Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 630 от 24.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 836/2023
Вид
Решение № 630
Подписан
24.11.2023
В сила
24.11.2023
Състав
Николай Грънчаров, Георги Янев, Владимир Ковачев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.357 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.360 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.38, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.41 · Закон за собствеността
  • чл. 11, ал. 1, т. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 9 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.38 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 38, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.48, ал.3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.49, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 6, т. 8 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за управление на етажната собственост
  • § 1, т. 11 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. Благоевград, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20231200500836 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано с въззивна жалба, подадена от адв. Р. З. – К. в качеството й на особен представител на М. С. с ЕГН **********, адрес с.Р., против РЕШЕНИЕ № 500310 от 19.04.2023 година, постановено по гр. д. № 507/2020 година по описа на Районен съд – Разлог. В жалбата се твърди, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил обстоятелството, че ответникът М. С. не е живяла и/или ползвала повече от един месец през всяка една от процесиите години в апартамента, съсобстевиост на двамата ответници.

Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС ответницата не е задължена да плаща в полза ма ЕС вноските за поддръжка и управление на сградата, както и другите такси, свързани с извършването на допълнителна такава дейност.

Твърди се, че за да постанови своето решение, първоинстаиционният съд е приел, че с исковата молба са въведени няколко предмета на делото при обективно евентуално съединяване на искове - по първия иск е спорното материално правото на вземане на ЕС за разходи за поддръжка общите части на сградата в режим на ЕС, която правна квалификация е чл. 6, т.Ю от ЗУЕС, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 5 и чл. 6, т. 8 от ЗУЕС; по втория иск е правото па вземане на кредитора за лихви при забавено изпълнение, която правна квалификация е чл. 86 от ЗЗД; по третия иск е правото на вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл. 78 от ГПК. Съдът е счел, че задълженията на ответниците, чието изпълнение се иска по настоящето дело, са определени по размер от Общото събрание на ЕС и тяхното изпълнение се дължи от собствениците на основание чл. 6, ал. .1, т. 8 от ЗУЕС, а 1 основанието за тяхното заплащане - разходи за управление и вноски във фонд ремонт и обновяване са посочени в ЗУЕС - чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10. Сочи се, че ответникът не е оспорил решенията на ОС на ЕС по реда на чл.40, ал.1 от ЗУЕС, поради което и решенията са влезли в сила и подлежат на изпълнение от собствениците. Поради това и ответникът следва да заплати таксата за управление, както и вноските във фонд Ремонт и обновяване като собственици. Съдът е посочил, че възраженията на ответника относно незаконосъобразността на проведените ОС са неотносими към предмета на делото, тъй като същите не били оспорени в срока и по реда на чл. 40 от ЗУЕС. Поради това и заявените в срока за писмен отговор по чл. 131 от ГПК възражения от ответника относно свикването и редовното провеждане, действителната необходимост от извършване на неотложен ремонт, вземане на решенията при липса на необходимия кворум и на необходимото мнозинство са такива по законосъобразността на взетите решения и било недопустимо да бъдат разглеждани в настоящето производство. Още повече, че по делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правото си на иск по чл.40 ЗУЕС, поради което и взетите решения са се стабилизирали и ответника е обвързан от тях и дължи изпълнението им.

Счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като

Не е съобразено обстоятелството, че ответницата не е живяла/ползвала апартамента повече от един месец през всяка една от процесните години, поради което и на осн. чл.51, ал.2 от ЗУЕС не е задължена да плаща в полза на ЕС вноски за поддръжка и управление на сградата.

Твърди, че неправилно съдът е осъдил ответниците да заплатят претендиралите такси за допълнителни услуги в ЕС, тъй като по делото не са представени никакви доказателства за това какви допълнители услуги са предоставени на ответниците и кога, както и дали те са ползвали някакви услуги от тях и какви са те съответно, представени договори за предоставяне на мобилни услуги в това число и TV.

Заявява, че съгласно разпоредбата на чл.

51, ал. 1 от ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. В този смисъл тази такса не зависи от площта на самостоятелния обект, който ответниците притежават, а от броя на обитателите в него.

Изразява становище, че допълнителната такса, която се претендира да бъде платена не е нормативно установена и следва да бъде доказана.

В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът се е произнесъл по една нередовна искова молба, който порок е пренесен и в решението му. Видно от исковата молба и приложените към нея доказателства е, че се претендира двамата ответници като съсобственици на самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС да заплатят дължими се такси за поддръжка и управление на сградата и допълнителни такси за услуги извън посочените. От заявеното в исковата молба не става ясно ответниците солидарни длъжници ли са и въз основа на какво произтича това обстоятелство или всеки от тях дължи определена част от общата сума, която се претендира да заплати.

Посочването на тези елементи предполагаше и различна претенция, различна отговорност на всеки от ответниците, както в хода на настоящия процес, така 2 и впоследствие в изпълнителен такъв при евентуално уважаване на иска.

