Определение № 39 от 28.02.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39 гр. Габрово, 28.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Пламен Попов като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20254200600062 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Р. Б. от АК - Габрово, в качеството на защитник на подсъдимите И. Р. Р. и Г. Г. В., против протоколно определение от 11.02.2025 г. по НОХД № 512/2024 г. по описа на Районен съд - Севлиево, постановено по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, с което е констатирано, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите и пострадалия.

В частната жалба се аргументират съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението на районния съд.

Защитникът застъпва позицията, че в обвинителния акт не са изведени фактически твърдения за субективната страна на деянието за всеки от двамата подсъдими и че не е очертана съучастническата им дейност. Аргументира позицията си и чрез позоваване на тълкувателно решение № 2/2002 г. по т.д.

№ 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, като обръща внимание, че същото не е загубило правно значение. Прави се искане за отмяна на определението на районния съд, като се прекрати съдебното производство и делото се върне на прокурора.

Окръжен съд - Габрово, след като провери по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК определението на първоинстанционния съд във връзка с депозираната частна жалба и съобрази изложените в нея съображения, намира за установено 1 следното:

Частната жалба е депозирана в законоустановения срок и от процесуално легитимирана страна. Същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството по НОХД № 512/2024 г. по описа на Районен съд – Севлиево е образувано по обвинителен акт на РП – Габрово против И. Р. Й. и Г. Г. В., двамата от с. Сенник, общ. Севлиево, по обвинение за престъпление по чл. 197, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за всеки от двамата, за това, че на 10.09.2024 г., в с. Сенник, общ.

Севлиево, в съучастие помежду си като извършители, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот /изскубване на резе/, от къща на ул. *************** отнели чужди движими вещи – сумата от 250 лева, от владението на собственика Т. И. Х., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като отнетите вещи са върнати.

С протоколно определение от 11.02.2025 г., постановено в разпоредително заседание, съдът се е произнесъл по всички въпроси по чл.

248, ал. 1, т. 1-8 от НПК, като по т. 3, след като е обсъдил и становището на адв. Б. за нарушени процесуални права по съображения, които се сочат и във въззивната частна жалба, е приел, че във фазата на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите.

Въззивният съд намира, че определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е правилно и законосъобразно. Контролираният съд обосновано е приел, че обвинителният акт, по който е образувано съдебното производство, отговаря на минималните изисквания за съдържание, регламентирани в чл. 246 от НПК и начинът на изготвянето му не води до извод за нарушени права на подсъдимите.

Настоящият състав също счита, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени фактите, които според прокурора обуславят съставомерността на деянието и участието на всеки от двамата подсъдими при осъществяването му. Прочитът на акта, въз основана на който е образувано съдебното производство, сочи, че представителят на държавното обвинение е посочил факти, които обективно погледнато навеждат на твърдение за 2 съучастническа деятелност – а именно, че след като видели пострадалия в центъра на селото и разбрали, че в къщата му няма никой, подсъдимият Й. предложил на подсъдимия В. да извършат кражба от дома му и последният се съгласил; а после, като се придвижили с автомобил до къщата на свидетеля Х., двамата подсъдими влезли в двора, отишли до намиращата се там пристройка, след което подсъдимият Й. изскубнал резето, отворил вратата и заедно с подсъдимия В. влезли в стаята и започнали да търсят пари. Следователно, фактическото обвинение относно съучастието, формирано по посочения начин, е определило достатъчно ясно предмета на доказване, поради което и възможността на подсъдимите да разберат в какво точно са обвинени не е била ограничена. Тук следва да се напомни, че в принципен план подсъдимият се защита в пределите на обвинението, очертано от посочените от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, които обуславят съставомерността на деянието и участието му в неговото осъществяване, а не против изведената правна квалификация. По изложените съображения настоящият състав счита за неоснователно и възражението, че актът на прокурора съществено се отклонява от задължителното тълкуване по тълкувателно решение № 2/2002 г. по т.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

Въззинният съд намира за неоснователна и претенцията, че в обвинителния акт не са изведени „фактическите твърдения за субективната страна на деянието“. Това е така, тъй като въпросите за наличието и формата на вината се решават най-напред в дейността по установяване на фактите (по доказването) и едва след това в дейността по приложението на материалния закон. В случая обвинението е за кражба, който престъпен състав е възможно да се реализира единствено при пряк умисъл. Елементите от субективния състав на престъплението във всеки отделен случай се извличат от конкретно установените факти за поведението на дееца, а в случая такива фактически твърдения за поведението на подсъдимите както поотделно, така и заедно са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Крайното заключение относно вината на всеки от подсъдимите следва да се изведе в резултат на комплексен анализ на всички установени факти и обстоятелства, който въпрос обаче е по съществото на спора и не подлежи на обсъждане в рамките на разпоредителното заседание.

В заключение, съдът намира, че обжалваното определение по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е правилно и законосъобразно, поради което следва да се 3 потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.02.2025 г. по НОХД № 512/2024 г. по описа на Районен съд – Севлиево, с което е прието, че на досъдебното производство не са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила от вида на посочените в чл. 249, ал. 4, т.

1 от НПК, довели до нарушаване на процесуалните права на подсъдимите и на пострадалия.

Определението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4