Решение № 16 от 20.01.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Бургас, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №

20212100900403 по описа за 2021 година

Производството е образувано във връзка с предявена искова молба от "Сто"ЕООД, ЕИК147106221, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.63, вх.5, ет.7 против "Континентал 99"ЕООД, ЕИК102227834, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.79, вх.4, ет.5, с която се иска осъждане на ответника да върне като получени на отпаднало основание, дадените от ищеца движими вещи по договор за изработка от 30.04.2008г. и договор за изработка от 14.09.2009г., както следва: 1 .Нагревателен панел 28 kW- 1 бр. 2. Нагревателен панел 6 kW- 1бр. 3. Шумозаглушител

800/400-1бр., 4.Шумозаглушител 600/400-1 бр, 5.Шумозаглушител 500/300-1бр.,6.

Вентилатор 500/300- 1 бр. 7. Въздуховоди- 81 кв.м., 8. Изолация на въздуховоди- 40кв.м., 9.

Спироканал ф 100 с колена- 3 м., 10.Фрион 407С- 12 кг., 11.Конструкция за укрепване- 1 бр.,12.ППр тръби и фитинги с изолация - 1 комплект, 13. Въздухоразпределител-26 брой, 14.Кран с холендър и ракор-1/2”-20- 38 броя, 15.Стаен термостат - 38 бр., 16.Разширителен съд - 1 бр., 17.Тръба нафта- 1 бр., 18.Филтър нафта- 1бр., 19.Тръби захранване котел към колектори плюс арматура, 20.Комин от неръждаема стомана- 1 бр., 21.Ппр тръби и фитинги с изолация- 1 комплект, 22.Кран 1”- 5 бр., 23.Помпа рециркулация Wilo STARRSB 30/61бр., 24.Филтър 1 1/4",25.Кран 1 1/4"- 4 бр., 26.Възвратен клапан 1 1/4"- 1 бр., 27.Тръби захранване чилър-1бр., 28.Кран 2 1/2”-2 бр.,29.Датчик поток- 1 бр, 30.Филтър- 2 1/2”-1 бр., 31.Възвратен клапан 2 1/2”- 1 бр., 32.Филтри- 4 бр. 33.Чадър 1000/900- 1 бр.

34.Въздуховоди- 17 кв.м. 35.Вентилатор- МВ302- 1 бр., 36. Ел.табло ресторант - 1 брой, 37.

Ел.табло кухня- 1 брой, 38. Ел.табло котелно- 1брой, 39.Кабели свързващи таблата и съоръженията, 40.Панел колектори Select NEW LINE 2,15м2- 10 броя, 41.Стойки за панел колектор- 10 бр., 42.Помпа Wilo ST 20/7- 1 бр., 43.Управление Intiel-16p., 44.Автоматичен обезвъздушител /соларен/160о-1 бр., 45. Автоматичен обезвъздушител 110о- 2бр., 46.Филтър-1бр., 47.Пълнеща арматура -1бр., 48. Разширителен съд 50л.-1бр., 49.Адаптор нипел ф22х22- 18бр., 50.Възвратен клапан 1 соларен- 1 бр., 51.Кран сферичен 3/4- 4бр. 52.

Тройник 22x1/2x22- 6 бр., 53.Адаптор нипел ф 22х 3/4- 8 бр., 54.Компресационна тапа- 2 броя, 55.Резервно ел.захранване UPS/без акумулатор- 1 брой, 56.Тръбна разводка медни тръби с изолация -30 м.

В условията на евентуалност в случай, че вложеното от ищеца имущество е станало 1 част от сградната инсталация и не може да се отдели от нея, без да се повреди вещта или не може да се използва повторно по предназначение се иска на основание чл.57 ал.2 изр. 1 ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищеца компенсаторно обезщетение в размер на 25 001 лева, като частичен иск от общо 34 605 лева, представляващи паричната равностойност на полученото по двата договора, включваща стойността на вложените материали и труд. В условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме ответника за добросъвестен се претендира обезщетение на основание чл.57 ал.2 изр. 2 ЗЗД равняващо се на стойността на вложените материали, от които се е ползвало и продължава да ползва ответното дружество в размер на 25 001лева, заявено като частичен иск от общата стойност на вложените материали по двата договора, възлизаща на сумата от 27 195 лева. В случай на уважаване на първия евентуален иск се търси и мораторна лихва за забавено плащане върху претендираното обезщетение в размер на 7641.94 лева, считано от 25.06.2019г. до датата на завеждане на исковата молба- частично в размер на 1000 лева. Такава се претендира и върху търсеното обезщетение по втората евентуална претенция отново заявена частично в размер на 1000 лева.

