Определение № 215 от 17.12.2021, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. Шумен, 17.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Г. Батанова

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно наказателно дело № 20213600600446 по описа за 2021 година

Производството пред Окръжен съд гр. Шумен е образувано по реда на чл. 243 и сл. от НПК по жалба на Сн. Б. Т. и Й. Б. Т., чрез адвокат Надежда Ковачева от АК-София против определение № 226 от 30.07.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по ЧНД № 1164/2021г., с което е потвърдено постановление № вх. 1400/11 от 18.06.2021г. за прекратяване на наказателно производство № 1161/2011г. по описа на РУ-Шумен, водено за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

С жалбата се изразява становище за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, постановен според процесуалният представител на жалбоподателите в нарушение на процесуалните правила. Излагат се подробни мотиви за това. Счита, че за пореден седми път от 2012г. насам представител на РП-Шумен прекратява наказателното производство по досъдебно производство под горепосочения номер без да се изпълняват в пълнота указанията на дадените от съда указания с определения по предходни отменявания на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. Оспорва се и извода на ШРС за наличие на съмнение от кога точно датира невменяемостта на пострадалата, като подробно е мотивиран и този довод. Посочва се, че не се обсъждат изобщо писмените доказателства, като конкретно се сочат такива, акцентирайки на съставения констативен нотариален акт, удостоверението за наследници, данъчните оценки и др.

В жалбата се твърди, че доказани по делото факти, съдът не е съобразил и коментирал ведно с икономическата експертиза и съдържанието на пълномощното за липса на отчетна сделка.

Счита се, че и съдът и прокуратурата неправилно дават вяра единствено на свидетелските показания на потенциално уличените в измама лица. Излага се и твърдение за пренебрегване на доказани факти. Намира, че в разследването не са предприети действия за това къде са отишли получените от пострадалата суми от продадени имоти, както и други суми, за които Станчев е имал грижа. Кой, кога и как се е разпоредил с тези суми?

Жалбоподателите твърдят и липса на произнасяне по направени от тях оплаквания в жалбата срещу постановлението за прекратяване на ШРП – че не е съобразила указанията в Определение № 502/31.10.2012г. на ШРС по ЧНД 1683/2012г., обсъждане на заключенията на СМПЕ, обсъждане 1 на показанията на З. А. неизискването и прилагането на договора за социален патронаж, заявен пред нотариуса.

Оспорва се и извода на съда, че на 01.07.2021г. е изтекъл срока, визиран в чл.80, ал.1, т.3 от НК като самостоятелно основание за прекратяване на наказателното производство.

Посочва се, че забавянето на наказателното производство, може да доведе до извод за умишлено неизпълнение на указания и констатации на други органи.

Отправя се молба за отмяна на атакуваното определение на ШРС и връщане на делото на прокурора за изпълнение на дадените и задължителни указания, както и за пълен анализ на събраните по делото доказателства.

След като се запозна с доводите изложени в жалбата и събраните доказателства по досъдебно производство № 1161/2011год. по описа на РУ на МВР гр.Шумен съдът намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, поради следното: За да постанови обжалваното определение Районния съд приел следната фактическа обстановка:

Досъдебното производство е образувано срещу А. А.С. на 01.07.2011г за престъпление по чл.209 ал.1 от НК , а именно за това, че на 17.08.2010г. в гр. Шумен, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у К. Й. В. и с това й причинил имотна вреда и срещу З. И. А. за престъпление по чл.290, ал.1 от НК, а именно за това, че на 03.11.2010г. в гр. Шумен, пред надлежен орган на властта - нотариус Светлозар Стоилов, като свидетел писмено съзнателно потвърдила неистина /за това, че към 03.11.2010г. има сключен договор за социален патронаж/.

След проведено разследване, с постановление от 27.02.2012г., наблюдаващият прокурор е прекратил воденото наказателно производство на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.24, ал.1 от НПК. С определение от 20.07.2012г. по ЧНД № 379/2002г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 17.08.2012г., съдът е отменил частично прокурорския акт – само досежно престъплението по чл.209 ал.1 от НК.

