Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 16142 от 28.08.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 8051/2025
Вид
Определение № 16142
Подписан
28.08.2025
В сила
28.08.2025
Състав
Мариана Христова, Мая Йорданова Михайлова, Цветелина Евгениева Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16142 гр. София, 28.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Цветелина Евг. Георгиева

Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508051 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба вх.№85705/15.07.2025 г. по вх. рег. на СГС о т Й. М. З.-И. против определение определение №43976/29.10.2024 г. постановено по ч.гр. д. № 10204/2024 г. по описа на СРС, ГО, 174 състав.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно, като са наведени доводи, че платения от длъжника адвокатски хонорар в размер на сумата от 400.00 лв. не се явява прекомерен и е справедлив и съответен на действителната правна и фактическа сложност на делото.

В отговор на частната жалба от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД са наведени доводи, че постановеният от СРС,

ГО, 174 състав е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

С вх.№56638/20.02.2024 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД срещу Й. М. З.1 И..

Н а 16.03.2024 год. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а на 14.05.2024 г. от страна на длъжника е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК.

Към възражението по чл. 414 от ГПК е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че Й. М. З.-И. е упълномощила адв.

А.И. да я представлява по горепосоченото дело. Видно от договора за правна защита и съдействие е, че страните по договора са уговорили възнаграждение в размер на 400 лева, което е платено в брой. Във връзка с приетото възражение и дадените указания СРС, ГО, 174 състав е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Заявителят не е предявил иск относно вземането си, поради което с определение от 17.09.2024 г. съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение .

Постъпила е молба от пълномощника на Й. М. З.-И. с правно основание чл. 248, ал.1 от ГПК, с която моли с която моли съда да допълни постановеното на 17.09.2024 г. определение, с което е обезсилена издадената на 16.03.2024 г. заповед за изпълнение.

С обжалваното определение №43976/29.10.2024 г. постановено по ч.гр. д. № 10204/2024 г. по описа на СРС, ГО, 174 състав заявителят „СОФИЙСКА ВОДА“ ЕАД, ЕИК 130175000, е осъден на основание чл. 78, ал.4 от ГПК, да заплати на Й. М. З.-И. сума в размер на 50.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Настоящата инстанция намира, че е налице формирана трайна съдебна практика, относно правната природа на подаденото възражение от длъжника в заповедното производство, за което не се изисква мотивиране, ако вземането се оспорва, за него е одобрен образец, не се разглежда от съда и по него не се произнася с нарочен акт, а дължи да даде указания за предявяване на установителния иск по чл.422 от ГПК, в който смисъл - напр. определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г. на ВКС, І т. о. на ВКС, определение № 3262 от 10.10.2017 г., по ч. гр. д. № 3474/2017 г. по описа на САС, Определение № 2530 от 23.09.2021 г. по ч. гр. д. № 7721/2021 г. по описа на СГС, IV – "Е" въззивен състав, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. № 10816/2018 г. на СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 2

10962/2016 г. по описа на СГС, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. по описа на СГС, Решение № 260510 от 12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. по описа на СГС и др.

Тези характеристики на възражението го определят като процесуално действие, за което не се установяват нито фактически усложнени действия по подаването, нито юридически такива, доколкото в конкретния случай са направени общи изявления за недължимост на сумите по заявлението, неправилно изчисляване, без да се конкретизира, настъпила погасителна давност и липса на договорно правоотношение.

С оглед разясненията на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, досежно правилото на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., съдът е допустимо да не приложи правило за присъждане на минимално възнаграждение в определен от Висшия адвокатски съвет размер. (в този смисъл и Определение № 712 от 21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г., Т. К., І Т.

О. на ВКС, Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и др.).

Дължимото адвокатско възнаграждение може да се определи под минимума на НМРАВ като критерии за определянето му е фактическата и правна сложност на делото, установена съдебна практика и вида на извършените процесуални действия. В конкретната хипотеза се касае до депозиране на възражение, което е по образец и не обосновава фактическа сложност, производството е едностранно, не предполага събиране на доказателства и процесуална активност от страна на длъжника. Във връзка с вземането, за което е претендирано издаване на заповед за изпълнение е установена съдебна практика. Ето защо определеното от СРС адвокатско възнаграждение в размер на 50.00 лв. изцяло кореспондира на правната и фактическа сложност на делото и обема процесуални действия на процесуалния представител на длъжника.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№85705/15.07.2025 г. по 3 вх. рег. на СГС о т Й. М. З.-И., ЕГН **********, срещу определение №43976/29.10.2024 г. постановено п о ч.гр. д. № 10204/2024 г. по описа на СРС, ГО, 174 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4