С уточняваща молба от 21.10.2021г. е посочена цената на главния иск в размер на 27 195 лева, включваща стойността на вещите по разваления договор за изработка от 30.04.2008г., възлизаща на сумата от 20 145 лева и по разваления договор от 14.09.2009г. на стойност 7050 лева. Пояснява се, че по реда на чл.57 ал.2 изр.1 ЗЗД се претендира компенсаторно обезщетение в общ размер на 33 445 лева, от които 25 045 лева, включваща стойността на вещите- 20 145 лева и стойността на труда- 4900 лева по разваления договор от 30.04.2008г. и сумата от 8400 лева, включваща стойността на вещите -7050 и стойността на труда 1350 лева по разваления договор за изработка от 14.09.2009г. Претенцията по чл.57 ал.2 изр.2 ЗЗД е заявена в общ размер на 27 195 лева, от които 20145 лева по първия развален договор и 7050 лева по втория развален договор.

С молба от 16.02.2022г. се поддържа становището, че вещите предмет на евентуалните претенции са изразходвани, тъй като са присъединени към главната вещ по начин, който не позволява отделянето им без съществено повреждане на последната. Ако съдът приеме, че не е налице погиване, отчуждаване или изразходване на вещите се претендира заплащане на обезщетение формирано от общата стойност на вложеното и стойността на труда, с която стойност ответникът се е обогатил, а ищецът обеднял.

С протоколно определение от 14.12.2022г. е допуснато изменение на евентуално заявените от ищеца претенции като първата по чл.57 ал.2 изр.1 ЗЗД се счита предявена за сумата от 34583.80 лева, от които 26 193.80 лева, представляваща стойността на вещите21 293.80 лева и стойността на труда-4900 лева по разваления договор за изработка от 30.04.2008г. и 8400 лева, включваща стойността на вещите-7050 лева и стойността на труда 1350 лева по разваления договор от 14.09.2009г. Искът по чл.57 ал.2 изр.2 ЗЗД е за заплащане на сумата от 28 343.80 лева, от които 21293.80 лева по разваления договор за изработка от 30.04.2008г. и 7050 лева по разваления договор за изработка от 14.09.2009г.

Твърди се в исковата молба, че през 2008г. между страните са сключени два договора за изработка. Тази облигационна обвързаност била счетена за прекратена от Районен съд гр.Бургас, който с решение по гражданско дело №1775/2018г. осъдил „Сто“ ЕООД да заплати на „Континентал 99“ЕООД полученото възнаграждение по двата развалени 2 договора. Тъй като по силата на чл.88 ал.1 ЗЗД всяка от страните следва да върне на другата полученото по договора се претендира връщането на престираното от ищеца. Ищецът нямало как да демонтира само част от доставените съоръжения, за което бил поканен от ответника, като независимо от направените усилия в тази посока до доброволно уреждане на спора не се стигнало. Според първия демонтирането на изградените слънчева и климатична инсталации ще засегне целостта на определени части от хотелската сграда, като не той трябвало да си вземе даденото по договора, а ответникът следвало да направи това.

По тази причина претендира връщане на всичко вложено по двата договора за изработка, като получено на отпаднало основание, описвайки подробно всяка от търсените вещи. В условията на евентуалност се иска заплащане на обезщетение, формирано като паричната равностойност на полученото по двата договора и включващо стойността на вложените материали и труд, а ако съдът приеме ответника за добросъвестен и вещите са погинали, отчуждени или изразходвани преди поканата се иска стойността на вложените материали по двата договора.

