Решение № 3337 от 06.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3337 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100107435 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от В. Г. Ц., с която е предявен иск срещу Държавата, представлявана от Прокуратурата на Република България, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по НОХД №894/2008 г. по описа на СГС и законната лихва от 16.06.2021 г.

Ищецът твърди, че е пострадал от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по НОХД №894/2008 г. на СГС, по което ищецът е оправдан с присъда, влязла в законна сила на 16.06.2021 г. Наказателното производство е започнало на 04.04.2005 г., когато е образувано следствено дело № 12-П//2005 г. по описа на Столична следствена служба, а на 15.08.2007 г. е привлечен като обвиняем за това, че в периода 2002 г. - 2003 г. в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - главен директор на дирекция „Управление на държавните резерви и военновременни запаси“ в ДАДРВВЗ, умишлено улеснил извършването на престъпление по служба по чл.282 НК чрез нарушаване на служебни задължения. Поддържа, че процесът е бил изключително продължителен, изтощителен и напрегнат - по делото са разпитани над 330 свидетели, приети са над 11 експертизи и са проведени 90 заседания. Сочи, че децата му са отказали да общуват с него, че постигнатите от него успехи в личен и професионален план са рухнали, че живеел в страх и напрежение и се влошило здравословното му състояние – заболял от хипертония, отключил невротични проблеми. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.06.2021 г.

1

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва да са настъпили заявените неимуществени вреди, както и причинната връзка между негативните последици и воденото наказателно производство. Посочва още, че във връзка с продължителността на производството е постигнато споразумение с Министерство на правосъдието за обезщетение по глава трета „а“ от ЗСВ. Оспорва и претендирания размер на обезщетението, като счита, че не е съобразено с принципа за справедливост.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди:

Отговорността на държавата за вреди, причинени от нейни правозащитни органи, е обективна като фактическият състав на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ и включва: обвинение в извършване на престъпление, съдебен акт, с който лицето е признато за невиновно, претърпени вреди и причинно-следствена връзка между обвинението и вредите.

Ищецът е привлечен като обвиняем на 15.08.2027 г. по ДП №12-П/2005 г. на СтСлС за извършване на престъпления по служба – за това, че в периода 17.05.2002 г. – 03.09.2003 г. нарушил служебните си задължения като главен директор на дирекция в Държавна агенция „Държавен резерви и военновременни запаси“ и с цел да набави за другимо облага и от това са настъпили значителни вредни последици за Държавна агенция „Държавен резерви и военновременни запаси“.

С присъда от 10.03.2017 г., постановена по НОХД №894/2008 г. по описа на СГС, НО, 21 състав, ищецът, заедно с още осем лица, е признат за виновен по двадесет отделни престъпления по чл.282, ал.3 от НК, в качеството му на длъжностно лице – като главен директор на дирекция в Държавна агенция „Държавен резерви и военновременни запаси“ и е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, като изпълнението на наказанието е отложено за петгодишен изпитателен срок. Присъединено е наказанието лишаване от право да заема длъжности в държавната агенция.

Признат е за невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл.219, ал.4 от НК.

С решение № 341 от 07.08.2019г., постановено по ВНОХД № 94/19г. по описа на Софийски апелативен съд е изменена присъдата, като по отношение на престъпленията по чл.282, ал.3, вр. чл.20, ал.4 от НК на основание чл.305, ал.5 от НПК е приложена давността и наложените наказания са отменени.

С решение №120/16.06.2021 г. по КНД №2016/2020 г. на ВКС е отменено решението на САС, с което ищецът е признат за виновен в осъществяването на престъпления по чл.282, ал.3 НК и на основание чл.304, 2 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е признат за невиновен, като е оправдаван по повдигнатите обвинения. ВКС е отменил и решението в гражданскоосъдителната част, като е отхвърлил изцяло предявените на основание чл. 45 от ЗЗД граждански искове от ДА „ДРВВЗ“ срещу ищеца а сумите от: 699 932,48 лв.; 825 000 лв.; 726 000 лв.; 742 500 лв.; 131 250 лв.; 175 000 лв.; 701 250 лв.; 742 500 лв.; 742 500 лв. и 262 500 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, като неоснователни.

На първо място следва да се посочи, че видно от писмо вх.

№116901/12.12.2023 г. (л.39) ищецът е упражнил правото си по чл.60а ЗСВ да получи обезщетение за допуснато нарушение на правото му на разглеждане на наказателното производство в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КПЧОС, като е сключил споразумение и му е била изплатена сумата в размер на определеното обезщетение. Ето защо всички негови съображения, посочени в исковата молба, свързани с продължителността на производството и протичането му извън разумния срок съгласно чл. 6, § 1 от КПЧОС, няма да бъдат разглеждани в настоящото производство.