След посочената дата предмет на разследване по делото е било единствено престъплението по чл.209, ал.1 от НК, като наказателното производство е било прекратявано шест пъти, а финализиращите го прокурорски актове отменяни с определения на Окръжен съд – Шумен, с които са давани и конкретни указания за правилното прилагане на закона и тълкуване на събраните по делото доказателства. Тези указания не са изпълнявани в цялост, въпреки задължителният им характер, а досъдебното производство отново и отново прекратявано.

Така е и в конкретния случай. Прави впечатление, че актовете на представителя на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство са почти идентични. Идентични са и определенията на Районен съд-Шумен, с които са потвърждавани тези постановления.

Настоящата инстанция констатира цели абзаци, както във фактическата обстановка, така и в мотивите на различните състави на първоинстанционния съд, които са намерили място в определенията им са с „копи пейс“ от постановлението на прокуратурата или от определението на предходния съдебен състав, осъществявал съдебния контрол.

Възприетата от ШРС фактическа обстановка, макар и с леки съкращения за пореден път преповтаря, отразената в постановлението на прокуратурата. Същата е подробна и въззивната инстанция няма да я преповтаря.

За последен път предмет на въззивната проверка пред Окръжен съд-Шумен делото е било 2 през месец август 2020г. Съдът се е произнесъл с определение от 21.08.2020г. по ВЧНД № 151/2020г.,с което е отменил определението на ШРС и върнал делото на прокурора за доразследване с поредните указания.

Прави впечатление, че както в постановлението за прекратяване на ШРП, така и в определенията на РС-Шумен упорито се игнорира част от доказателствената маса и тя е останалата извън обсега на аналитичната дейност. Друга част от доказателствата умело са завоалирани и интерпретирани все в посока, която да обслужи извода за липса на доказателства или недоказаност на разследваното деяние. Не може с лека ръка да се подминат безспорните факти, които при детайлен анализ и съпоставка помежду им и в тяхната цялост биха дали основание за други правни изводи относно деятелността на лицата С., Т., А. и Д., както и квалификацията на тази деятелност. Тези констатации, наред с даваните указания са били в основата и основанията във всеки от въззивните актове на ШОС, с които делото е връщано за доразследване.

Не без значение за делото се явява и очевидната пасивност в хода на разследването, ограничаването на подхода за разкриване на обективната истина и използваните като инструмент за това разкриване следствени действия. Макар и обемно, материалите по делото в немалка част, представляват писма и прокурорски актове за удължаване на срока на разследване, както и такива по съдебния контрол върху постановленията за прекратяване на делото.

Изложеното би могло да бъде основание за въпроси, които от своя страна биха могли да възбудят и други въпроси, свързани със социалния и професионален статус на част от гореспоменатите лица. Как това се е отразило на субективната преценка при анализа за решаването на въпросите за наличие на извършеното престъпление, неговата правна квалификация и неговата доказаност, при тази наличност на преки и косвени доказателства и дали всичко това не е свързано с изложеното от ШРС самостоятелно основание за изтекла относителна давност, като целян резултат. Преценката за друга правна квалификацията на деятелността на лицата неминуемо пряко би повлияло и върху давността по това дело.

Гореизложеното дотук отговаря и на въпроса за обосноваността и законосъобразността на проверяваният съдебен акт, който е и основен предмет на настоящото въззивно производство.

Поради което, ШОС намира, че определението на Районен съд –Шумен и постановлението за прекратяване на Районна прокуратура-Шумен ще следва да бъдат отменени, а делото върнато за доразследване, в рамките на което да бъдат изпълнени всички дадени с Определенията на настоящата въззивна инстанция по това наказателно производство указания.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 226 на Шуменския районен съд от 30.07.2021г. по ЧНД № 1164 по описа за 2021г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Постановление на Шуменската Районна Прокуратура от 18.06.2021г. за прекратяване на наказателното производство по ДП№ 1161/2011г. по описа на РУ – Шумен и връща делото на ШРП за доразследване и изпълнение на дадените указания.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4