В подадения отговор на исковата молба се заявява на първо място, че исковите претенции са недопустими и преклудирани, тъй като и ищецът следвало да предяви същите искове в производството по разваляне на договорите за изработка. Сочи се също така, че претенциите са родово подсъдни на районен съд, тъй като се твърдяло неоснователно обогатяване по два развалени договора, всеки от които на стойност под 25 000 лева. След като ищецът не се явил в отговор на изпратената му покана, за да демонтира процесните вещи, то той от своя страна дължал обезщетение за ползване на заеманите от панелите площи в собствения му имот. Тъй като ответникът имал други изискуеми вземания и заявявал насрещни претенции към ищеца е направено възражение за право на задържане на изградената част от климатичната инсталация. Уточнява се също така, че ищецът отказвал да върне авансово заплатени суми по договорите за изработка, както и да издаде фактури за тяхното получаване. Хотел „Континентал“ в Бургас не бил пуснат в експлоатация, поради забавянето на ищеца да вземе своите движими вещи по развалените договори. Ответникът не бил отказвал достъп и преговори с представители на ищеца. Ищецът така и не заплатил дължимите към ответника суми по разваления договор, а последният от своя страна не възразявал, в случай, че това бъде направено, да заплати 50% от офертната стойност на вещите, които не могат да се демонтират. Сочи се, че не са монтирани всички, описани от ищеца вещи, а в исковата молба се прибавяла сума за монтажа им, което било неправилно.

Дадената отстъпка от 10% за договорите за климатизация и вентилация също следвало да се отчете и приспадне от съда. При изпълнение на договорите ищецът използвал некачествени материали, а и работата била некачествено и частично изпълнена. Цялата документация за привеждане в експлоатация на изградената климатична инсталация била взета от служител на ищеца, което препятствало пускането на последната. Посочени са вещите и дейностите, изпълнени от ответника, които според него трябва да се приспаднат от претендираните суми.

В депозираната допълнителна искова молба се уточнява, че исковете са предявени 3 преди изтичането на петгодишния срок от разваляне на договорите. Очевидно било, че вложеното за изпълнение на договорите е на много по-голяма стойност от платеното възнаграждение от ответника по тях. Ответникът от своя страна не изявявал никакво желание да върне полученото, а представената нотариална покана представлявала опит да вмени в задължение на ищеца действия, които самият той трябвало да извърши и по отношение, на които се намирал в забава. Излагат се съображения, че е налице правен интерес от предявяване на исковете и упражняване правото на иск не е преклудирано, тъй като се следва връщане на престираното на отпаднало основание. СПН на предходното решение обхващала дължимостта на сумите, претендирани от ответника, а не заявената в настоящия процес претенция за неоснователно обогатяване.

В допълнителния отговор на допълнителната искова молба се излагат подробни съображения, свързани с неизпълнението на договора от страна на ищеца. Твърди се, че е налице пълно неизпълнение, тъй като ищецът така и не успял да пусне и задвижи климатичната система. При демонтажа на вещите, повреденото от ищеца трябвало да се заплати. Ако последният се откажел от демонтиране на елементите на климатичната инсталация ответникът бил съгласен да заплати 50% от стойността на вложените елементи към момента на поставянето им. Поддържа се и позицията, че редица елементи и части по климатичната система не са поставени, че слънчевите панели са неправилно захванати, че е договорено намаление на цената от 10%, както и че на ищеца е заплатена сумата от 9500 лева, за което той отказвал да издаде фактура. Държи се също така на заявеното в отговора оплакване, че ищецът незаконно прибрал документацията за въвеждане в експлоатация на климатичната инсталация.

В предявената насрещна искова претенция ищецът сочи, че след влизане в сила на решението по гр.дело №1775/2018г. по описа на БРС ответникът е поканен да демонтира и прибере слънчевите панели и свързващата ги инсталация. Тъй като последният след получаване на поканата не се явил, за да демонтира посочените по-горе вещи следвало да заплати обезщетение в размер на пазарния наем за заеманите от панелите и свързващата ги инсталация, площи. Горното възлизало на сумата от 11 300 лева, претендирана за времето от 05.06.2019г. до 11.10.2021г. или по 400 лева месечно. Търсят се и мораторна лихва за забава от 05.07.2019г. до датата на предявяване на иска в размер на 1500 лева, както и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.