Решение № 3489 от 13.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3489 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100501568 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Й. Б. Ф. срещу решение № 11779/26.10.2022г. постановено по гр.д. № 15717/2022г. по описа на Софийски районен съд в частта, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 87,02 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение главницата от 314,89 лв. /съответна на квотата в съсобствеността част от граждански плод – наем върху недвижим имот за стопанските 2018/2019г. и 2019/2020г./ за периода 07.12.2018г. – 24.03.2022г., както и в частта, с което не е присъдена законна лихва върху главницата от 318,89 лв. считано от датата на подаването на исковата молба – 25.03.2022г. до датата на плащането на главницата в хода на процеса – 03.01.2020г. в размер на 16,97 лв.

В жалбата се твърди, че първоинстнационното решение в обжалваната му част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при вътрешно противоречиви мотиви, тъй като от една страна съдът приема, че обезщетението за получен граждански плод наем се дължи от момента на получаването му от съсобственика-ответник, а от друга – че не е в забава и трябвало покана. Счита, че с плащането в хода на процеса на главницата, вземането е погасено именно от датата на плащането, но неправилно не е присъдена лихвата от датата на подаването на исковата молба до извършеното плащане и за което има изрично направено искане в исковата молба.

Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, с което се присъдят обезщетенията за забавено изпълнение. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Ю.“ООД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който оспорва наведените доводи във въззивната жалба, твърди, че решението на 1 първоинстанционният съд е правилно в обжалваната му част и моли да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за основателни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- с правно основание чл. 30 ал.3 от ЗЗД за сумата от 314,89 лв. /съответна на квотата в съсобствеността част от граждански плод – наем върху недвижими имоти / ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД- 18- 174/23.01.2018г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в землището на с.Септемврийци, общ. Вълчедъм, с площ от 7 301 кв.м., ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД- 18- 174/23.01.2018г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в землището на с.Септемврийци, общ. Вълчедъм, с площ от 46 777 кв.м. и ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД- 18- 174/23.01.2018г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в землището на с.Септемврийци, общ. Вълчедъм, с площ от 3 181 кв.м.,/ за стопанските 2018/2019г. и 2019/2020г./, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2022г. до окончателното изплащане;

-с правно основание 87,02 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение - главницата от 314,89 лв. за периода 07.12.2018г. – 24.03.2022г.

Главният иск с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС е отхвърлен, поради извършено в хода на процеса плащане от стана на ответника – платежно нареждане от 03.10.2022г.,в която част като необжалвано решението е влязло в сила.

Предмет на въззивното производство е произнасянето на първоинстанционният съд относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Според разпоредбата на чл. 86 ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора.

В настоящият случай въззивникът смесва двата института на изискуемостта и на изпадането в забава на длъжника.

Както правило е посочил в мотивите си районният съд, вземането по чл.30 ал.3 от ЗС за съответната на съсобствеността част от гражданския плод – получен наем от съсобствен имот, се дължи от момента на получаването му, без да е необходимо отправяне на надлежна покана до собственика получил цялата сума от наем т.е. изискуемостта на задължението не е обвързано с изпращане от ищеца съответно получаване от ответника на покана.

2

Изискуемостта на вземането обаче не е равнозначно на изпадане в забава на длъжника.

Забавата, както се посочи по – горе се определя според разпоредбата на чл.86 ал.1 вр. чл.84 от ЗЗД.

Доколкото възникналото и изискуемо задължение за заплащане на съответната част от получен граждански плод - наем на съсобствен имот не е обвързано със срок, то длъжникът изпада в забава от момента на поканата – ал.2 чл.84 от ЗЗД. По делото липсват твърдения, нито са представени доказателства, че ищецът е изпратил до ответника, съответно последния получил покана за изплащане на претенцията по главното задължение преди датата на подаването на исковата молба, поради което и правилно първоинстанционният съд е направил извода, че ответникът не е изпаднал в забава, респективно същия за периода 07.12.2018г. – 24.03.2022г. не дължи обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 314,89 лв. и иска е отхвърлен като неоснователен.