Установява се от изисканото НОХД №894/2008 г. по описа на СГС, НО, че същото е се отличава със значителна сложност, обусловена от броя на подсъдимите лица, от броя на престъпленията, за които са им повдигнати обвинения, от необходимостта да се изследват събития от продължителен период от време, в това число - от обема на доказателствения материал, както и от съвместното разглеждане на граждански искове. Ищецът е участвал в множество процесуални действия в досъдебната и съдебната фаза на производството, понесъл е и мерки за процесуална принуда – мерки за неотклонение, отстранен е от заеманата длъжност.

Установява се от показанията на свидетеля В.Н. Ц.а – бивша съпруга на ищеца, че от медиите семейството им е разбрало, че ищецът е обвиняем, като ситуацията е била стресираща за семейството им, а ищецът е изживял тежко отстраняването си от длъжност и повдигнатите обвинения. В продължителен период ищецът не е успял да си намери работа, като причина за това е воденото наказателно дело срещу него. Всичките притеснения са довели и до влошаване на здравето му, наложило се е оказване на спешна медицинска помощ. Ищецът станал педантичен и да изисква внимание, а заради наказателното производство свидетелката загубила доверието си в него, което довело до разрив в отношенията им и двамата се развели през 2008 г. Децата на ищеца също тежко приемали наказателното производство и загубили доверие в баща си и се отчуждили от него.

Установява се от показанията на свидетеля Н.Г.Ц. – близък на ищеца, че ищецът е завършил висше икономическо образование в Унгария, бил е висококвалифициран специалист, но след образуваното наказателно производство и до настоящия момент не е заемал длъжност, която да е от неговата професионална сфера – и в държавната администрация, и в търговски дружества са отказвали да го назначат заради повдигнатите 3 обвинения.

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че към началното на наказателното производство - 2005 г., няма медицински данни за заболявания на ищеца. Към 2017 г. и 2018 г. ищецът е развил заболявания: Невралгия на троичния нерв, А.ризма на абдоминалната аорта, Лум6ална спондилоартроза и остеохондроза, Дискова протрузия и Дискова херния, Артериална хипертония, Непаразитарни кисти на черния дроб и Разстройство на вегетативната (автономната) нервна система. От посочените заболявания артериалната хипертония и разстройството на вегетативната нервна система се влияят от високи нива на стрес. Артериалната хипертония е мултифакторно заболяване и не може да се посочи само една причина з а възникването му, но стресът е един от факторите за възникването и причинява рязко повишаване на стойностите му с по-трудно овладяване и контролиране. Разстройствата на вегетативната нервна система обикновено се обуславят от стрес и се влияят от високи нива на същия. Останалите заболявания не се причиняват и не се влияят от стреса. Вещото лице сочи в заключението си, че могат да се отнесат в причинно-следствена връзка със стреса, възникнал у ищеца във връзка с обстоятелството, че е бил привлечен като обвиняем и подсъдим по наказателно производство, заболяванията артериална хипертония и разстройство на вегетативната (автономната) нервна система. Първото заболяване се проявява в периода около 2007 г., като вероятно стресът е една от множеството причини, конто могат да доведат до това заболяване. За второто заболяване стресът е съществен фактор за развитието му и то възниква в резултат на стрес, за разлика от артериалната хипертония, при която стресът участва в развитието на заболяването, но заедно с много други фактори.

От представеното писмено доказателство – Психиатрична и психологична консултация от 02.03.2024 г. се установява, че след преглед на ищеца, извършен от д-р Л.А. – психиатър и д-р Л.Б. – психолог, той е диагностициран с адапционно разстройство, причинено от стрес, което съгласно международната класификация на болестите представлява тревожно-депресивен синдром – заболяване от невротичния спектър, налагащо психотерапевтично и медикаментозно лечение. Доколкото доказателството има характер ма медицински документ – удостоверяващ медицински преглед и резултатите от него, същото представлява годно доказателствено средство да установи удостоверените в него обстоятелства.

При така установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по исковете съобразно чл. 52 ЗЗД съдът съобрази указанията, дадени с ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по 4 т. д. № 3/2004 г., ОСГК, ВКС, както и практиката, постановена от ВКС по реда на чл. 290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение №532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК, решение №356/09.12.2014 г. по гр.д. №2946/2014 г. IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се съобразят видът и характерът на упражнената процесуална принуда, предмета на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им представители и компетентните органи в наказателното производство, последиците от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства; с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи (ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС).

Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот, последиците от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет, възрастта на увредения; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. При преценка на посочените критерии, съдът приема следното: