Решение № 951 от 18.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 951 гр. Варна, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. И.а като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223100501162 по описа за 2022 година на ВОС, намира следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от К. Ж. Р. срещу решение №260006/22.02.2022 г. постановено по гр. дело № 386/ 2020г. по описа на РС Девня, в частта, с която въззивницата е осъдена да заплати на ИВ. Й. ИВ. сумата от 15 280,20лв. представляваща половината от плащания по договор за банков кредит №******г., сключен по време на брака на страните между и „Сосиете Женерал Експресбанк“АД, извършено от ИВ. Й. ИВ. в периода от 10.07.2015г. до 10.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.127, ал.2 ЗЗД, както и сумата от 2242,25лв., представляващи разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Според изложеното в жалбата решението на Районен съд -Девня е неправилно и необосновано. Въззивницата твърди, че сумата от 20 000лв., получена по договора за кредит е използвана освен за закупуване на жилище в гр.Девня, ул.“Просвета“, така и за ремонт и извършване на подобрения в къща, собственост на родителите на ищеца, като първоинстанционният съд неправилно и в нарушение на процесуалните правила не е кредитирал, ангажираните в тази насока гласни доказателства. От доказателствата по делото не се установява, че получените по кредите средства са вложени в извършените в жилището на страните ремонтни дейности. Излага също, че в заключението на СТЕ е посочена общата стойност на извършените в имота ремонтни дейности, в която се включват и разходите за труд, който е положен от ищеца и не следва да се остойностява. Не се установява и периода на извършване на ремонтните дейности. Като неправилни и необосновани с оглед събраните по делото доказателства се оспорват и изводите на съда, че сумата от 2561лв. по договора за кредит от 24.08.2012г. и сумата в размер на 2240лв., получена по договор с „Транскарт Файнешъл Сървис“, страните са вложили в закупуване на вещи и за задоволяване на текущи нужди на семейството. По изложените подробно съображения, въззивницата моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, като на негово място бъде постановено друго, с което предявения иск бъде отхвърлен, както и да й бъдат присъдени направените разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, е депозирала в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен 1 отговор, с който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което моли за оставянето й без уважение. Претендира присъждане на разноските във въззивното производство.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл.270 ГПК, при проверка на обжалваното решение, въззивният съд не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД, вр. чл.32,ал.2 СК.

Ищецът ИВ. Й. ИВ. твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, чийто брак, сключен през 2000г., е прекратен с развод с решение по гр. дело № 450/2017 г. на РС Девня, влязло в сила на 25.09.2017г. Съпрузите били във фактическа раздяла от м. април 2015г. По време на брака, за задоволяване на семейни нужди- на 27.05.2005г., ищецът изтеглел банков кредит от ДСК в размер на 20 000лв. за закупуване на семейно жилище и извършване на ремонти на същото. В продължение на няколко години, кредитът бил погасяван със средства от заплатата на ищеца.

