Определение № 111 от 12.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 111 гр. Варна, 12.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20253100600193 по описа за 2025 година

Въззивното производство е образувано по частна жалба №9099/30.01.2025г., от адв. Н. Б. от ВАК, в качеството му на защитник на подс.У. Н. Д., срещу Протоколно определение от 23.01.2024г. на Районен съд Варна по НОХД № 4914/2024г., с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на ВРП, поради допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.

С жалбата се излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила. Според защитата, обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, като не е бил посочен правилно приложимия закон. По отношение на квалифициращия признак „в условията на домашно насилие“ се твърди, че липсва посочване на предхождащи системни прояви на домашно насилие спрямо пострадалата, явяващо се пречка за подсъдимия да научи в какво престъпление е обвинен, респ. да организира защитата си. С оглед обстоятелството, че подсъдимият Д. е чужд гражданин, се възразява срещу формално предоставената му възможност да се запознае с материалите по делото.

Иска се прекратяване на съдебното производство и връщане делото на Районна прокуратура – Варна, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът намира, че въззивната частна жалба е депозирана в срок, поради което подлежи на разглеждане.

След запознаване с материалите по делото се установява следното:

При провеждане на разпоредителното заседание пред първа инстанция, с определение от 23.01.2025г., състав на ВРС е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, предвид наличието на съществени отстраними процесуални 1 нарушения допуснати в хода на досъдебното производство .

За да обоснове този извод ВРС е приел, че в обвинителния акт са изложени достатъчно ясно и подробно фактическите твърдения на прокуратурата. По отношение доводите за неправилно и неточно посочване на наказателния закон, който е следвало да бъде приложен, съдът е приел, че в достатъчна степен става ясно, коя редакция на текстовете от НК са приети за приложими от държавното обвинение, а дали действително е осъществен техния състав е въпрос по съществото на делото, който следва да намерят отговор с крайния съдебен акт - присъдата.

Този извод е правилен и законосъобразен, като внесеният ОА отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК.

В подкрепа на изложеното вече от първостепенния съд, въззивната инстанция намира за необходимо да напомни, какво според законодателя представлява "съществено процесуално нарушение".

По смисъла на чл.248, ал.1, т.3 от НПК, то трябва да е "довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници", като тези нарушения са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.249, ал.4 от НПК. В разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Съдът констатира, че в хода на досъдебното производство при привличането на У. Д., в качеството му на обвиняем, не са били ограничени неговите правата. Същият е бил привлечен в това качество с постановление от 18.09.2023г., предявено на 11.10.2023г./с превод и на английски език/, в присъствието на неговия защитник и преводач. С протокола за разпит на обвиняем от същата дата, подсъдимият е удостоверил с подписа си, че е бил запознат с правата си, възползвал се е от правото си да не дава обяснения и поискал материалите по делото да бъдат предявени, както на него, така и на неговия служебен защитник.

По делото е наличен протокол за предявяване на разследването от 25.10.2024г., с което материалите са били предявени лично на подсъдимия, в присъствието на преводач и той е имал възможност да се запознае с тях, и в присъствието на своя защитник да направи възражения. Видно от същия протокол е налице изявление, както на подсъдимия, така и на защитата, като в него не са направени искания, бележки и възражения, по които да е следвало наблюдаващия прокурор да се произнесе.

По – нататък, при прочита на съдържанието на обвинителния акт, същото според настоящия въззивен състав, напълно удовлетворява изискванията на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК. С оглед преценката дали е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, съдът намира, че обвинителният акт е очертал рамката на обвинението, срещу която ще се защитава подсъдимият, изготвен съобразно законовите изисквания, като в обстоятелствената му част са посочени фактите, обуславящи обективните и субективни признаци на престъплението и участието на подс.У. Д. в него. Не се констатира противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт.

На следващо място съдът установи, че след внасяне на обвинителния акт 2 на подсъдимият е предоставена възможност да научи на разбираем за него език, за какво престъпление е привлечен в това качество, и въз основа на какви доказателства, както и да се запознава с материалите по делото, и да прави необходимите извлечения.

За пълнота следва да се отбележи също, че ОА е бил предмет на проверка пред Окръжен съд – Варна по ВНОХД №962/2024г., като състав на съда е констатирал допуснати от ВРС съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правата на подсъдимия, тъй като не му е връчен писмен превод на диспозитива на присъдата. С оглед на допуснатия пропуск, съдът е отменил изцяло присъдата и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС от стадия на разпоредителното заседание. В същото време, въззивният съд не е отправи критики към съдържанието на изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, и не е констатирал наличие на непълноти, или неяснота.

По отношение на възражението за неправилно приложение на материалния закон и по-конкретно за квалифициращия признак „в условията на домашно насилие“ по смисъла на чл.93, т.31 от НК, съдът следва да отбележи, че в обстоятелствената част на ОА, компетентната прокуратура е посочила ясно, точно и категорично всички факти и обстоятелства, които тя намира за относими към предмета на разследване, и е посочила правната квалификация на извършеното от подсъдимия. Дали твърдените в обвинителния акт факти и обстоятелства са правилно установени и дали са относими към дадената от прокуратурата правна квалификация на инкриминираното деяние е въпрос по същество, който се решава от съда с окончателния му съдебен акт, при спазване на правилата на чл.301 от НПК.

Предвид гореизложеното, съдът намира направения от Районен съд Варна извод относно липсата на допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила по чл.249, ал.4 от НПК, довело до нарушаване на правата на подсъдимия за правилен, поради което и въззивната частна жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл. 341 , ал. 2 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба №9099/30.01.2025г. на адв.Н. Б. от ВАК, в качеството му на защитник на подс.У. Н. Д., срещу Протокол от 23.01.2025г. на Районен съд - Варна по НОХД №4914/2024г., като ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в разпоредително заседание на 23.01.2025 г. от Районен съд - Варна, I- ви състав по НОХД № 4914/2024г. по описа на същия съд в частта, с която съдът е отказал да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4