Твърди, че съдът не е обсъдил наведините с отговора на исковата молба възражения за недължимост на таксите за поддръжка и управление на сградата и допълнителните такси за други услуги поради неползваие на самостоятелния обект от собственика му повече от един месец в рамките на всяка календарна година. Поради това и съгласно императивната разпоредба на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС собственикът е освободен от заплащане на тези такси по силата на закона и без това обстоятелство да е поставено за преценка от общото събрание или друг орган на ЕС и без да е необходимо собственикът да извършва каквито и да е други действия (например: предварително уведомяване), за да бъде освободен от заплащането на тези такси.

Излага се, че съдът не е индивидуализирал и характера на претендираните от ответниците задължения. В мотивите на акта си разглежда дължимостта общо на такси за управление и вноски във фонд ремонт и обновяване, а събирането на последните не е елемент от предявения иск.

Съдът е посочил, че задълженията на ответниците, чието изпълнение се иска по настоящето дело, били определени по размер от Общото събрание на ЕС и тяхното изпълнение се дължало от собствениците на основание чл. 6, ал. 1, т.

8 от ЗУЕС, а основанието за тяхното заплащане - разходи за управление и вноски във фонд ремонт и обновяване, било посочено в ЗУЕС - чл. 6, ал. 1, т.

9 и т. 10.

Изразява се становище, че съдът не е обсъдил липсата на приложена книга на собствениците на самостоятелни обекти в сградата, за която е учредена ЕС и факта, че до 22.08.2017 година ищецът е регистрирал като собственик на самостоятелния обект лице различно от ответниците. Това от своя страна води до неустановеност на ползващия обекта и задължението му да плаща таксите за поддръжка и управление на сградата и за допълнителните услуги. Наред с това съдът не е обсъдил и факта, че М. С. за периода от 2016 година до 2020 година включително е пребивавала общо на територията на Р България за време по-кратко от един месец за всяка от календарните години.

Същата има регистрирани влизания в страната за по няколко часа дори, което е доказателство, че тя като собственик не е ползвала студиото и е освободена от заплащане на такси за поддръжка и управление на общите части на сграда по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС.

В срока по чл.263 ГПК от адв. Б., процесуален представител на ищеца е постъпил и отговор на въззивната жалба. В отговорът се твърди, че правилно съдът е приел, че след влизането им в сила, решенията на етажните собственици, взети на проведените общи събрания, са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които на един по-късен момент ще станат етажни собственици или обитатели. Срокът за предявяване на иска за отмяна на взети решения о т E C е преклузивен, като непредявяването му в този срок води не само до погасяване на правото на иск, но и правото на възражения за нищожност и незаконосъобразност на взетите от ОС на ЕС решения в рамките на висящи съдебни производства, образувани вр. с изпълнението на тези решения, каквато е и настоящата хипотеза. Твърди, че правилно съдът е приел, че в настоящия случай са налице влезли в сила решения на ОС на ЕС (необжалвани по предвидения в ЗУЕС ред и срок), установяващи парично задължение за ответника.Изразява становище, че съгласно наложилата се трайна съдебна практика, след влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни 3 собственици или обитатели. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми при спазване на преклузивния срок по ЗУЕС. Това решение обуславя извод, че съдът не може да се произнася инцидентно по отношение на тяхната незаконосъобразност в друго производство, различно от предвидените в закона. Излага, че общото събрание е законно свикано и проведено, като на същото са взети правно валидни решения, които не са обжалвани в законоустановения срок в чл.40 ЗУЕС, т.е. решенията са законни, в сила и подлежат на изпълнение.

Ответниците са собственици на недвижим имот в процесната етажна собственост, поради което са задължени да спазват взетите на общо събрание решения, в т.ч. и решенията за плащане на такси поддръжка.

Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че направените от страна на ответниците, чрез служебно назначените им процесуални представители възражения са неоснователни и същите не са доказани в процеса. Възраженията в първоинстанционното производство касаят факти и обстоятелства, относими към иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решение на общо събрание, какъвто иск не е предявен от ответниците в преклузивния срок по чл. 40, ал.2 от ЗУЕС.' Контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска за оспорване на решенията на ОСЕС, който като процесуален е преклузивен и пропускането му има за последица погасяване на правото да се иска отмяна на решенията на общото събрание. Подобни оплаквания, касаещи иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решение на общо събрание са въведени и с въззивната жалба.Твърди, че, отвентикът не е доказал твърденията си, че не ползва имота лично, нито чрез трети лица, като в тази връзка не ангажира каквито и да било доказателства. Видно е от приложената по делото справка 'за влизания и излизания от и в България не би могло да се установи дали ответниците са влизани, респ. излизали от страната. Съдържащата се в тази справка информация в никакъв случай не означава, че същите не се намират на територията на РБ от преди това, а дори и да се приеме, че не пребиват в страната, не би могло да се приеме еднозначно, че имотът им не се ползва, тъй като същият може да се ползва от трети лица, може да е отдаден под наем или отдаван за нощувки и т.н.

Ответците не ангажираха относими доказателства във връзка с твърдението им за неползване на имота през процесния период, с оглед доказване на възражението си, че имота не се ползва. По аргумент на горното счита, че възраженията в този смисъл са неоснователни и останаха недоказани. Намира решението за правилно и законосъобразно. Претендира разноски.