Ищецът сключил договори за кредит за текущо потребление: с „Банка ДСК“ на 30.05.2007г. за сума в размер на 3019,99лв., с който по програма за енергийна ефективност били закупени два бр. климатици за семейното жилище и ремонт; на 06.02.2008г. за сума в размер на 32000лв., с които са извършени строително ремонтни работи в жилището и е закупен л.а.“Пежо 406“; на 24.08.2012г. договор за кредит с „Райфайзенбанк“ЕАД за сума в размер на 17 561лв. за задоволяване на семейни нужди- закупуване на система за почистване „Реймбоу“, обзавеждане на магазин за детски стоки и закупуване на стока за същия; на 11.01.2013г. договор за кредит със „Сосиете Женерал Експресбанк“ в размер на 43 000лв., по който ищецът бил кредитополучател, а ответницатасъдлъжник. Твърди, че с част от сумата в размер на 17 100лв. били погасени изцяло кредитът към „Райфайзенбанк и в размер на 20 200лв. – кредитът по договора с Банка ДСК, заплатена била и сума в размер на 2240лв. на Транскарт файнешънъл Сървис за прекратяване на Транскарт, а остатъкът бил вложен при закупуване на л.а. „Форд“ и за текущи нужди на семейството. След фактическата раздяла на страните, ищецът продължил само той да погасява кредита към „Сосиете Женерал Експресбанк“ и опитите му да уреди доброволно имуществените си отношения с ответницата били неуспешни. Поради изложеното иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сума в размер на 16063,29лв., представляваща половината от изплатената от него сума в общ размер на 32126,58лв. в периода 10.04.2015г. – 10.06.2020г. по задължение към „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД по договор за банков кредит от 11.02.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Ответницата К. Ж. Р., чрез пълномощника си адв. Цв. П. изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че страните са във фактическа раздяла от м. ноември 2015г. Твърди, че средствата от кредита от Банка ДСКА в размер на 32 000лв. са вложени в извършване на ремонт на жилището и закупуване на бяла и черна техника. Оспорва твърденията на ищеца, че всички останали претендирани суми са изразходвани за семейни нужди. Заявява, че , че остатъкът от сумата по кредита е използвана от ищеца за закупуване на л.а.“Пежо“, който се ползва от него. По отношение на кредита, в размер на 20 000лв. твърди, че е използван освен за закупуване на жилището с цена от 7000лв. и извършване на ремонт и подобрения в къщата на родителите на ищеца в ******. Заплатените към Банка ДСК 3019,99лв. са за погасяване на лично задължение на ищеца, тъй като сумата по отпуснатия кредит, не е била използвана за задоволяване на нужди на семейството, а е била предоставена на майката на ищеца. Сумта, платена за покупка на прахосмукачка „Реймбоу“ била по-ниска по пазарната, а с остатъкът от кредита, предоставен за закупуването й били закупени материали, инструменти и пособия за поставяне на гипсокартон от ищеца в свободното му време. Прави възражение за давност по отношение на анюитентните вноски, извършени от ищеца в периода м. април- м. юни 2015г.

По делото не е спорно, а и от ангажираните доказателства се установява, че страните са били съпрузи от 20.05.2000г. , като бракът им е прекратен с влязло в сила на 25.09.2017г. решение № 139/25.09.2017г., постановено по гр.д. № 450/2017 г. по описа на Районен съд – град Девня, по реда на чл. 50 СК. По време на брака ищецът е сключил следните договори за кредит: на 06.02.2008г. договор за кредит с Банка ДСК за сумата от 32 000лв.; на 24.08.2021г. с 2

„Райфайзенбанк“ЕАД за сумата от 17 561лв.; на 11.01.2013г. договор за кредит със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за сумата от 43000лв. В договора за кредит ИВ. Й. ИВ. е посочен като кредитополучател, а К.Ж. И.а, като съдлъжник. Съгласно посоченото в договора, на кредитополучателя е предоставена сума в размер на 43 000лв. , като кредита е потребителски.

Страните по договора са се споразумели, главницата по кредита да се олихвява с лихвен процент в размер на 8,50%, .

Съгласно приетото по делото и кредитирано от съда заключение на ССчЕ, по договора за кредит, сключен с Банка ДСК била усвоена сума в размер на 32000лв., като кредитът е погасяван с преводи от работната заплата на ищеца, от получен заем от „Сосиете Женерал Експресбанк“АД и плащания с неустановен произход. Усвоената по договора за кредит с Райфайзен банк ЕАД е в размер на 17 561лв., като погасителните вноски са от преводи от работната заплата на ищеца и получен заем от „Сосиете Женерал Експресбанк“АД. Отпуснатата по договора сума е изразходвана по следния начин:5600лв. за погасяване на овърдрафт към ПИБ АД на името на ищеца, 7900лв. за погасяване на задължения на името на ответницата към „Банка Пиреос България“. Сумата в размер на 43000лв., отпусната по договора за кредит със „Сосиете Женерал Експресбанк“ от 11.03.2013г. е погасявана с преводи от работната заплата на ищеца, като сумата е използвана по следния начин:20 200лв. за погасяване на кредит на ищеца към „Банка ДСК“ ЕАД, 17100лв. за предсрочно погасяване на задължения към Транскарт Файненшъл Сървис на ищеца, 2350- изтеглени от ищеца на каса; 1075лв.- платена такса за усвояване на кредит. За периода м.

04.2015г. – 16.06.2020г. са заплатени общо 32 126,58лв., като ½ от посочената сума е в размер на 16063,29лв. Вещото лице е посочило, че при проверка на банковата сметка на ищеца в ПИБ АД е установило данни за заплащане на други кредити, но не е открило данни какви суми са били изтеглени по тези договори. Вещото лице е посочило, че ответницата е сключила договор за кредит, по който са били заплатени 3995лв. за сметка на полученото възнаграждение от ищеца. По договор, сключен от ищеца с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ са платени 2520лв. за сметка на получено възнаграждение на ищеца а по договор, сключен от ответницата с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ е платена сума в размер на 104,25лв. за сметка на получено възнаграждение от ищеца.

По делото са представени удостоверения: от „Райфайзен банк“ЕАД, от което се установява, че на 24.08.2012г., ИВ. Й. ИВ. е погасил предсрочно на 11.01.2013г. кредит с първоначален размер от 17561 лв., съгласно договор от 24.08.2012г.; от „Банка ДСК“ АД от което се установява, че ИВ.

Й. ИВ. е бил титуляр по кредит за текущо потребление от 06.02.2008г. с размер 32000лв., окончателно погасен на 11.01.2013г.

От представения по делото НА №178, том 4, рег. № 2402, дело № 1209/25.08.2025 г. на нотариус с рег. № 2267 с район на действие Районен съд – град Девня, обективиращ договор за продажба на недвижим имот, се установява, че И. К. П. и В. Я. П.а са продали на К.Ж. И.а и ИВ. Й.

ИВ. жилище, находящо се в ******, състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 99,37 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение №10 и 2,0964% от общите части на сградата и правото на строеж за сумата от 7000лв. като купувачите са платили цената в брой.

Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СТЕ в извършените в жилището, находящо се в ****** СМР и обзавеждане в периода 2005г. – 2008г. са на обща стойност 35500лв. Вещото лице е описало ремонтните работи и обзавеждане по вид и по отделни помещения, както по време на извършване. Оценката е извършена при извършен оглед на место и след като вещото лице се е запознало с приложените по делото писмени доказателства и свидетелските показания. Стойността на разходите за РСМР и обзавеждане, извършени през 2005г. е 18 500лв., от които 14500лв.- РСМР и 4000лв.- обзавеждане;Разходите за извършените през 2007г. РСМР и обзавеждане са общо в размер на 4900лв., за 2018г. – 12100лв., от които 8600лв. – РСМР и 3500лв. обзавеждане.

По делото са събрани и гласни доказателства относно релевантни за правния спор факти.

Настоящият въззивен състав, въз основа на събраните по делото доказателства достигна до следните правни изводи:

Правилата за солидарните задължения са уредени в чл.121-чл.127 ЗЗД. Съгласно чл.127, ал.1 ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжница, това което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Законът предвижда оборима 3 презумпция за равно поемане на дълга от солидарните длъжници. Посоченото в чл.127, ал.1 ЗЗД „друго“ може да бъде на първо място уговорка между двамата длъжница за неравенство в разпределението на платения кредитора солидарен дълг, или това да следва от липсата на еднаквост в интереса на длъжниците, защото някой от тях се е възползвал от целия или от повече от половината от общия дълг, при което е естествено да понесе такава част от последния, от която възползвайки се е обогатил за сметка на другите.