Определение № 17938 от 17.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17938 гр. София, 17.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско дело № 20251110105695 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 410 от ГПК.

Със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 4438 от 11.02.2025 г. е разпоредено длъжникът ЮЛ, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Изпълнителния директор Х.Т.Т. и прокуриста Б.Ц.М. да заплати:

1) на кредитора К. И. Х., ЕГН **********, с адрес в ***, сумата от 488,96 лв.

(четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 7 параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на съвета от 11.02.2004 г. поради отмяна на полет № *** на 22.06.2024 г. по направление летище Л.В., И. – летище С., Б., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса;

2) на кредитора Е. Д. И., ЕГН **********, с адрес в ***, сумата от 488,96 лв.

(четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 7 параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на съвета от 11.02.2004 г. поради отмяна на полет № *** на 22.06.2024 г. по направление летище Л.В., И. – летище С., Б., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса;

3) на кредитора Д. И. С., ЕГН **********, с адрес в ***, сумата от 488,96 лв.

(четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 7 параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на съвета от 11.02.2004 г. поради отмяна на полет № *** на 22.06.2024 г. по направление летище Л.В., И. – летище С., Б., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и 4) на адвокат В. В. Ч. – М., с личен номер *** и адрес в *** адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. (двеста и четиридесет лева) за предоставена безплатна адвокатска помощ на заявителите К. Х., Е. И. и Д. С..

1

Със заповедта за изпълнение е отхвърлено искането на процесуалния представител на заявителя за присъждане на адвокатски хонорар над уважения размер.

На 07.03.2025 г. процесуалният представител на заявителите депозира молба за изменение на заповедта за изпълнение в частта й за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение по 240 лв. за всеки един от тримата заявители.

Съдът намира молбата за изменение на заповедта в частта й за разноските за допустима, но неоснователна.

Молбата е подадена от надлежна страна – процесуалния представител на заявителите. Съдът приема, че молбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 248 от ГПК, тъй като заповедта за изпълнение не е връчена заявителите.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

За да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. съдът е приел, че такова е дължимо на пълномощника на заявителите за производството и не следва да се присъжда за всеки един от тримата заявители по отделно. За тях е била налице възможността да предявят вземанията си в три отделни заявления, респ. отделни производства (претендираните вземания не са в условията на активна солидарност или в друга правна връзка, която да налага разглеждането им в едно производство), но са предпочели депозирането само на едно заявление. Съдът счита, че адвокатското възнаграждение е дължимо за реално извършена работа. В случая, адв. В. Ч. – М. е депозирала едно заявление, въз основа но което е образувано едно производство, а вземанията на тримата заявители са абсолютно идентични като размер и основание. В този смисъл, съдът приема, че на процесуалния представител на заявителите е дължимо само едно възнаграждение за производство в размер на 240 лв., каквото е присъдено със заповедта за изпълнение, поради което искането по чл. 248 от ГПК се явява неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на адвокат В. В. Ч. – М., с личен номер *** и адрес в *** за изменение на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 4438 от 11.02.2025 г., издадена по частно гражданско дело № 5695 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, в частта й за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Препис от определението да се изпрати на заявителите, чрез пълномощника им и на длъжника.

УКАЗВА делото да се докладва след отмяна или влизане в сила на настоящето определение с оглед преценката за частично или пълно обезсилване на заповедта за изпълнение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2