Акт от 04.02.2022, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 79 гр. Хасково, 04.02.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на четвърти февруари, през две хиляди и двадесет и втора година в състав :

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №11/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от М.А. - гражданин на *, с адрес: РПЦ Харманли, гр. Харманли, ж.к. „Дружба“ №23, срещу Решение № УПХ 430/16.12.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденеца.

Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно било от съдържанието на обжалваното решение, че са обсъдени въпросите, свързани с обстановката в *. Никъде в решението не бил описан реалният проблем на оспорващия. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт.

На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в *, както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденецът не бил обект на репресии и нямало риск за неговия живот и сигурност в *. Оспорващият сочи, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Животът му бил в опасност и както заявил многократно пред ДАБ, искал да живее в България. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в *, ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в *.

Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното решение противоречи на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ

– Харманли при ДАБ при МС (Н.П.), чрез процесуален представител в молба и представени писмени бележки по делото, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба УРИ 105400-4256/22.11.2021г. в СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името М. А. от *, поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №4103 от 30.11.2021г., с рег. №УП 19656/30.11.2021г. на ДАБ, подадена с името М.А.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП 19656/30.11.2021г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М.А., гражданин на *, роден на ***г. в *, *, неженен. На същата дата лицето е регистрирано с имената М.А., роден на ***г. в *, *, със същия постоянен адрес, гражданин на *, етническа принадлежност – *, религия – *,

*, професия земеделец, образование - средно, неженен, без документи за самоличност.

С писмо с рег.№УП 19656/02.12.2021г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането на лицето същия се представил с имената М. А., роден на ***г. в *, гражданство *. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 15.12.2021г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 19656/15.12.2021г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че е роден на ***г*** и там е живял. Посочил, че е гражданин на *, няма друго гражданство. Паспортът му бил в *, а личната му карта била в *.При задържането си заявил, че е гражданин на *, от страх да не го върнат. Заявил, че има средно образование, учел в родния си град. Работел като земеделец. Не му стигали парите. Посочил, че не е женен. Родителите, братята и сестрите му били в *, в родния му град. Посочил, че е арабин. Заявил също, че е мюсюлманин сунит. В началото на месец октомври 2021г. напуснал * легално, с полет от град * за град *, *. През месец ноември 2021г. влязъл в България нелегално, в група от трима човека, през телената ограда. До * вървял пеш и после с влак до * стигнал. От * тръгнал пеш към сръбската граница и там бил задържан. Искал да стигне до *. Заявил, че потвърждава молбата си за закрила, подадена в България. За пръв път напуснал *. Само в България подал молба за закрила. Разказал, че напуснал * заради безработицата. За туристите било добре в Мароко, но за тях – не. Нямало други причини за напускането му на *. Допълнил, че изкарвал пари колкото да преживява ден за ден. Не членувал в партии. Не бил арестуван никъде. Не бил осъждан и нямало заведени съдебни дела срещу него никъде. Не е имал проблеми с властите. Не бил жертва на насилие и нямало заплахи към него. Не е имал проблеми заради принадлежността си към арабската етническа група.Не е имал проблеми заради изповядваната от него религия на мюсюлманин сунит.Не е участвал във военни формирования. Напуснал * поради икономически причини, нямало други причини. На въпроса защо напуснал РПЦ – Харманли без разрешение отговорил, че отишъл в * и пак стигнал до Драгоман и пак го задържали и се върнал в лагера. Подал молба за закрила в Република България, защото тук, в България бил задържан.

С Решение № УПХ 430/16.12.2021г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на М.А. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал.1, във вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 29.12.2021г., а жалбата е подадена на 30.12.2021г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Н. Б. П., младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед № РД05-763/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 30.11.2021г., а оспореният акт е издаден на 16.12.2021г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила.

Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.

Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ.