършената работа, но не е заплатила остатъчното възнаграждение.

Формулиран е петитум за осъждане на ответницата да заплати процесната сума.

По делото е постъпил отговор в срока по чл.131 от ГПК от Ж. Б. Ч., в който оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът признава факта, че е сключен договор за строително – монтажни работи от 17.09.2021г., ведно с количествено – стойностна сметка за извършване на ремонтни работи на жилищна сграда на три нива, находяща се в ****. Цените са били определени, както и количествата строително – монтажни работи. Стойността на всички СМР – та е 20371.43лв. без ДДС. По делото е платен аванс от 13600.00лв., като е налице неплатен остатък от 6771.43лв. без ДДС или още сумата от 10845.72лв. с ДДС., а не както претендира ищеца от 15209.80лв.

Налице е разминаване между действително извършеното като количствено СМР – та и измереното от ищеца и вписано в приемо – предавателен протокол. Оспова се възлагането и извършването по раздел I от протокола на СМР – та по т.2, т.6, т.9, т.11, т.17, добавянето на квадратура по т.1, 4,5,8,12,13 и 15.

Оспорва се възлагането от страна на ответницата на СМР – та в раздел раздел II от приемо – предавателния протокол, същите не са били включвани в количествено – стойностната сметка.

Прави се възражение, че ищецът не е изпълнил качествено и в срок договорените СМР –та. Възражения в тази насока по реда на чл.264 от ЗЗД са 4 отправени до изпълнителя, поради което не следва са се счита, че работата е извършена и приета от ответницата като възложител, въпреки, че се ползва обекта. С оглед на изложеното не е настъпила изискуемост на задължението за плащане на възнаграждение.

По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените искове.

При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба на „Стат“ ООД разгледана по същество се явява частично основателна, а въззивната жалба на Ж. Ч. се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД.

От събраните в хода на съдебното дирене доказателства, а и няма възражения във въззивните жалби за неправилно установени факти по отношение на сключен договор за строително монтажни работи от 17.09.2021г. с възложител Ж. Б. Ч. и „Стат“ ООД, като изпълнител, по силата на който е следвало да бъдат извършени строително – монтажни работи на обект – самостоятелна сграда, изградена на три нива, находяща се в ****, съгласно количества и видове от описаните в приложение №1. Общата стойност на договора възлиза на 20371.43лв. без ДДС.

В количествено – стойностната сметка, приложение №1 към договора са описани видовете извършени строително – монтажни работи, които са необходими за извършване на топлоизолацията на фасадите на сградата.

Установяването на изпълнената работа може да се извърши с различни доказателствени средства чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол с посочени видове, количество и стойност на СМР -ти/, както съдебно-техническа експертиза и гласни доказателства.

В случая от изпълнителя е съставен протокол от 07.03.2022г., в който са описани изпълнените и подлежащи на заплащане строително – монтажни работи в раздел I и раздел II, наименовани „топлоизолация по фасади“.

Протоколът е подписан само от въззивника „Стат“ ООД, но не и от възложителката Ч., поради което не може да бъде ползван, като годно 5 доказателство установяващо видовете и количеството извършени работи.

Същите се установяват от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, което е неоспорено от страните.

Вещото лице О. е констатирало при огледа и е описало, че са извършените СМР – та по видове, посочените в раздел I и раздел II на протокол от 07.03.2022г., но е констатирало различно количество.

Спорният въпрос, поставен с въззивните жалби е подлежат ли на заплащане допълнителните количества ремонтни работи в повече от посочените в количествено – стойностната сметка към договора, както и тези по раздел II от коментирания протокол.

В случая основната цел на договора, с оглед неговия предмет и описаните в приложение №1 видове ремонтни дейности е поставяне на топлоизолация на фасадата на обект – сграда на три нива. Следователно за цялостното постигане на крайната цел изпълнителят е следвало да осъществи всички необходими СМР – та.

В приложение №1, неразделна част от договора, подписан от страните в забележките /3/, изрично страните са се съгласили, че количествата в офертата са приблизителни. Точното им определяне става със замерване на окончателно изпълнените СМР –та и оформяне на протокол обр.19. Т.е дейности по цялостното поставяне на фасадата на топлоизолация, категорично са възложени от страна на въззивницата Ч., поради което подлежат на заплащане по реда на чл.266, ал.1 от ЗЗД.

Предвид спора между страните количествата и видовете СМР –та са установени от замерването на експерта по съдебно – техническата експертиза, който категорично заключава, че работите в двата раздела на протокол от 07.03.2022г., са неоходими и полезни за изпълнение на възложената работа. В съдебно заседание вещото лице е разяснило, че допълнителните СМР -та са пропуснати.

Съдът намира, че меродавна е стойността на СМР –та, която вещото лице О. е изчислило на база единични цени по приложение №1 от договора, тъй като следва да бъде спазена уговорката между страните, като няма данни да е налице хипотезата чл. 266, ал.2 от ЗЗД на изменение в стойността на труда и материалите. Стойността на работите по двата раздела на протокола от 07.03.2022г. се равнява на сумата от 28265.95лв. с ДДС /сбор на сумите 6