Неправилни са мотивите на първоинстанционният съд, че във всички случаи, когато се отхвърля главното вземане, законната лихва за забава от датата на подаването на исковата молба не се дължи. Това е вярно в случаите, когато се установи, че към датата на подаването на исковата молба претенцията на ищеца е неоснователна, докато в случая - по реда на чл.235 ал.3 от ГПК е съобразено настъпил релевантен факт в хода на производството, а именно погасяване на главното вземане чрез плащане от ответника и поради което обстоятелство иска е отхвърлен. Тъкмо защото към датата на сезиране на съда с исковата молба ищецът е имал изискуемо вземане спрямо ответника на претендираното основание и в претендирания размер, погасено в хода на процеса, но и за който ответникът е дал повод да бъде заведен и отговорността за разноски правилно е разпределена по реда на чл.78 ал.1 от ГПК.

Следователно за периода от подаване на исковата молба, която несъмнено е покана за изпълнение на предявеното вземане до момента на погасяването му чрез плащане от страна на ответника т.е. за периода 25.03.2022г. – 03.10.2022г. същия е бил в забава и дължи обезщетение за забавено изпълнение, което следва да се присъди на основание чл.214 ал.2 от ГПК и който размер определен по реда на чл.162 от ГПК върху главницата от 314,89 лв. е 16,97 лв.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за периода преди датата на подаване на исковата молба и съответно несъвпадане относно дължимостта на законна лихва върху главното вземане за периода от датата на подаването на исковата молба до плащането в хода на процеса, обжалваното решение следва да бъде частично потвърдено респ. и частично отменено на основание чл.271 ал.1 изр. 1 предл.3 от ГПК.

Разноски

Въззивникът претендира присъждане на разноски, като направените от него са в размер на 25 лв. – внесена държавна такса и от които съобразно разпоредбата на чл.273 вр. чл.78 ал.1 от ГПК следва да се присъдат 4,08 лв.

Въззиваемата страна също претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК, следва да се присъдят в размер на 41,84 лв. /от определения от съда размер от 50,00 лв/.

С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението на въззивният съд не 3 подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11779/26.10.2022г. постановено по гр.д. № 15717/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 165 състав, в частта, с което е отхвърлен предявения от на Й. Б. Ф. с ЕГН: ЕГН:**********, срещу „Ю.“ ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Надежда- 2“, ул. **** иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 87,02 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение - главницата от 314,89 лв. /съответна на квотата в съсобствеността част от граждански плод – наем върху недвижими имоти за стопанските 2018/2019г. и 2019/2020г./ за периода 07.12.2018г. – 24.03.2022г.

ОТМЕНЯ разпореждане 17538/07.02.2023г. постановено по реда на чл.250 от ГПК по гр.д. № 15717/2022г. по описа на Софийски районен съд, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Ю.“ ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Надежда- 2“, ул. **** да заплати на Й. Б. Ф. с ЕГН: ЕГН:********** и с адрес:гр. Лом, ул. ****, както следва:

-на основание чл.214 ал.2 от ГПК сумата от 16,97 лв. /шестнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща законна лихва върху главницата от 314,89 лв. за периода от датата на подаване на исковата молба25.03.2022г. до погасяването йичрез плащане в хода на процеса - 03.10.2022г.;

-на основание чл.273 вр. чл.78 ал.1 от ГПК разноски по в.гр.д. № 1568/2023г. по описа на Софийски градски съд, II-E въззивен състав в размер на 4,08 лв. /четири лева и осем стотинки.

РЕШЕНИЕ № 11779/26.10.2022г. постановено по гр.д. № 15717/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 165 състав,в останалата му част, като необжалвано е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Й. Б. Ф. с ЕГН: ЕГН:********** и с адрес:гр. Лом, ул. **** да заплати на Ю.“ ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Надежда- 2“, ул.

**** на основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК разноски по в.гр.д. № 1568/2023г. по описа на Софийски градски съд, II-E въззивен състав в размер на 41,84 лв. /четиридесет и един лева и осемдесет и четири стотинки/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5