Решение № 463 от 17.07.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Плевен, 17.07.2020 год.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Плевенски окръжен съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: рени спартанска

ЖАНЕТА Д. при секретаря п. П. в присъствието на Прокурора като разгледа докладваното от съдията Ж. Д. в.гр.д. N 174 по описа за 2020 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

Производство е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 111 от 18.10.2019 год., постановено по гр.д. № 503/2018 г., Никополският районен съд е признал за установено по отношение на ответника „***“ АД, гр. София, ЕИК ****, че ищеца П.Д.П. с посочено ЕГН и адрес *** не дължи на ответника „***“ АД, гр. София, ЕИК **** сумата от 3 052,50 лв. начислена по фактура № ****/05.06.2018 г..

Със същото решение Никополският районен съд е осъдил „****“ АД, гр.

София, ЕИК *** да заплати на П.Д.П. сумата от 1130,20 лв. за направени по делото разноски.

Недоволно от така постановеното решение са останало въззивното дружество „****“ АД, гр. С., ЕИК ****, което чрез пълномощника си юрисконсулт С.Т. го обжалва изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че безспорно в производството по делото е установено, че корекцията по процесната фактура е извършена на основание чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ и чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ, като са посочени количествата, периода и единичните стойности, както и че констативния протокол, на базата на който е извършена корекцията е подписан от представител на полицията, който с подписа си е валидирал действията на служителите на дружеството относно отразените в същия констатации. Посочва се, че към датата на издаване на констативния протокол – 01.06. 2018 г. разпоредбите на чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР през 2013 г., са били в сила, тъй като същите са отменени с обнародваното в ДВ бр. 87/2018 г. решение на ВАС в по-късен момент, от което следва да въззивното дружество е имало нормативно установено правно основание да извърши корекцията по посочения в чл. 48 от ПИКЕЕ ред, а изводите на НРС, че към този момент ПИКЕЕ са изцяло отменени са неправилни. Позовава се на разпоредбата на чл. 195 ал. 2 от АПК, както и на цитираната практика на ВКС и ВАС и извежда извод, че отношенията между страните към процесния момент следва да се считат уредени от ПИКЕЕ, а не от ОУ на въззивното дружество. Според въззивника решенията на ВКС, на които се позовава НРС не са задължителни за съдилищата, а такива са само тълкувателните мотиви на решението, с които се дава отговор на поставения в определението за допускане на касационно обжалване правен въпрос и се позовава на ТР № 1/19.02.2010 г. и т. 2 от ТР №2/28.09.2011 г., както и на редица отхвърлени на това основание искове на потребители, като в албата въззивникът се позовава на съдебна практика в тази насока чрез посочване на редица решения на ВКС, СГС, ПОС и други окръжни съдилища. Според въззивника неправилно НРС е приел също, че не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ, тъй като не е взето предвид, че във всички случаи на неизмерване или неточно измерване на консумираното количество енергия, доставчикът е освободен от задължението да докаже реалното количество потребено енергия, а напротив в тежест на потребителя е да докаже, че с оглед монтираните в обекта електроуреди потреблението му е по-малко от определеното с формулата в чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ. В жалбата се посочват и процесуални нарушения, извършени от НРС, които според въззивника са довели до неправилни правни изводи в мотивите на решението поради необсъждане на всички събрани доказателства при отчитане на доказателствената тежест в производството. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени решението на НРС и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск и присъди на въззивното дружество направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемата страна П.Д.П. чрез процесуалният му представител адвокат Д.С. ***. В отговора се поддържа, че корекционната процедура е извършена в нарушение на ПИКЕЕ, тъй като от заключението на назначената по делото съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Лиляна С. по делото се установява, че изчисленията са математически верни, но неправилни поради неправилна формула несъобразена с ПИКЕЕ, тъй като в случая липсват данни за грешката, с която измерва средството за търговско измерване и не могат да се предприемат по-нататъшни действия по определяне на неизмереното количество енергия, като наред с това се касае за частично неотчитане на потребената ел. енергия от една от фазите на трифазния електромер, а не изцяло неотчитане на потребена ел. енергия от СТИ. Според въззиваемата страна дори да се приеме, че чл. 48 от ПИКЕЕ е действал към датата на проверката, то въззивното дружество произволно, без основание и в нарушение на ПИКЕЕ е начислило и фактурирало претендираната сума, предмет на предявения отрицатен установителен иск. Моли се въззивният съд да потвърди атакуваното решение на НРС и да остави въззивната жалба без уважение.

Претендира направените по делото разноски.

В с.з. въззивната страна не се представлява, но чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. депозира писмена молба, в която поддържа подадената жалба и претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна не се явява, но чрез пълномощника си адвокат С. поддържа депозирания писмен отговор срещу въззивната жалба. Претендира направените по делото разноски за въззивната инстанция и представя списък на разноските за сумата от 600 лв. – адвокатско възнаграждение за защита по делото.

Третото лице – помагач на въззивника „*****“

АД, гр. София, ЕИК **** не се представлява по делото и не изразява становище по основателността на въззивната жалба.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С исковата молба ищецът П.Д.П. чрез пълномощника си адвокат Д.С. е предявил против ответника „****” АД, гр. София отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество недължимост на сумата от 3 052,50 лв. по фактура № ****/05.06.2018 г., начислена за периода от 04.03.2018 г. до 01.06.2018 г. за електрическа енергия, която не е ползвал.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответника чрез пълномощника си юрисконсулт С.Т. е оспорил предявения иск.

Посочено е, че на 01.06.2018 г. при извършена проверка на трифазния електромер на ищеца на адрес: с. М., потребителят, посочен като бизнес партньор с посочен клиентски номер, не е открит, но е констатирано, че липсва пломба на щита, направена е промяна на схемата на свързване, както и че поради по-късо ляво болтче на деривационната пластина първата фаза не дава верига и липсва индикация за нея на дисплея на електромера е съставен констативен протокол № ***/01.06.2018 г. в присъствието на двама независими свидетели – представители на федерацията на потребителите съгласно чл. 47 ал. 3 от ПИКЕЕ и представител на полицията и констатациите са отразени в протокола. Твърди се, че след като схемата на свързване на електромера е свързана от служителите на дружеството същият е започнал да отчита използваната ел. енергия и това е отразено в протокола и тъй като не се касае за манипулация вътре в електромера, а за промяна на схематата е преценено, че електромера не трябва да се запечатва и изпраща за метрологична проверка от независима лаборатория. Твърди се, че корекцията е извършена на основание чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ и чл. 48 ал. 2 вр. ал. 1 от ПИКЕЕ, като извършеното преизчисление е в размер на 16 628 kWh и се основава на промяна на схемата на свързване. В отговора се посочва също, че при ежемесечното отчитане на ел. енергия не се извършва проверка на целостта на промбите, тъй като това се извършва от специализиран екип, поради което ежемесечното отчитане не представлява проверка по чл. 44 ал. 2 от ПИКЕЕ. Поддържа се, че отговорността по основание чл. 83 ал.

1 т. 6 от ЗЕ и чл. 48 ал. 2 вр. ал. 1 от ПИКЕЕ е обективна и не е необходимо дружеството да доказва вината на потребителя, като е достатъчно да е налице обективно състояние – неизмерване или непълно или неточно измерване на ел. енергията. Ответникът се позовава разпоредбите на чл. 17 т. 2 от ОУ на дружеството относно задължението на потребителя да заплаща консумираната ел. енергия след изготвяне на справка относно дължимите суми по корекцията и уведомяване на потребителя в 7 – дневен срок за сумите и счита, че са изпълнени изискванията на чл. 98 ал. 2 т. 6 от ЗЕ.

Третото лице – помагач на ответника „****“

АД, гр. С., ЕИК **** изразява писмено становище пред НРС за неоснователност на предявения иск.

За да уважи изцяло предявявения иск Никополския районен съд е приел, че същият не е доказан по основание и размер, тъй като по делото не се е доказано стриктно спазване на процедурата, предвидена в ПИКЕЕ установено със заключение на СТЕ, изготвена от вещото лице по втората СТЕ, като констативният протокол не установява грешка при измерване от СТИ, респ. не са налице основания преизчисляване по реда на чл. 48 ал. 1 т. 1 б. „б“ от ПИКЕЕ.

НРС е приел също, че към датата на проверката по-голямата част от разпоредбите на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51 вкл., са отменени с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. Дело № 2385/2016 г. на ВАС, обнародвано в ДВ бр.

15/14.02.2017 г., считано от датата на обнародването им съгласно чл. 195 ал. 1 вр. чл. 194 от АПК, поради което разпоредбите на чл. 47 ал. 1 и чл. 52-56 от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия казус, респ. липсват законовите предпоставки, уредени в тези разпоредби за да възникне право на ответното дружество да коригира сметката на потребителя. НРС е приел, че след отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 от ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както и специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, като сами по себе си, четирите неотменени разпоредби на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от раздел IХ на ПИКЕЕ не дават пълната регламентация изискуема от чл.

83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ относно принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция в сметките за предоставената електроенергия. Според НРС при липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ към които препраща чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества ел.енергия по партидите на абонатите не може да бъде осъществено, общите правила за доказване на фактите, имащи значение при извършване на корекцията по неотменения чл. 48 от ПИКЕЕ са неприложими, доколкото отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специалния закон (ЗЕ) и в регулирането им участва държавата чрез своя орган КЕВР. В заключение НРС прави извод, че не е осъществено условието да са налице правила чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, реламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и част от тези за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия, като в последствие с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. ВАС, ІV о. са отменени и горепосочени четири разпоредби. НРС позовавайки се на решение 115/20.05.2015 г. по гр.д. № 4907/2014 г., IV г.о. на ВКС е приел също, че през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ до 16.11.2013 г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ обн. ДВ, бр.98/2013 г. и в последствие отменени с цитираните две решения на ВАС не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатиране неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерното поведение от страна на потребителя и счита, че в конкретния случай хипотезата е идентична, тъй като липсват нови цялостно уреждащи процесните отношения ПИКЕЕ и тази празнота не може да бъде заместена от действащите до този момент разпоредби, доколкото такива, съответстващи на изискванията на чл. 83 ал.1 т. 6 от ЗЕ липсват.